0
2153

Рицарят на светлината

„Метафизиката на светлината“ неизменно присъства във философските, поетическите и фотографските му търсения на пътя към смисъла на битието. Честит юбилей и за много години, Цочо!

Преди няколко години добре познатият сред културната ни общественост философ, поет и фотограф проф. Цочо Бояджиев бе удостоен с „Големия кръст“ на Суверенния Малтийски орден – сиреч стана рицар. Стана, ама не съвсем, защото посвещението в рицарство – както си му е редът – предполага получаване и на оръжие. Пък той взе, че отказа рицарския меч. Попитах го защо го направи? Тогава смотолеви нещо и така не схванах мотивите му. Отговора открих по-късно в проникновените редове на посветения му от Боряна Кацарска великолепен етюд Светлописецът (2017) и си дадох сметка, че в действителност на Цочо не му е нужен изкован от човешка ръка меч, когато Бог го е дарил със собственото си оръжие – светлината; светлината, чрез която на всеки един от нас се дава многоликостта на битието; светлината, про-светляваща разума ни в пътя му към логосите на нещата; светлината, която животвори духа човешки… Струва ми се, че именно обсебеността на Цочо от тайнството на светлината е онзи надежден ключ към неговата житейска и творческа биография, който гарантира автентичния ѝ прочит. Всеки, който познава Цочо, ще да е почувствал, че именно светлината като слово и образ е енергизиращият фактор в катадневното му общуване; основен мотив в изследователската и преводаческата му дейност; непреодолимо изкушение във фотографските му приключения.  Под различни културно-исторически прецизирани форми „метафизиката на светлината“ неизменно присъства във философските, поетическите и фотографските му търсения на пътя към смисъла на битието. Достатъчно е напосоки да разлистим, която и да е негова книга, за да се убедим в това – от „Неписаното учение“ на Платон (1984) и Студии върху средновековния хуманизъм (1988); през  Античната философия като феномен на културата (1990), Ренесансът на ХII век (1991) и Кръговрат на духа (1998); та до Нощта през Средновековието (2000) и Философия на фотографията (2014). Изкушавам се в подкрепа на казаното да цитирам стихове, в които с молитвено смирение Цочо изповяда неутолимата си тяга към светлината.

СКАНО

   „Всички фотографи отиват в Скано.“
                               
Марио Джакомели

светлината се спуска и се изкачва по стълбите
на градчето трие гръб о прага на къщите стича се
в избелелите зеници на стариците
седнали пред портите в есенния следобед

ora pro nobis майко Божия
моли се за нас

за нас
които се молим за светлината
като за хляб насъщен

(хляб наш насущний дажд нам Хлебарю
насъщната светлина дай ни днес)

нали за това все някой ден
всеки фотограф идва в Скано

Останалото сбито може да споменем просто „за протокола“ на юбилея.

Цочо е роден в гр. Троян (25.09.1951 г.). Завършва Смесената гимназия с преподаване на немски език в гр. Ловеч (1970) и философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1976). Защитава две дисертации и се хабилитира за доцент (1987) и професор (1992) по история на философията. Освен в Софийския университет преподавал е и в университетите на Пловдив, Велико Търново, Американския университет в Благоевград, Нов български университет, Първо частно театрално училище (София).

Като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболд” специализира в Тюбинген (1988/9; 1993), Кьолн (1998) и Берлин (2003, 2005 и 2007). През 2000 г. е гост на ректора в Берлинския научен колеж. Специализира още в Колегиум Будапешт (2001/2002 г.), Американската академия в Рим (2004 г.) и през 2011 г. в Цуг (Швейцария).

Участвал е в множество наши и международни научни конференции: Кирхберг (Австрия); София, Eлена, Гьолечица, Троян (България); Ксанти (Гърция); Ескориал (Испания); Бристол (Англия); Поатие (Франция); Флоренция, Пиза, Бари (Италия); Кьолн, Ерфурт, Хамбург, Хановер (Германия) и др.

Съиздател е на: поредицата Bibliotheca Christiana; Семинар – 333; Архив за средновековна философия и култура; Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters на издателство Brill (Холандия); съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).

Бил е главен редактор на сп. Философски преглед (1991–1993). Член е на редакционния съвет към сп. Християнство и култура.

Членува в Международното Платоново общество; Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен); Европейската академия на науките и изкуствата (Виена); Ерфуртската академия на науките; Берлинското научно общество; Приятелския кръг наТомас Институт” – Кьолн.  

И в изброяванията, които могат да продължат още дълго, да не пропуснем, че проф. Цочо Бояджиев ни даде културологичния метод в история на философията; стана основоположник на българската школа по философска медиевистика; довери ни поетичните „убежища на своите меланхолии“; философски осмисли принципите на фотографията като изкуство.

Честит юбилей и за много години, Цочо!

Бъди здрав и благословен, рицарю на светлината, в устрема си към истината, доброто и красотата!

Проф. Атанас Стаматов (род. 1953 г.) е преподавател по история на българската философска култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на историята на философията, историографията, философия на историята и културната антропология. Автор е на книгите: „Памет без давност – болка без лек“ (1994); „Европейски проекции върху българската философска култура“ (1996); „Tempora incognita на ранната българска история“ (1997); „Идеи за историята в българската културфилософска книжнина: 1878–1948“ (2000) и др. Съставител, редактор и автор е в редица колективни издания като: „Философията на историята в България: 1878–1948 (2002); „Избрани извори за българската история, Т. 1 – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VІІ в.“ (2002); Атлас „Българските земи в европейската картографска традиция: IІІ–XIХ в.“ (2008); Атлас „Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция: IX–XIV в.“ ( 2011); „Философският ХХ век в България, т. I–ІІІ“ (2008/2019). Член е на Българския фотоклуб.