0
1353

Ровене

azahariev

В английско-българските речници значението на глагола rove се предава обикновено като „скитам се, странствам, бродя”. А производното съществително бива превеждано с думите „скитник”, „скиталец”.

А в един много обемен и богат англо-руски речник с автор професор В. К. Мюлер се дава само че и значението ровница . Това означава според етимологичния речника на професор Фасмер „купчина с камъни”. Нещо, което се разравя. А от друга малко по-горе четем, че ровка се казва на земя, на разровена замръзнала земя. Ровнъй е равен. Като пътя под краката на скитника. Равно и разравям.

Като че ли има нещо от ровенето, изравянето на пътя, на равната, утъпкана земя под краката ти, когато ходиш, и тази може да е архетипната идея в този общ индоевропейски корен. Така ми хрумна внезапно. Смела и непрофесионална спекулация, но и да е невярна, чисто звуковата близост генерира верига от асоциации, които са интересни.

Ровим отново и отново, но не спираме да имаме неизречимото усещане за неразгадаемост, за неизровимост, за мъчително въртене покрай, по краищата. А искаме  и да се опитваме да раз-берем действителността, да я разровим.

Ходене около коренищата на битието, без да можем да ги достигнем, Изравяйки ги. Ние о-познаваме, обясняваме си все повече и повече всичкото, но този ход напред, това напредване си остава о-бясняване. В познавателния си опит човекът като че ли не разравя, а обикаля около това, което иска да разрови. Все обикаляме около тайната.

И точно затова наричаме даденото ни Откровение „откровение”, би казал вярващият християнин, разбира се.

Има само че нещо не-о-писуемо красиво в тази наша обреченост да се навъртаме около тайната на Творението и около тайната на тайните – Бог. И нещо утешително дори, а не тъжно и отчайващо. Подобно на радостта от топлината и гледката, когато си седнал пред огъня и си с него, но не го докосваш, не се допираш и не си в него.

Ровенето в почвата на Битието, което ровене си остава об-хождане.

Така стана, че успях да зърна, макар и за кратко, Галисия. Един от регионите в Европа, които от малък са ме привличали силно с историята си, заради своята специфична традиционна култура и етнография, но и заради усещането за някаква трудна за обрисуване тайнственост, която виждах в тези страни. Казвам „страни”, а не „държави” и, надявам се, не се налага да разяснявам защо.

Та можах да видя катедралата в Сантяго де Компостела, в която продължават да се стичат стотиците хиляди пилигрими, за да се поклонят пред мощите на свети Яков. Разбрах също, че местната гайда се нарича на гайего „гайта”. Видях и тъмнозелените хълмове на ноември и евкалиптите, покрай които минавахме, пътувайки.

„От етична и естетична гледна точка аз категорично съм плебей. Бих искал да постигна една риторика на мизерията или на тинята, или на нищетата. На оскъдицата”.

Така о-пределя сам себе си Сусо де Торо, един от големите в днешната литература на Галисия и въобще на Испания. През 2003 г. с романа си „Тринайсет камбани” печели Испанската национална награда за литература.

„Ленд Ровър” е роман на Сусо де Торо, който имаме на български. Впечатли ме начинът, по който авторът подрежда разказа си за тази история, връзките, с които стяга, колената, ставите на книгата. Тя е някак едновременно единен разказ със скрепяващите фабулата елементи и при това галерия от картини, всяка една от които би могла да се прочете и види индивидуално, като пиеса, да съществува сама за себе си, като самостоятелна история. Героите и онова, което става с тях, функционират, значи, във всяка една от главите на книгата и без цялото. И в същото време цялото е конструирано много майсторски в своето единство. Да, мозайка, но и зид.

Но може би още повече ми харесва самата техника на Сусо де Торо при разказването и описването. У него има една трудна за характеризиране пестеливост на изреченията, лек синтаксис, съчетани с много внимателно проследяване на детайлите в онова, което се случва или се изобразява. До степен на сканиране на наблюдаваната сцена. Като че ли говори таен агент, който трябва да следи плътно, да снема с очи и слух, за да предава с равен глас през комуникационната техника каква е ситуацията и какво точно става миг по миг, детайл по детайл. И тук аз открих за себе си този чар на в-зирането в света, въпреки че то си остава о-писание. Но постепенно читателят разбира, че този невидим наблюдател – това почти безплътно присъствие – не е безстрастен към онова, което вижда, без обаче авторът изобщо да се намесва със свой коментар, намек, подсказване, някаква по-ясно долавяща се сугестия.

И в нещо друго от стила на Сусо де Торо открих очарование. В неравноделното редуване между думите на разказвача и неговата хладина, и отстранеността, с която предава, и диалога, както и внезапно, неочаквано вмъкващите се вътрешни диалози на героите.

В романа „Ленд Ровър”, излязъл в Испания още през 1988 г., се говори за отношения и събития, които в комбинация с духа на другите му книги дават причина на някои испански критици да говорят за Сусо де Торо така: „автор на деградиралата градска среда, порнографския поглед и разрушението на езика”. В „Ленд Ровър” той новаторски се впуска в библейската /или Шекспирова история/ за братоубийство и кръвосмешение, породена обаче не от завист или мъст към другия, а към третата страна”.

Позволих си да включа този цитат от казаното за Сусо де Торо на гърба на българското издание на книгата, защото то наистина я предава много добре. Но не мислете, че и определенията на тези испански критици, които са изковали цитираните определения, се отнасят с основание за „Лендровър”. Това ще бъде повърхностен прочит. Действително има нещо библейско и точно „третата страна” е обвинената за разпада, за ентропията, която се показва в него. За третия, тоест за един объркал се, неизлекуван от травмите на съвсем близкото си минало социум, който отразява себе си в една малка и донякъде самоизолирала се общност. Сусо де Торо  разрива тази тор през една съвсем конкретна история и слага край с думите на Шекспир:

„Кога под мълнии във дъжд и мрак  ний трима ще се срещнем пак?” Цитатът е по превода на Любомир Огнянов-Ризор.

И ровенето в тайната на Битието.

„Ленд Ровър” е продукт на издателство „Смол Стейшънс Прес” от 2013 г., звукът на езика на Сисо де Торо на български е великолепен и трябва да се благодари за него на Людмила Илиева-Сивкова. Както винаги, Яна Левиева и нейното решение за това как да изглежда книгата не учудват никого със своята изящност.

А със самия Сусо де Торо ще можете да се срещнете на 11-и този месец в НДК в рамките на Софийския международен литературен фестивал.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияУлицата или за баналното във фотографията
Следваща статияПиша за публиката