0
1394

Рисунките на Явора Петрова

Явора Петрова, галерия Ракурси, 17 октомври–5 ноември 2019 г.

За Явора Петрова моливът е магнит за преживявания. А рисунката – повод за документиране на състояния. Художничката озаглавява изложбата си в галерия „Ракурси“ (17 октомври–5 ноември 2019) „Леки рисунки с тежък характер“. Това е съвзем закономерно, защото произведенията стоят като картини, завършени монохромни платна. В тях всичко е изведено докрай – непринудената ескизност, която носи рисунката, се превръща в категорично послание, статутът ѝ на подготвителен етап зазвучава като самостойно изразено състояние.

За рисунките на Явора Петрова не е лесно да се пише. Думите се изплъзват, сякаш се боят от концентрираната същност на образа. Рисунката е „кухнята“ на художника. Тя издава характера и уменията на своя създател. При Явора рисунката е размисъл, експеримент, споделяне, „опредеметяване“ на състояние. Нещо повече, тя е критерий за майсторство, гаранция за отдаденост и начин за себепознаване.

В творбите, които бяха подредени в галерия „Ракурси“, художничката си поставя много задачи. Тя е във вихъра от теми, мотиви и изразности. Очевидно е увлечението ѝ по митологията и Античността. Към този дълготраен интерес се добавя и театърът. Театралното начало се откроява в творбите ѝ на много нива – в иронията, драматичността и престореността. Театралността е съотнесена към днешното време, тя е пречупена през изкуствена празничност и престорено всекидневие.

Явора Петрова

Бикове, уморени криле, древни фрагменти, тайнствени метаморфози, трепетно очакване и динамично противоборство са сред мотивите, които насищат произведенията на Явора Петрова. В образната трактовка недвусмислено се долавя гротеската на фалша, драмата на престорената царственост. Художничката има усет към детайла, към експресивната форма и съжителството на черното и бялото. Тайнството на монохромния ѝ експресионизъм е заключено в пределите на контраста, а истинското му значение е подчертано от присъствието на цветното петно.

Рисунките нямат заглавия. Те не са им нужни. Всяка творба носи експресията на жеста, сгъстено емоционално състояние. Художничката работи с молив, туш, сух пастел. Вариативната линия моделира формата, а когато се налага, авторката градира мисълта си – акцентира с пастел.

Едно от най-трудните предизвикателства за всеки художник е да намери визуални образи на състоянията си, така че да бъде разбран. Явора Петрова успява да направи това. В този смисъл рисунките ѝ са разказ за преживяното. Нещо повече, те са ключ към артистична грамотност и мерило за професионализъм.