0
2761

Рождество и бесът на Ирод

KYanakiev

Единственото истински „ново под слънцето“ е Въплъщението на Сина Божий, раждането на Самия Бог в нашия свят, раждането Му като човек. Това е единственото „ново под слънцето“.

Мисълта е на св. Фотий, патриарх Константинополски.

Но ето, значи, защо, ето значи откъде в най-голяма дълбочина, на света има радост и ето защо, въпреки всичко, което от векове я опровергава и обезсмисля, тя не изчезва от света.

Защо наистина не изчезва?

Защо не е изтляла и не се е изгубила вече? След като от толкова, толкова време – от самото начало знаем: всичко, което се е родило в края на краищата ще умре и даже – изглежда то и затова се е родило – за да остарее, да изтлее, да се сгърчи, да омръзне, да опротивее, да оглупее и да умре. Няма опит, направен в този свят, който да не се е оказал неуспешен, няма порив, който да не се е разкрил като суетен и напразен, няма добро, което да не е било победено, и зло, което да не е победило. Ние знаем всичко това. И дори, когато за някакво време, в някакво заслепение (да, заслепение) престанем да го имаме в съзнанието си, ние пак го знаем…

Защо тогава в света продължава да има радост? Защо не се е стопила? Защо светът не е потънал, не потъва в метафизическо униние?

Защото наред с това прастаро, изначално, непроменящо се, в света и „под слънцето“ се е случило „нещо ново“. То се е случило и го има – продължава да го има. На повече от 2000 години е вече, а си остава „ново“ – не престава да е „ново“ и до края ще си остане съвсем новото, абсолютно новото, нечувано новото под слънцето.

И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ (Лук. 2:10-11). И ето от тази новина насетне радостта не може да изчезне от света. Радостта е в „новината“ и новината – това е родилата се в него радост.

Бихме били безкрайно наивни и инфантилно благодушни, обаче ако не си дадем сметка какъв бяс предизвиква това у „княза на този свят“. „Суета на суетите… всичко е суета“ (Екл. 1:2), „няма нищо ново под слънцето“ – мълви той от векове своята унила и отравяща с униние мъдрост. А гласът на Ангела я апострофира: „Не бойте се – прозвучава неговият из-отвъден дискант – не бойте се: ето благовестя ви голяма радост“.

Огромна, дълбока, беловласа и страховита омраза предизвиква у този пустинен „княз“ благовестието. На първо място тя наистина е демоническата омраза към самата радост. Тя, чисто и просто тя, самата радост трябва да бъде стъпкана, убита, смазана, защото е пробив в „няма нищо ново под слънцето“. Защото е „ново“ защото самата радост е „новост“ и дори ако се превърне в „традиция“, пак е „новост“ по самата си природа.

Има, поради това, нещо същински демоническо, не-обяснимо докрай с никакви верски, политически, класови, расови, национални причини в онова, което се случи на площада пред катедралата в Берлин. Не защото вие сте европейци („колониалисти“, „високомерници“ и т. н.), не защото сте „либерали“ („перверзници“, разглезени), не защото сте богати. Не, не затова ви мразим, не затова засилваме камиона към вашето множество.

Вие се радвате!

Всичко друго е дериват на тази радост. Ако не се радвахте, нямаше така да боде очите ни вашето богатство, ако не се радвахте щяхме да преглътнем дори това, че сте „облагодетелстваните от съдбата европейци“. Но вие се радвате, вие не сте забравили, че в „града Давидов ви се роди Спасител, Който е Христос Господ“, вие помните, че има, има нещо ново под слънцето. Ето затова ви мразим – затова мразим и вашата „европейскост“, и вашето „богатство“ и вашият „либерализъм“. Не заради европейскостта, не заради богатството, не заради либералността. Заради радостта! Тя е в основата. И е в основата и на ненавижданото ви „самочувствие“, и на завижданото ви „богатство“, и на „либералността“ ви.

Това се усеща, това се знае с най-дълбокото знание на „княза на тоя свят“. В този смисъл омразата към Европа (към Запада) съвсем не е нито „мюсюлманска“, нито „постколониална“, нито „зилотско-моралистична“. Тя само си налага тези намерени зад кулисите на историческата сцена маски, лицедейства чрез тях, търси алиби за себе си под тях (защото не може да понесе сама истинските си мотиви).  Тя е обаче омраза вбесена от радостта! Мразим ви, защото сте щастливи! Ето как би трябвало да изрекат извора на омразата си, ако бяха напълно честни. Западът вбесява не с това, че е „еретически“, не с това, че е „либерален“, не с това, че е „богат“ (и, видите ли, „безотговорен“). Не. Той е всичко това, защото е щастлив, а това е непоносимо. И трижди по-непоносимо е, че е щастлив, защото съхранява в дълбините на – да, осветскостеното си съзнание – „новината“: „Днес в града Давидов ни се роди Спасител и Той е Христос Господ“.

… Има обаче и нещо същински демоническо, не-обяснимо докрай с никакви исторически или административни причини и в онова, което почти по същото време се случи в Иркутск, в Сибир, където повече от 70 души умряха, защото пиха… лосион за вана.

Наближава Рождество, а в тези дни е най-опасно нещо в дълбините на мрака да се раздвижи и да прекъсне дълбокото униние, дълбокия азиатски сън, вечната бяла нощ и неизгряващ ден на тази затисната под невдигащ се „навуходоносорски“ ботуш грамадна страна. В тези дни е най-опасно тя да не се сепне и да усети: „Днес ни се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ – нещо съвсем, съвсем „ново“. А над тази страна винаги бди един ревнив и страховит Ирод, който се бои това да не се чуе. И е внедрил дълбоко, дълбоко в съзнанието й: „Няма, няма нищо ново под слънцето“. И християнството в тази страна е „старо“ (даже „най-старото“). Няма радост. Има „ред“ и „чинопоследование“. А ако не ви стига – има само забрава. Спирт за сън без сънища. За копейки. За днес, за сега, без мисъл за утре, без утре, без „ново“, даже без настояще, без нищо.

Иродът на завистта, развилнял се на коледния площад на Берлин… Роди ви се Спасител? Роди ви се „голяма радост“? Не, няма „радост“, „няма нищо ново под слънцето“! Вие сте смъртни, нищожни, не знаете кога и откъде ще ви връхлети в мига, в който си мислите, че се радвате!

… И Иродът на тежката, затъпяваща, заробваща власт, прострял сянката си чак до сибирската окрайнина… Ще пристигнат „мъдреци от Изток“? Ще донесат „злато, ливан и смирна“? Ще бъде радост и раждане на ново? Вятър и мъгла! Нали знаете, че няма и не може да има „нищо ново под слънцето“. Побързайте да заспите, да заспите, не се прислушвайте за Ангели, ето, пийте. Пийте и умрете. Като всички.

А пък там, там където преди повече от 2000 години ви „се роди Спасител, Който е Христос Господ“, в същите земи, малко по-на север от „града Давидов“, един диктатор, подпомаган от друг диктатор разсипва цял град и избива „всички младенци от две години и надолу“, тъй че „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:18). Ирод и Ирод вилнеят по родните места на „абсолютно новото“.

… „„Нищо ново“ – ще отговори на всичко, което казахме дотук „князът на този свят“. Така както се случи в Берлин тази година, така както стана в сибирския Иркутск, така както стана в Алепо, е било винаги“. Вижте, по родните места на Младенеца днес е жив Ирод, а християните ги няма вече там. Къде е, къде е вашето „ново“?

При всичката си стъписаност пред неговата демоническа омраза, разразила се в Берлин, в Иркутск, в Алепо, ние ще съберем обаче кураж и ще му отвърнем. Навсякъде е – и в Берлин (защото ако го нямаше там, нямаше така да мразиш площада му) и в Иркутск (защото ако не бе и там, нямаше така да се стараеш в „анестезията“ му), и даже в Алепо, където – както казваш – днес не живеят християни. Но и Христос не се е родил сред „християни“. С изключение на Неговата Пресвета Майка и Св. Иосиф, „приел я“ по повелението на архангела, никой при Рождеството Му не е бил още „християнин“.

И все пак Христос се е родил. Там и тогава.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияИстинската идентичност
Следваща статияЗакъснение биографично и закъснение историческо