0
2568

„Рицарят“ на Буян Филчев

Буян Филчев, „Рицарят и…“

Общоизвестно е, че има най-различни художници. Типологичният спектър разкрива твърде широк диапазон. Поне от времето на романтизма насетне в нашето съзнание отекват думите на Пушкин, че всеки автор следва да бъде съден по законите на собственото си творчество. Времето на големите стилови или идейни общности като че ли е отминало безвъзвратно. В своето изкуство някои се стремят да дадат израз на интимни лирични настроения, на естетическите си радости, на собствените си хедонистични нагласи. Други изваждат наяве сънища и кошмари, трети разчитат на определени терапевтични ефекти на образа, а има и такива, за които социалните и политическите конотации на произведенията излизат на преден план. Съществуват и немалко „творци“, за които изкуството не е нищо повече от даден „начин на употреба“, определен way of life или пък натрапваща се самоизява на хипертрофираното им его.

За Буян Филчев пластичното творчество е сериозна и отговорна работа, своеобразна „съдбовност“. Звучи клиширано, но е вярно. Познавам го повече от половин век и мога да свидетелствам за справедливостта на тези думи. В тази връзка е уместно да си спомним за онова, което някога Василий Кандински по отношение на творческия път на художника наричаше „вътрешна необходимост“. В цялостното му досегашно изкуство, както естествено и в последната му изложба в галерия „Райко Алексиев“, която се разположи на границата между 2018 и 2019 г., не ще открием нищо, което да се е появило случайно, да е повърхностно, да е правено „между другото“. Нещо повече – сложният процес по материализирането на визуалния образ представлява едно своеобразно невидимо поле, в пределите на което си дават среща – понякога хармонична, друг път конфликтна – природното дарование, както се казва, „колкото Бог дал“, и най-дълбоките и съкровени мирогледни характеристики и основи на личността, в които пластиката заема важно, но далеч не единствено място. Ето защо проблемът за екстериоризирането на „вътрешното“ – универсален, разбира се, за всеки един творчески акт, при Буян Филчев придобива скрити, външно неафиширани, но дълбоко сгъстени драматични измерения, които определят изключителната пластическа и визуална наситеност на повечето от неговите произведения. Те наистина са „трудносмилаеми“ и изискват също толкова внимателно и задълбочено отношение от страна на зрителите, каквото авторът демонстрира в процеса на тяхното създаване и пластическо извайване в пространството на графичния лист.

Изложбата включва произведения на дигиталната графика – една сравнително малко изпробвана технологична разновидност на това изкуство, която Буян Филчев плодотворно разработва през последните години. Тя разгръща пред зрителя внушително и впечатляващо платно, което представя последния етап на неговото богато творчество. Отправна точка както за съдържанието на експозицията, така и за нейната композиционна и пространствена организация, е известната графична творба на Албрехт Дюрер „Рицарят и смъртта“, по-точно нейната образна „парафраза“ „Рицарят и…“, от която се „оттласкват“ и в която отново „се събират“ останалите произведения. Не случайно мотото, което само по себе си увеличава асоциативния потенциал на образите, е отворено…

По този начин зрителят сякаш се оказва в епицентъра на динамиката на невидими центробежни и центростремителни силови линии, фокусиращи се в една точка, една творба, която акцентира основния смисъл на цялото. Балансираните, но същевременно изключително наситени с разнообразни форми, тонове и елементи листове, богатите на фрагменти и на автоцитати композиции са като отломки от някакъв грандиозен взрив. Тези „отломки“ сякаш отново се стремят да се синтезират помежду си в пространството на изложбената зала, в търсенето на цялостно и органично визуално-пластично единство, в което личностните и глобалните проблеми, решени с една високохудожествена стилистика, са неразривно вплетени помежду си.

Буян Филчев е художник, който борави с впечатляващо богат арсенал от изразни, формални и технологически възможности. Неговата „двупосочна“ ориентация – към рисунката, към предметно-фигуративната образност, но и към архитектоничното формоизграждане, обусловено от заниманията му с книжния дизайн, му дават възможност да създава произведения, базирани на вътрешното напрежение между тези две начала. Голяма част от творбите са изградени на основата на свободната симетрия. Символите и образните мотиви, които съставляват един монолитен „суперзнак“, са центрирани от взаимодействието вертикал/хоризонтал, което определя както пространственото, така и композиционното решение. При привидната си хетерогенност, графичните листове демонстрират по същество една по-висока степен на хомогенност, която се постига отвъд традиционните разбирания за стилистично единство. Същевременно графиките са наситени с многобройни детайли, в които изпъкват както рисуваческите умения на автора, така и неговият дар да обработва пластическата материя по един фин и изключително проникновен и разнообразен начин.

Рисунъчното начало, изразено в изящната и фината линия, в строгия и отмерен щрих, в звучния силует на дадена форма, върви ръка за ръка с тоналните стойности, с нюансите на свободно разлетите петна, с постигнатите колоритни хармонии. И всичко това е постигнато посредством необятните възможности на дигиталната графика! Пластическата „оркестрация“ на творбите свидетелства не за „моно“, а за своеобразен „стерео“ подход, при който художникът сякаш „музицира“ не на клавесин или на пиано, а на внушителен църковен орган, ако можем да си позволим тази малко свободна аналогия с музиката.

В своето възхищение и в своето дълбоко преклонение пред класическото изкуство, цитати и парафрази, от което виждаме и долавяме често в неговите произведения, Буян Филчев се отдава свободно и непринудено на въздействието на определени образни импулси, които подхранват част от пластическите му търсения. Същевременно като съвременен художник, чиято свръхчувствителна мембрана реагира остро на всички днешни противоречия, дисонанси и парадокси, по един оригинален и пределно наситен в образен смисъл начин той изявява особеностите на днешното „разпокъсано“ пластическо съзнание, при това обременено от огромна по обем визуална информация. Този вътрешен конфликт и своеобразната носталгия по изгубената (завинаги?) органика на класиката, както и, от друга страна, принципната невъзможност за хармонизирането на многобройните фрагменти, от които и автор, и зрители се опитват да сглобят някаква цялостност (нека напомним – „Рицарят и…“) съставляват скритата, но всъщност най-съкровената и дълбока същина на образното послание на Буян Филчев.

Изложбата „Рицарят и…“ на Буян Филчев продължава до 9 януари 2019 г. в галерия „Райко Алексиев“ в София.