0
832

Референдумът – една огромна манипулация

С Владислава Пеева разговаря Димитрина Чернева

Как оценявате формулировката на въпроса за референдума относно бъдещето на ядрената енергетика? По какъв начин може да бъде използван резултатът от гласуването – какъвто и да е той – от политиците?

Неотдавна изразих в Mediapool позиция, че този референдум е опорочен още в самото му зараждане. Затова аз отказвам да участвам в него. Първо, начинът, по който бе формулиран въпросът за подписката на БСП – за или против АЕЦ „Белене“ – бе противоконстутицуонен, тъй като решението дали да се строи ядрена централа трябва да бъде взето от правителството, а според Закона за допитванията на референдум подлежат „въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание“. Гражданите биха могли да кажат дали искат да се развива ядрената енергетика като такава. И тук падна клопката, тъй като след преформулирането на въпроса от страна на ГЕРБ той стана удобен за всякакви тълкувания.

Това е огромна манипулация, в която се опитват да ни вкарат всички политически сили. С този референдум те дават заявка за следващия парламент и се опитват да извлекат чисто политически дивиденти. БСП се опитва да преброи своя електорат и да привлече нови привърженици, тъй като е известно, че мнозинството българи са ориентирани проядрено. За нас ядрената енергетика е нещо свято, а АЕЦ „Козлодуй“ е свещена крава. Не знам дали това е проблем на нацията или на управляващите, но в последните години и НДСВ, и тройната коалиция, и ГЕРБ се опитаха да ни втълпят, че развитието на ядрената енергетика ще ни превърне в лидер на Балканите, в енергиен тигър и подобни клишета, които бяха повтаряни през годините.

Включително и внушението, че цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Белене“, би била най-конкурентна при всички възможни варианти на развитие. В цялото това политическо надвикване, по време на което бяха изговорени и много откровено неверни неща, така и не получихме ясни отговори на важните за данъкоплатците и потребителите въпроси.

Конкурентността на една цена може да бъде преценена само в конкретни пазарни условия, но не и предварително, особено когато продуктът на планираното производство ще излезе дълго време след старта на инвестицията. Проектът „Белене“ има икономически разчети, макар и доста различни. В последния подобен анализ – на британската HSBC, се твърди, че общата цена на реактори, прилежаща инфраструктура, подстанции, включително оскъпяване на инвестицията, което е нормално при дългосрочни проекти, в оптималния случай е 10.35 милиарда евро. При това положение цената на електроенергията ще е 75 евро на мегаватчас, което като себестойност прави около 15-16 ст. на киловатчас. Да, в сравнение с цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, тя е доста по-висока. Смятам обаче, че другата огромна заблуда, в която ни вкарват  и БСП, и Синята коалиция, и ГЕРБ е съпоставянето на АЕЦ „Белене“ с АЕЦ „Козлодуй“. Двете централи са коренно различни като технологии. АЕЦ „Козлодуй“ е строена преди повече от 30 години, при съвсем различни цени и политически условия. В момента няма как да разчитаме на вероятно изгодната цена, платена за АЕЦ „Козлодуй“ заради другарството със СССР. Така че насаждането на тези елементарни сравнения е безсмислено.

Но нека приемем, че цената на тока от АЕЦ „Белене” са тези 15-16 ст. на киловатчас. Изграждането на един реактор продължава около осем-десет години, а често и повече. Какви ще са икономическите условия след десет години, какви ще са търсенията на местния и регионалния пазар? Да, могат да се правят някакви прогнози и те винаги са в три сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен. Факт е – това никой никога не го е крил – че АЕЦ „Белене“, а и прокламираният напоследък 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, не са нужни на нашата икономика. Още повече след тази икономическа криза, със забавения ръст на икономиката и спадналото потребление на електроенергия дори заради това, че енергията е скъпа и потребителите се опитват да я използват разумно. Добре, решаваме, че ще изнасяме тази електроенергия в региона. Да, на този етап все още има къде да изнасяме. Факт е, че България е най-големият нетен износител на електроенергия в региона. Но в момента се работи по няколко енергийни проекта в съседните страни, които би трябвало да вземем предвид. В Турция се планира изграждането не само на АЕЦ „Аккую”, но и на втора АЕЦ, работи се по огромни проекти в областта на развитието на въглищните им електроцентрали. Преди около три седмици Анкара сключи грандиозна сделка с Обединените арабски емирства за инвестиции в развитието на въглищните си мини и електроцентрали. И не само Турция търси как да задоволява сама енергийните си нужди. Ако АЕЦ „Белене“ беше построена в график и влезеше в експлоатация през 2014-2015 г., каквито бяха първоначалните намерения, да, тя можеше да изнася своята електроенергия в Турция и Гърция. Тепърва да строим нова ядрена мощност обаче е  много рисково начинание.

Всички казват, че ядрената енергетика е много евтина, но след аварията в японската АЕЦ „Фукушима” вече не е съвсем така, защото нарастват изискванията за безопасност. Освен това не се отчита, че години наред трябва да се плаща за съхранението на ядрените отпадъци. При развитието на нашата енергетика, според мен, има смисъл да се  съсредоточим върху удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Другото е големият потенциал на енергийната ефективност. От това бихме могли да спестим огромно количество електроенергия и топлоенергия, която в момента излита през прозорците, през стените и от остарелите машини и мощности в някои от предприятията ни. Тези 1 милиард и 300 млн. лева, които сме дали досега за АЕЦ „Белене“, са дадени за едното нищо. Да ги бяха дали за енергийна ефективност, да ги бяха подарили на хората, за да санират сградите, в които живеят и да намалят консумацията! Това е смисленото действие, а не плащането на още и още за някаква енергия, независимо дали тя е по-евтина или по-скъпа. Данните на НЕК и на Електроенергийния системен оператор сочат, че докато стигне до контактите на потребителите от първичната енергия, която се произвежда от електроцентралите, се губят около 50 %. Това е чудовищен размер.

Как ще коментирате заплахата, че ако не бъдат предприети действия, свързани с изграждането на нова атомна централа или на нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“, България ще се превърне във вносител на електроенергия? Този аргумент използваха и НДСВ, когато стартираха проекта „Белене“, и по-късно БСП.

Това е също една огромна лъжа. Полудявам от яд всеки път, щом видя рекламата, в която ни плашат, че България ще внася електроенергия на непоносима цена. Първо, на този етап България не самоче не внася електроенергия, но е износител. За миналата година сме изнесли около 8 милиарда киловатчаса електроенергия. Второ, въпросът не е в това дали внасяш или изнасяш електроенергия, въпросът е на каква цена я ползваш. Ако мога да ползвам електроенергия, която е на ниска цена, макар и внос, мен няма да ме интересува дали тя е от Норвегия или от Марс, както се казва в един друг глупав клип. И какво като внасяме ток? Нима не внасяме по същия начин масло, сирене и кашкавал. Пазарът и конкуренцията регулират цените, държавата трябва да прави социални политики. Абсурдно е това примитивно облъчване, което тече в рамките на тази кампания. Политическите партии си играят със страховете на хората, с опасенията им, че ще останат на тъмно и на студено. Голяма част от моето поколение, да не говорим за нашите родители, си спомня режима на тока. Този страх все още битува у някои хора и БСП вероятно се опитва да играе и на тази струна.

Дори да започне някакъв сериозен ръст на производството и икономиката през следващите години, ние имаме вътрешен ресурс да осигурим необходимото енергийно потребление. Ако щете дори само благодарение на енергийната ефективност и на това, че по ОП „Конкурентоспособност“ малки, средни и големи предприятия могат да обновят оборудването си и вместо старите машини, които са енергоемки, да си купят енергоспестяващи технологии. По същата оперативна програма има възможност за финансиране на предприятията за изграждане на собствени възобновяеми енергийни източници и за постигане на независимост от енергийната система и от монополистите. Според мен това е начинът – да ставаме все по-независими от мастодонтите с лични слънчеви или зелени покриви върху блоковете и перки в дворовете. Някой ще ме обвини, че лобирам за съдиращите кожата ни ВЕИ-та. Нека не забравяме обаче, че ако преди няколко години субсидирахме соларните централи с огромни цени от 800-600 лева на мегават, в момента тези цени са стигнали до около 400-300 лева, според мощността на парковете, а след още пет години цените ще паднат съвсем. След като пък изтече задължителният срок за изкупуване на тока от възобновяеми източници, който е между 10 и 15 г., в зависимост дали е вятър, слънце или биомаса, ВЕИ-тата ще трябва да се борят с ниски цени, за да им изкупуват енергията електроснабдителните дружества.

Що се отнася до цената на АЕЦ „Белене“, до нейната ефективност и независимостта, която ще получи България чрез изграждането на централата, прогнозите на БСП звучат удивително оптимистично. Как стои обаче въпросът със стратегическия инвеститор – експертите отчитат липсата на такъв като един от огромните рискове, свързани с реализацията на този проект.

Дълго време след оттеглянето на германската компания RWE в края на 2009 г. ГЕРБ обясняваше, че не се е появил стратегически инвеститор, но такъв и не беше потърсен по възможно най-чистия начин – обявяването на публичен конкурс, по начина, по който бе избрана през 2008 г. RWE. В същото време нееднократно от „Росатом“ – компанията-майка на изпълнителя на проекта „Атомстройекспорт“ (АСЕ) –  заявяваха, че са готови да дадат пари за кредитиране на проекта и дори да придобият дял от него. Българското правителство обаче не посмя да даде този проект на руска компания – според мен по чисто политически причини. Вероятно се уплаши от антируските настроения у нас и предпочете да запази проевропейската ориентация. Разбира се, това биха могли да кажат само управляващите, но те така и не дадоха ясен отговор на този въпрос. Те просто заявиха: „Няма стратегически инвеститор“. България няма пари, да, но в същото време правителството нито веднъж не каза при какви условия Русия беше готова да ни даде този кредит. Имам предвид чисто финансовите условия – гратисен период, лихва и т.н. Говореше се за акционерно участие на „Росатом” срещу кредитиране и възстановяване на акциите на българската държава след изграждането на централата и връщането на заема, но това бяха само варианти, които се представяха, дискутираха се, тупкаше се топката. В същото време за всички нас остава неясно защо, след като ГЕРБ дойде на власт през 2009 г. и каза, че замразява проекта, докато не се направи анализ – още повече, след като RWE се отказаха – защо в този момент българското правителство и НЕК като поръчител на проекта не казаха на руснаците: „Спрете всякакви дейности по нашите поръчки, защото в момента нямаме пари, пък после ще видим…“.

В състояние ли е НЕК да участва във финасирането на АЕЦ „Белене“?

В момента категорично не. НЕК е декапитализирано дружество, няма какво да се лъжем. Самият факт, че миналата година се наложи Българският енергиен холдинг, който е собственик на НЕК, да й даде кредит, за да покрие част от задълженията си по заема от 250 млн. евро, теглен именно за подготовката на АЕЦ „Белене”, е достатъчно красноречив. НЕК няма никакъв шанс да участва оттук нататък в този проект. Ако се вземе политическо решение този проект да бъде продължен, трябва да се прецени каква част от капитала би могла да държи НЕК на базата на инвестираното до момента. Според предишната схема НЕК трябваше да държи мажоритарния пакет от 51%. В сегашното положение това е невъзможно. Засега не е ясно колко би бил бъдещ дял на НЕК, в момента се оценяват активите и пасивите на компанията в проекта „Белене”. Така или иначе НЕК няма пари за да участва оттук насетне във финансирането на каквото и да било. Дори ако се вземе решение за продължаване на проекта на частен риск, най-добре е НЕК да продаде всички активи в него и с приходите да стабилизира собственото си финансово състояние.

За мен под въпрос е и ако се вземе решение да се строи седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, доколко самата централа ще има ресурс да го развива, защото все още няма оценка колко ще струва един нов реактор. Твърди се, че той ще излезе по-евтин от АЕЦ „Белене“, защото има прилежаща инфраструктура, но и това не е точно така. Експерти от атомната централа твърдят, че районите, които се обсъждат като потенциални места за изграждането на този реактор, са разположени твърде далеч от централата, за да може да се използва наличната инфраструктура. Говори се, че може да се използва инфраструктурата на закритите малки блокове. Но това са различен тип технологии. Все едно да кажеш: „Имам тук едни части за „Москвич“, я да ги използвам за „Мерцедес“. Не можеш да правиш реактор от едно поколение и да му донаждаш някакви стари части.

Означава ли това, че проектът за изграждане на нов реактор на АЕЦ „Козлодуй“ не би бил по-евтин от АЕЦ „Белене“?

Според прогнозни експертни оценки един реактор в АЕЦ „Козлодуй“ ще струва по-скъпо отколкото един от двата реактора на „Белене“. За два блока в АЕЦ „Белене“ приемаме прогнозната оценка на HSBC от 10.35 млрд. евро. Коментираните досега цени за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ са от 6 до 8 милиарда евро. Точен анализ за това дали за този блок може да се използва произведеното за АЕЦ „Белене” оборудване и каква би била цената му при това положение трябва да даде американската „Уестингхауз” до края на март тази година. Ако обаче препоръката е да се търси нов проект, то трябва да се обяви конкурс по подобие на проведения за АЕЦ „Белене” през 2005-2006 г. и да се състезават проекти и цени. И цените пак ще са базови и ще подлежат на оскъпяване.

Нека припомним колко са платените до този момент суми за проекта АЕЦ „Белене“ и каква част от тях са изплатени в рамките на мандата на ГЕРБ?

Последните данни са от доклада на HSBC, според който до 31 декември 2011 г. са разплатени малко над 1 милиард и 300 милиона лева. Не е посочено обаче каква част от плащанията са направени по време на управлението на ГЕРБ. Друг е въпросът, че вече са фактурирани и в някакъв момент трябва да платим още около 200 млн. евро.

Освен това пред Международния арбитражен съд Русия поиска обезщетение от 1 милиард евро заради отказа на България да строи АЕЦ „Белене“, макар че според управляващите от ГЕРБ „руснаците нямат никакъв шанс“.

В това отношение има много въпросителни, най-вече защото едно такова дело продължава с години. Ще дам пример с арбитражното дело, което заведе срещу България турската фирма „Джейлан“ заради подписаното и нарушено от българска страна споразумение за строежа на хидрокаскадата Горна Арда. Това дело продължи около 6-7 години и спря само защото австрийската фирма EVN купи проекта. По мнението на експерти от високите нива на НЕК ако EVN не беше купила проекта, „Джейлан“ щеше да ни осъди за 700 млн. долара – първоначалният им иск беше за 500 млн. долара, които с лихвите стигаха до 700 млн. долара. Безсмислено е да тълкуваме какъв би бил изходът на арбитражното дело с АСЕ, но е важно да кажем, че за да го заведат за тази огромна сума, те имат своите аргументи. При подобни дела страната, която завежда иска, плаща такси върху размера на сумата, за която претендира. Тоест те не биха платили висока такса за арбитражното дело, ако не са убедени, че имат шансове да го спечелят. И това е видно от документацията, която излезе през последните месеци – факт е, че ние наистина сме направили тези поръчки и сме ги приели. Оттук насетне правителството трябва най-после да реши ясно и категорично какво прави с този проект, защото руснаците твърдят, че дори след спирането на проекта през март 2012 г., когато бяха взети правителственото и парламентарното решение, ние все още не сме им казали: „Спрете да работите“.

Какви са оптималните решения, свързани с бъдещето на АЕЦ „Белене“?

Миналата година министър Делян Добрев каза, че би могло да се помисли за продажба на проекта – да се обяви търг, на който се явяват инвеститорите X, Y, Z и обявяват, че са готови да купят проекта на еди каква си цена. Този вариант изглежда най-логичен, ако се реши продължаване на сагата „Белене”. Другият вариант, който според мен е по-добрият, е да изчистим финансовите си отношения с руснаците като им предоставим възможност да използват оборудването, което са изработили за АЕЦ „Белене“ за някой от проектите, по които работят в момента в Китай, Индия или Турция – наскоро те съобщиха, че започват нова централа и в Бангладеш.  Проектантът най-добре може да прецени как да асемблира налично оборудване от различни проекти.

Споменахте, че смисленото решение за развитие на енергетиката включва удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Каква е перспективата пред тези блокове?

Преди време един от бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Йордан Костадинов сравни живота на блоковете със стъклена бирена бутилка, която можеш да миеш и да ползваш многократно и във времето да я оглеждаш, за да прецениш колко още може да продължаваш така, преди да се счупи.  Разбира се, примерът с бутилката е крайно опростен, но подходът е сходен. Би трябвало избраният руско-френски консорциум да прецени какъв остатъчен ресурс имат реакторите и да предложи мерки за модернизация, които да позволят удължаването на живота им. Тези мерки съответно трябва да се одобрят от Агенцията за ядрено регулиране и да се изпълнят от АЕЦ „Козлодуй”, което се очаква да струва 250-300 млн. евро.

Кога се очаква да бъде готов анализът за състоянието на двата блока? 

Ако не се лъжа, през есента на тази година. Според експертите се очаква консултантът да потвърди, че животът на тези два реактора може да бъде удължен с още 20-25 години. Тоест двата блока имат всички шансове да им бъдат издадени нови лицензи след изтичането на експлоатационните им срокове през 2017 и 2019 г.

Заявихте, че отказвате да участвате в този референдум. Един от аргументите в подкрепа на активността е фактът, че това е първият демократичен акт на допитване до гражданите и не би било добре той да тръгва с фалстарт.

Не виждам защо само за да отчетем някакви резултати за активността на хората, трябва да правим референдум. Лошото е, че в цялата тази разяснителна кампания нещата не станаха по-ясни. Напротив, хвърлят се някакви категорични изявления, които имат малко общо или абсолютно нищо общо с действителността. Наскоро слушах дебат по БНТ и бях потресена от начина, по който протече дискусията – участниците не се изслушваха помежду си, разговорите преминаха в тон прокламации и въобще не се получи някакъв смислен диалог. Нямаше аргументи и контрааргументи, а само някакви партийни лозунги и насаждане на страхове.

Според повечето експерти начинът, по който се провежда този референдум, е вън от нормалната логика и законовите основания. И все пак не е ли участието и заявяването на позиция по-доброто решение?

Аз приемам позицията за едно твърдо „Не“, но „Не“ със съответните последици. Казваме „Не“ и не се занимаваме повече с АЕЦ „Белене“ и нова ядрена централа. Насочваме усилията си към енергийната ефективност и модернизация на 5-и и 6-и блок. Взимаме решение как да продължим взаимоотношенията си с Русия, защото тя все пак е стратегически партньор в енергийно и въобще в търговско отношение. Ние все още сме тотално зависими от руснаците по отношение на газа. Включително сме зависими по отношение на АЕЦ „Козлодуй“, защото това е една технология, която се зарежда единствено с руско ядрено гориво и Русия приема все още ядрените ни отпадъци и то срещу заплащане. Трябва да сме наясно също, че това няма да продължи безкрайно заради европейските изисквания всяка страна-член, която произвежда ядрена енергия, сама да съхранява отпадъците си. Това също си има цена и тя съвсем не е малка. И като имаме предвид проблема с ядрените отпадъци, трябва да бъдем особено отговорни към този тип технологии.

Какво значение би имал резултатът от този реферундум? Как ще бъде използван той от политическите партии?  

Каквото и да се случи, политиците са с развързани ръце. Дали ще е валиден или невалиден, дали ще е „Да“ или „Не“, управляващите могат да правят каквото си решат. Неведнъж бе повдигнат въпросът защо не беше направен референдум за влизането на България в НАТО и за влизането ни в ЕС. Аз бих попитала защо не се направи референдум дали да се строи газопровода „Южен поток”. Нещата са приблизително същите – руски проект и интереси, пак нямаме кой знае каква полза от него освен геополитическо позициониране на страната ни като част от маршрута. Защо не попитаме народа: „Да се строи ли „Южен поток” или не?“. „Южен поток“ няма да ни струва 10 млрд. евро, но последните оценки са за 3.34 млрд. евро, което е една трета от цената на АЕЦ „Белене“. Това също не са малко пари.

Освен това бих поставила въпроса защо не се промени Изборният кодекс, така че при провеждането на всякакви избори да има допитване до гражданите по определени теми. Например при провеждането на кметски избори, общините да задават конкретни въпроси, свързани с местното управление и развитие. При парламентарен вот да се търсят отговори на обществени или икономически въпроси. Тоест, отивайки да пусна бюлетината си за партията Х или кмета У, бих могла заедно с това да отговоря на още 15 въпроса. А не както в момента да харчим 15 милиона лева за организирането на един абсолютно безсмислен референдум.

Владислава Пеева е заместник-главен редактор на Мediapool. Следи от 15 години темата за развитието и проблемите в енергийния сектор и екологията.