0
4783

Рилският игумен Калистрат и неговата Via Dolorosa (III)

Или как роденият в с. Бобошево монах извървя своя честен път на болката

Гробът на Рилския игумен Калистрат в Бачковския манастир, 2020 г., снимка Веселин Вучков

Съд

Нека сега насочим внимание към протоколите от съдебните заседания с подсъдим игумена Калистрат. Не е необходимо да ги описвам подробно, тъй като механиката на производството бе разяснена по-горе, включително приоритетната доказателствена роля на предварителното следствие, сравнена със съдебните заседания.

Обвинителният акт срещу Калистрат целенасочено съдържа две групи обвинения. Първата, разбира се, съдържа политически обвинения. А втората, съвсем съзнателно, включва обвинения за стопански злоупотреби на бившия игумен.

Обвинителният акт на Софийската областна прокуратура, подписан от зам.-прокурор Райковски, носи дата 16-и май 1949 г. Налице е съвместно обвинение срещу Калистрат и споменатия вече монах Антоний, който е в неизвестност. Сред документите е приложено писмо от отделение „Паспорти“ на милицията, според което Антони Гащев е заминал през Драгоман за Швеция на 14-и март 1948 г. Основното обвинение гласи: одобряване въоръжена борба срещу народната власт; създаване недоверие към народната власт и нейните органи, към нейните стопански мероприятия; уронване достойнството на българския народ и българската държава чрез клевети пред чужденци; държане в библиотеката на фашистка литература. Второстепенното обвинение, съпътстващо политическото, е за стопански разхищения в манастира. Двамата обвиняеми са вършили престъпната си дейност през времето „от 1945 г. до м. август 1948 г.“. За свидетел е призован дори водещият следовател Александър Георгиев!

В своя отговор по обвинителния акт Калистрат пише от Софийския централен затвор, където е задържан: „Признавам напълно вината си по всички обвинения…“, с изключение на стопанските обвинения.

Разпоредителното заседание на Софийския областен съд, първа колегия, е от 1-ви юни 1949 г., и съдържа подробен доклад от вещо лице за извършена икономическа експертиза. На 28-ми и 29-и юни 1949 г. се провежда първото същинско съдебно заседание. Калистрат се явява лично с упълномощен адвокат от София – Димитър Вапцаров. (Адвокат с идентично име откриваме при четенето на архиви по повод защита и на други задържани лица през този период. Например в споменатата по-горе книга „Преживяно“ на кочериновеца Стоян Бицов откриваме следния абзац: „Адвокатът ми Никола Славчев ми отвърна: „Не знам, Стояне, искат ти смъртно наказание, аз с всички сили ще се боря поне за доживотна присъда – и добави – ще помоля и Димитър Вапцаров да те защитава, той е влиятелен, той е чичо на поета Никола Йонков Вапцаров“. Наистина според някои сведения юрист от рода на Вапцарови с такова име съществува, макар и далечен роднина – наричали са го Вапцарини, живял е в Пловдив и вероятно е сред онези роднини, които след голямото земетресение се преселват във Велинград, а оттам – в Пловдив. Ала са необходими допълнителни проучвания, за да се идентифицира с необходимата точност Калистратовият защитник.) Адвокатът моли да присъстват близките на Калистрат, но съдът постановява цялото дело да се гледа при закрити врати, а Антоний да бъде съден задочно. По отношение на някои от стопанските обвинения съдът спира производството, за да се даде приоритет на политическата част.

Ето първите думи на Калистрат пред съда: „Признавам се за виновен по първата част на обвинителния акт“; „истина е и това, което съм казал в милицията“; „над мен не е употребявано никакво насилие“; „искрено се разкайвам“. След това, макар и в по-лаконичен вариант, върху четири страници преразказва дадените обяснения пред следователите.

Следват кратки разпити на свидетелите, включително на милиционерите, и съдебното дирене малко след това е обявено за приключило.

Пледоарията на прокурор П. Райковски е протоколирана върху по-малко от четири страници.

Адвокат Вапцаров, макар и да отчита признаването на вината, оспорва членството на Калистрат в легионерска организация, както и че издаваните от него сведения са представлявали държавна тайна. Призовава за преценка от страна на съда на степента на вината на подсъдимия.

Ето и последната дума на Калистрат: „Предоставям на Почитаемия съд“.

Веднага след това, на 29-и юни 1949 г., съдът чете присъдата: признава Калистрат за виновен по всички политически обвинения и по част от стопанските; осъжда го на десет години строг тъмничен затвор (по правилата на съвкупност на престъпления) и на глоба от 250 000 лв. Написани са шест страници с мотиви към диспозитива на присъдата.

На следващия ден със заявление Калистрат моли присъдата да влезе в сила, като заявява, че е доволен от нея. Няма обжалване, няма нищо. След няколко месеца (м. ноември 1949 г.) делото продължава по „стопанските нарушения“, като се изреждат нови доклади, нови ревизии, нови експертни заключения. И така – до последното съдебно заседание от 7-ми февруари 1951 г., когато затворникът Калистрат в последната си дума моли да бъде оправдан: „аз не съм злоупотребил нищо“. Ала бившият игумен пак е признат за виновен в присвояване на 500 хил. лв. и е осъден на осем години затвор плюс глоба. Следват нови съдебни перипетии. На 23-ти май 1951 г. Върховният съд отменя присъдата и постановява нова, намалявайки наказанието с шест месеца. Накрая, на 15-и април 1952 г., Софийският окръжен съд определя общо наказание от десет години затвор.  

Затвор

Когато Калистрат е вече в затвора, ДС отново проявява хъс да насочи вниманието към архимандрита, а за целта комплектува нова преписка, включваща старите протоколи за разпити на игумена, както и на някои свидетели. Ала тук откриваме изключително интересни и показателни справки за разпити през есента на 1949 г. Разпитващият орган споделя на 2-ри октомври 1949 г., че в 7 часа е извел Калистрат от затворническата килия на разпит, но той започнал да отрича, че е шпионин. Калистрат единствено споделил, че по време на войната и по-рано е бил германофил и враг на комунистите. Но разпитващият настоява, че Калистрат трябва да разкрие и шпионската си дейност, а монахът продължавал да отрича. „За този му отговор аз го наказах на обяд да стои прав“, четем в протокола. Следобед разпитът се развил по същия начин, Калистрат продължил енергично да отрича. А ето какво се случва след пет дни, на 7-ми октомври 1949 г.: „Сутринта още с влизането си в стаята Калистрат каза, че му е станало вече леко, защото си спомнил всичко“. И започва да „признава“, че още през 1941 г. съзнателно станал германски шпионин. Когато германците започнали да губят войната, той прехвърлил симпатиите си към англо-американците, като след 9-и септември 1944 г. дори бил вербуван по линия на масонството, а „шпионката му дейност се състояла в даване на политически сведения“. При него в манастира за сведения са ходили доста лица, „но засега съобщава само две лица“.

След девет дни, на 16 октомври 1949 г., бившият игумен вече споделял по време на разпита за връзките си със звенари преди 9-и септември, а след тази дата – с Кимон Георгиев, Дамян Велчев, полк. Петър Попзлатев и др.; всички те идвали в манастира. Поддържал връзки и с англичаните. Тоест игуменът в онова време се бил превърнал в нещо като ятак, а в тези начинания бил ангажиран и митрополит Борис Неврокопски.

Видно е, че през есента на 1949 г., когато Калистрат е в затвора, спрямо него е осъществен нов натиск за саморазобличения, но бившият игумен се придържа към познатата линия за „признания“ по политическата част, които е правил и преди. С това нещата не приключват.

Налице е предложение на началника на отделение „Духовенство“ при ДС до помощник-министъра на вътрешните работи за временно изземване на приключеното следствено дело поради „оперативен интерес“ (19-и юли 1951 г.). Месец преди това от същия инициатор е постъпило предложение, утвърдено от пом.-министъра, да се проведе специален разпит на затворника Калистрат с оглед събиране на сведения предимно за бившия екзарх Стефан. Било постъпило сведение от агент „Минутин“, че бившият екзарх заедно с Калистрат и бившия околийски управител Минчо Иванов участват в ръководене на сформирана отдавна по внушение на англичаните „нелегална християнсоциалистическа група“, която си поставила за задача „да разпространява идеите на християнсоциалистическото учение сред нашия народ и при предстоящата англо-американска окупация на страната да запази народа от кръвопролития“. Отново е налице изобилие от преповтарящи се справки за приключилото следствие срещу Калистрат: „през време на Народния съд е говорил против народната власт и против смъртните присъди на фашистките министри, възпротивявал се е при вдигане тялото на царя…“, и пр., и пр. „На всеослушание в манастира е говорил, че национализацията е грабеж и беззаконие“; „като игумен на манастира… е провеждал противоотечественофронтовска политика“. Съдържа се и справка за разпит на Калистрат, при който той дава сведения за избора на Стефан за екзарх, за това, че Стефан бил привърженик на английското влияние. Оперативният работник уточнява, че според Калистрат след избора на „Дедо Стефан“ (правописът е запазен – бел. а.) през март 1945 г. същият дал обяд на висши архиереи, на които споделил, че предстоят „тежки и трудни“ времена за Църквата, изискващи единство „като непоклатима скала“. В обясненията на Калистрат се споменавала и възбраната да се преподава религиозно възпитание в училищата и това, че тогава Църквата се опитала да създаде църковни училища към храмовете.

Именно тук се съдържа и Декларацията на Калистрат, която ще бъде коментирана по-долу. Ето пълният ѝ текст: „Декларация. Подписаният арх. Калистрат декларирам, че ще запазя в тайна въпросите, по които съм разпитван на 22. 07. 1951 г. от орган на Държавна сигурност. Ако наруша горното, ще отговарям по закона за опазване държавната тайна. Коларовград. 22 юли 1951 г. Декларатор: архим. Калистрат (ръкописен подпис)“.

По време на затворническия престой ръководството на ДС в София иска от окръжния началник на ДС в Коларовград представяне на подробни справки на всеки пет дни за държането на игумена и направените признания. За тази цел централизирано е съставен и изпратен специален въпросник от десет въпроса. В писмо-отговор от 24-ти януари 1952 г. от ДС – Коларовград се акцентира, че лицето не иска повече да говори, като казва, че „всичко съм казал при първото следствие и на делото и сега съм забравил повече от дейността си“. Малко преди това дори има предложение на споменатия началник отделение „Духовенство“ в ДС за възобновяване на следствието срещу Калистрат, но пом.-министърът на вътрешните работи ген.-майор Г. Кумбилиев поставя резолюция да се проведе нов разпит в затвора, без да се завежда следствие (18-и август 1951 г.).

Ще спомена и сведението за затворническия престой на Калистрат, което дава осъденият на повече от десет години затвор за участие в легионерски център Митьо Делчев в публикувани неотдавна мемоари: „В нашето отделение беше и дядо Калистрат – бивш игумен на Рилския манастир. Били го арестували и мислели да го монтират в нашия процес, но после решили да му направят специален процес. Обвинили го в злоупотреби, за да го съдят като криминален. Това бе поредният цинизъм на ДС – да обвини този свят човек в кражби. Имал син, мой връстник, дори приличал на мен, който като млад офицер загинал… Затова дядо Калистрат много ме обичаше. В Шумен бяхме в една килия, така че близо две години съм контактувал с този свят човек ежедневно. Той вярваше в задгробния живот и в преражданията. В ДС го бяха обръснали, за да го унижат. Но имах наблюдения как надзирателите го уважаваха, да не говорим за нашата любов към него. Ще посоча само един пример. С дядо Калистрат бяхме във 2-ра килия на 5-о отделение… Проверката нещо закъсня, а той винаги в 20.00 часа се молеше на Бог. Влиза надзирателят, гледа дядо Калистрат как се моли, а ние стояхме прави. Той си свали шапката и застана мирно до края на молитвата. След излизането си от затвора се настани в Бачковския манастир и там изкара последните дни от живота си. Два пъти съм ходил на гроба му, който е в манастирското гробище“.

Помилване, Бачково

С указ на президиума на Народното събрание, който е непубликуван, наред с други осъдени Калистрат е помилван да не изтърпи остатъка от присъдата. Поводът е „9-и септември“. Ето част от писмо от 12-и септември 1952 г. на началника на Коларовградския затвор до председателя на Окръжен съд в София: „Уведомявам Ви, че на 7-ми септември 1952 г. освободих от затвора Калистрат… от с. Бобошево, околия Марекска, съгласно писмото Ви… с помилване от остатъка на наказанието му“. Освободеният отива за кратко при близките си в Бобошево, а със специално решение в първите дни на октомври 1952 г. Светият синод на БПЦ изпраща бившия игумен в манастира в Бачково, където манастирският събор му възлага послушание.

След изпращането на бившия игумен в Бачково (като резултат от помилването) интересът на хората към личността му се възобновява. Присъствието му тук се превръща в притегателен център за много вярващи (както българи, така и чужденци) поради избистреното му религиозно чувство, широката  обща култура, езиковите умения и житейския опит. Такова положение на нещата не може да остави равнодушни органите на Държавна сигурност.

Наблюдателното дело срещу Калистрат, докато е монах в Бачково, носи наименованието „Предател“ и е открито на 25-и април 1956 г. В акта за поставяне началото на наблюдателното дело се споменава, че през 1952 г. бившият игумен е бил вербуван като агент на ДС в затвора, помилван и освободен (на това обстоятелство ще се спра след малко). Образуваното оперативно дело на ДС прелива от обобщения и справки за миналото на архимандрита, преписващи дословно предишни изречения. Като мотив за откриване на делото е изтъкнат аргументът, че лицето може да развие „остра вражеска дейност – шпионаж, контрареволюционна и др.“. Започват донесенията на агенти: „Жана“, „Мичурин“ и др. В агентурното донесение на „Жана“ от септември 1955 г. например се поменава за среща в Бачково между Калистрат и проф. Венелин Ганев; на разговора Калистрат споменал, че от всички обвинителни пунктове по процеса си бил признал само вражески изказвания: „в 1946 год. в Рилския манастир при пререкания върху религията с др. Георги Димитров и през същата година при изземване на всички зърнени храни, вкл. и жито за посев, от Станкедимитровския комисар“. Оперативното дело изобилства от сведения, информация за четене на личните писма на бившия игумен, за подробно проучване адресатите на писмата и мн. др. Неотклонно и с особено внимание се следят срещите и разговорите на Калистрат с дошлите на посещения чужденци (германци, гърци, белгийци, австрийци). Изобщо – цялата огромна машина на ДС е задействана!

На 24-ти април 1956 г. в Асеновград е утвърден специален план за агентурно-оперативни мероприятия срещу Калистрат и особено с цел да се зададе нова линия на поведение на петима агенти. Ще систематизирам по-интересните данни. Откриваме донесения за престой на Калистрат в софийската Александровска болница и наличието на слух, че може да бъде задържан, ако се върне в Бачково. През ноември 1956 г. е разменена кореспонденция между звена на ДС за необходимост от наблюдение на Калистрат, докато е на почивка в Банкя. Налице е и иззето писмо от д-р Кирил Панов от София до фирма „Филипс Хемий“ във Виена за лекарства за болестта Бюргер, като описва дори, че Калистрат има гангренясал крак. В Белене е проведен разпит на касиера на Бачковския манастир Андрей Андреев, който е приятел на Калистрат и го описва като много честен.

По-напред в архивните документи откриваме справка за разпит, проведен на 8-и януари 1953 г., на началника на отдел „Духовенство“ при ДС: видно е, че Калистрат не искал да добави нищо ново към вече дадените показания. ДС особено настоява за повече подробности за бившия екзарх Стефан. Там откриваме и следния пасаж: „След всичко това го разпитах за връзките му и съвместно обсъдихме възможностите му за работа като сътрудник – такива той има неограничени; обаче, бидейки в Бачковския манастир откъснат от София, заяви, че не може да се възползва от тях“. Оперативният работник дори се опитва да насочи Калистрат към срещи с бившия екзарх Стефан, но архимандритът изразил резерви, изтъквайки обтегнатите си отношения с него.

Не са случайни настояванията на ДС за повече сведения относно българския екзарх, с когото Калистрат е много близък. Разполагайки всички разсъждения относно Калистрат в по-общ контекст, сме длъжни да отбележим обществено-политическите процеси, които протичат в страната в тези преломни месеци и години, включително в църковните среди. Изравянето гроба на царя през пролетта на 1946 г., честванията на 1000-годишнината на Рилския манастир месец след това, национализацията през 1947 г., арестуването на Калистрат през лятото на 1948 г. и др. под. – това са все събития, които се случват на фона на безконтролните саморазправи в първите месеци след 9-и септември 1944 г., включително и избиване на много свещенослужители, „узаконените“ репресии чрез т.нар. Народен съд до април 1945 г., ожесточеното противопоставяне на доминиращата комунистическа партия срещу опозиционните партии, срещу съюзниците в Отечествения фронт, срещу „врага с партиен билет“ и т.н. Екзарх Стефан І също пада жертва на „преврат“ (по сполучливия израз на Дилян Николчев). Избран за български екзарх през януари 1945 г., непосредствено преди вдигане схизмата на БПЦ от Вселенската патриаршия, Стефан е принуден да освободи катедрата през 1948 г., изолиран е в карловското с. Баня до смъртта си през 1957 г., и е подложен на активни мероприятия от страна на ДС. Основните събития около оставката на екзарх Стефан І се случват в първите дни на септември 1948 г. точно когато Калистрат е задържан в килиите на ДС в София. Изобщо БПЦ изпада в постепенно подчинение на държавата, а методите са ефикасни – национализиране на църковни имоти, преминаване към държавни субсидии, лансиране на лоялни клирици и пр. Ще спомена, че и един от най-близките митрополити до игумена Калистрат – Неврокопският владика Борис, също става жертва на убийство точно по това време и точно на рождения си ден (8-и ноември 1948 г.), извършено в петричкото с. Коларово от бивш свещеник. В архивите на ДС Борис е дефиниран като „един от най-големите реакционери владици, деен привърженик на ВМРО, на германците и на фашистките управници“, „стар приятел на англичаните“. Борис също е обект на агентурно наблюдение от ДС с псевдоним „Струга“. И всички тези тенденции се прокарват зад призивите за „демократизиране на църквата“ (по сполучливото определение на Момчил Методиев).

Калистрат (първият вляво с венеца) на погребението на екзарх Стефан в Бачково през 1957 г., архив на Борис Цацов (публикува се за първи път)

Много важна е справката на разузнавач от ДС в Асеновград, подписана през януари 1957 г. В нея подробно се описва съдебният процес срещу Калистрат, насочването на много агенти срещу него в Бачково. Ала непосредствено след описание на 10-годишната присъда „лишаване от свобода“ е отбелязано: „Помилван и освободен към края на 1952 г., след което е изпратен за монах в Бачковския манастир, където е и понастоящем“.

В крайна сметка близо тригодишният труд на щатни и нещатни служители на ДС по оперативното дело срещу Калистрат при престоя му в Бачково завършва със справка-заключение за снемане на делото в архив: „От известно време боледуваше и на 23 януари 1959 г. почина в пловдивската болница“. Така кончината на популярния монах поставя точка и на 11-годишното му преследване от страна на новоустановената власт и нейния репресивен орган – Държавна сигурност.

Нямаше как да не заостри вниманието ми отметката в постановлението от 1956 г. за поставяне начало на наблюдателно дело срещу Калистрат след излизането му от затвора, в което, сякаш между другото, е споменато, че Калистрат е бил вербуван за секретен сътрудник през 1952 г. в затвора, помилван, освободен и изпратен в Бачково. Допълнено е, че е отказал да сътрудничи, делото му било в архив и това е още едно съображение да започне ново наблюдение. Вече споменах, че съществува и справка от януари 1957 г., която почти буквално преповтаря тази от април 1956 г., с важното уточнение, че във втората справка липсва изразът „бившият игумен е бил вербуван като агент на ДС в затвора“. В архивните документи можем да открием името на бившия игумен единствено като обект на Държавна сигурност (т.нар. Обектова картотека): „Окраска (в какво се уличава): минала дейност по линия на православна дейност“, а ръкописно е добавено: „авторитет“. Името му е отбелязано и в регистъра на задържаните лица от страна на ДС за периода от 09. 09. 1944 г. до 1951 г. с отметката: „Арх. Калистрат, дата: 30 юли 48 г., от кого се изпраща лицето – от Богданов“.

При отсъствие на името му в специално поддържаните регистрационни дневници на сътрудниците, на т.нар. камерни сътрудници (тоест лица, които се намират в следствената или затворническата килия като обвиняеми или осъдени и сътрудничат на органите за поведението на техни съкилийници), на подписан документ за сътрудничество, на даден псевдоним и пр. – налага се изводът, че – въпреки положените усилия монахът да бъде привлечен за сътрудничество (това бе описано по-горе), Калистрат е устоял на този натиск и е отказал подобен ангажимент.

Така през януари 1959 г. си отива от този свят архимандрит Калистрат. След поклонение пред ковчега бившият игумен е погребан в гробището на Бачковския манастир. Много негови роднини и други близки хора след това търпят тежки репресии.

А какво се случва междувременно с Рилската света обител, на която бе посветил живота си с отдаденост Калистрат? С постановление на МС от 5-и ноември 1961 г. манастирът е превърнат в музей, а на 9-и ноември с. г. монасите го напускат, „разпределени“ в Троян и в Бачково. Манастирската библиотека, другите ценности и помещенията са предадена на Националния музей. (Именно тогава, някъде през август 1967 г., в манастира се случва мигът на запознанство на моите родители: майка ми – млад киномеханик по разпределение, прожектиращ лятно кино върху стена от Хрельовата кула или в салона до магерницата, и баща ми – млад минен техник, който с бригада довежда по гравитачен път вода, захранваща и най-горните манастирски етажи. Майка ми разказва за манастирската обстановка: никакви монаси, усещане за хотелски комплекс и музей, в черквата се продават сувенири и свещи, които могат да се палят, но без достъп до мощите на свети Йоан Рилски.)

На 1-ви ноември 1968 г. МС разрешава на Светия синод в Рилския манастир да се завърнат 12 монаси. Инак в продължение на около четири десетилетия тази обител бе със статут на „Национален музей Рилски манастир“. След връщането на монасите в края на 1968 г. игумен е бъдещият епископ Йоан, който след време отново зае този пост (1988) до смъртта си през 2005 г., възстанови монашеския статут на манастира (1991) и проведе реституционните процеси. Първото ръкоположение на епископ в този манастир е на 1-ви юли 1969 г. по време на тържествената Света литургия по случай 500 г. от връщането мощите на св. Йоан Рилски, когато архимандрит Йоан е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски от патриарх Кирил. След него и до днес Адрианополският епископ Евлогий продължава благочестивото дело.

През 941 г. сл. Хр., тоест пет години преди своята смърт, св. Йоан Рилски решава да напише до своите братя-монаси „това мое грубо и неуко завещание“, наставлявайки ги да пазят вярата непорочна и незасегната от всякакво злословие, да се пазят от корена на всички злини – сребролюбието, да не търсят познанство и обич със светската власт, да живеят единодушно, единомишлено и „общежително“, да си избират за наставници и за началници мъже, „засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания и които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре“ да се пазят от вътрешни раздори и разпри, да не забравят и да не пренебрегват онези, които живеят в уединение, да проявяват постоянство в трудолюбието, да утвърждават във вярата единокръвния си народ…

След хиляда години игуменът Калистрат изпълни този Завет.

Веселин Вучков е професор по наказателнопроцесуално право в Нов български университет, в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в Академията на МВР. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994), работил е като следовател. Автор е на книгите: „Образуване на досъдебно производство – актуални проблеми“ (2015), „Доказателствени средства в наказателното производство – същност и видове“ (2006), „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство“ (2008), „Секторът за сигурност в процес на трансформация: критични разсъждения“ (в съавторство, 2014) и др. Публикува текстове и на историческа тематика. В периода от 2009 г. до 2013 г. е зам.-министър на вътрешните работи, след това е депутат от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота). От ноември 2014 г. е министър на вътрешните работи, подава оставка от този пост през март 2015 г.

Още по темата:
Веселин Вучков, Рилският игумен Калистрат и неговата Via Dolorosa (I)
Веселин Вучков, Рилският игумен Калистрат и неговата Via Dolorosa (II)