0
415

Ах, тези автомобили

„Катастрофа“, Дж.Г.Балард, ИК „Колибри“, 2017 г., превод Деян Кючуков

Един от най-емблематичните романи на Балард, известен от филмовата си версия от 1996 г., сега излиза на български. Става дума за „Катастрофа“ – смятан за един от най-добрите романи на един от емблематичните английски писатели на ХХ век. Автор, повлиял не само на развитието на фантастичния жанр като цяло, на отделни негови проявления, но и на философи като Джон Грей. Бодрияр също се занимава с „Катастрофа“ и говори за радикализирания функционализъм, достигащ парадоксалните си граници в романа, който нарича „първия велик роман на вселената на симулацията“. Днес в речника съществува прилагателното ballardian, обозначаващо специфичната дистопична реалност и последствията от технологичния напредък, описани в романите на писателя.

През 1970 г. Балард публикува The Exhibition Atrocity, експериментален колажен роман, съдържащ свързани истории, публикувани преди това в печатни издания. След две години книгата излиза в САЩ под заглавие Love and Napalm. Една от главите се нарича Crash. През същата година в New Arts Laboratory, Лондон, авторът организира провокативна изложба, която носи името Crashed cars. Автомобилите са Понтиак, Остин Кембридж А60 и Мини. Те провокират актове на вандализъм и насилие, наетата да посреща и интервюира гостите актриса става обект на сексуално насилие. Още тук проличава интересът на Балард към автомобилната катастрофа, към изследването на нейния сексуален потенциал. За него „катастрофата е най-драматичното събитие, което вероятно ще преживеем през целия си живот, освен нашата собствена смърт“. Катастрофата демонстрира сблъсъка между човека и технологиите, тя е трагична, но крие и някакво очарование. Идентичността на машината (все едно дали свръхавтомобил, компютър, самолет) е двусмислена. Автомобилът е скорост, агресия, но и желание.

През 1973 г. излиза романът „Катастрофа“. Разказвачът на историята и участник в нея носи името Джеймс Балард, но обединяващата фигура в нея е д-р Робърт Вон, обсесивно привлечен от автомобилните катастрофи, отключващи сексуални желания у него. Върховната фантазия на Вон е да умре в изобретена от него катастрофа с Елизабет Тейлър. Около него се формира група от мъже и жени – и те все по-обсебени от автомобилите, катастрофата и сексуалното преживяване, свързано с тях. За Вон и останалите всичко в автомобила, и най-дребният детайл, „съдържа живот – също толкова значим, колкото и органите и крайниците“ на този, който го управлява. Изследването на автомобилната еротика става все по-привличащо, обсебващо, маниакално. Живот в един порочен кръг от магистрали, коли, скорост, възбуда, насилие, секс.

Тази книга е шокираща, брутална, за някои може да бъде скандална. Самият Балард признава, че може би това е първият „порнороман, базиран на технологията“. И да, някои от техниките на този тип разказване могат да се открият като организиращ принцип в „Катастрофа“ –  „кръвта, спермата и охлаждащата течност на двигателя“ се разливат и примесват на множество страници в романа, епизодите със сексуални перверзии се повтарят като травми.

Но въпреки че в разбирането на писателя „порнографията е най-социалната литературна форма, посветена на това как се използваме и експлоатираме един друг по най-безогледен и безскрупулен начин“, романът прави и едно футуристично предупреждение – възможността машината да проникне в най-интимния свят на човека, в най-интимните му преживявания. Да бъде преобърнато изглеждащото ни най-нормално отношение между човек и автомобил. Не човекът да контролира машината, а тя него. Предупреждение за това къде може да ни отведе примамливият свят на технологичното съвършенство.

„Катастрофа“ е роман за употребата. В него всеки може да използва всичко и всичко може да използва всеки. Роман, който е метафора на тоталното взривяване на границата между човешко и вещно. Но в него, освен опасение и предупреждение за бъдещето, което могат да ни донесат технологиите, има и някакво вълнение. Онова, което сме си представяли, мечтали, сънували е тук – глобална комуникация, живот на свръхскорост, потапяне във виртуалната реалност, заличаване на граници между реално и виртуално… Балард ни припомня, „че мечтите често са извратени“.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияЗападното левичарство – илюзии и действителност (II)
Следваща статияПечалната история на марксизма III