0
865

Роман-шедьовър

DEnev

Вече две седмици не спирам да мисля за този писател. Набавих си и струпах в къщи всичките му книги – без една, която не мога да намеря никъде – и сега ги изчитам. Не са много, пет-шест на брой. Обадих се поне на десетина колеги, стари, опитни писатели, литературни историци, критици, врели и кипели в живота на СБП от едно време. Без един, другите не бяха чели този роман, не го познаваха. За човека също знаеха малко.

Бил чепат.

Бил горд.

Изчезвал задълго, после пак се появявал

Бързорек.

Беше им известен главно покрай скандала, който беше предизвикала негова публикация в сп. „Септември“ навремето, през 1975 г.

Този скандал беше довел до уволнението на голяма част от редакцията на списанието, начело с тогавашния му главен редактор Камен Калчев, по същото време и зам.-председател на СБП. И до претопяването на броя.

Лично Тодор Живков се разпоредил.

Намерих тази публикация, прочетох я. Наистина, имало е защо. В края й за пръв път се споменава за българите, лежали в сталинските лагери.

Някой се обадил на съветския посланик. Съветският посланик се обадил на Тодор Живков. И Тодор Живков се разпоредил немедлено. Ето, затова беше издрънчала главата на самия Камен Калчев.

Имало е защо.

(Същият този текст излиза после в две от книгите му, публикувани съответно през 1980 и 1986 г., но осакатен, смален, без страшните пасажи.)

Но всъщност думата ни беше за романа.

Ето как започна всичко.

На пазара Красно село една баба продава в кашони стари книги. След реконструкцията на пазара я изхвърлиха оттам, но тя намери пристан отсреща, на едно слънчево паркингче. Прислонила се е до една от старите сиви касетки на енергото, донесла си е столче. Лицето й е станало кафяво от слънцето и прилича на лицето на стара перуанска шаманка. Минах край нейните кашони, порових се вътре. Видях този роман, взех го, разгледах го. Нито заглавието ми говореше нещо, нито името на автора. Но може би съм го отгърнал и няколкото прочетени изречения ме накараха да си го купя. За два лева.

Когато го привършвах два дена след това, знаех, че държа в ръцете си шедьовър.

Подобно зашеметяване след прочита на литературно произведение не бях изпитвал отдавна, може би от прочита на „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс преди няколко години.

А това на всичкото отгоре беше роман за Априлското въстание. Шедьовър за Априлското въстание. И дори с бонус – Априлското въстание през погледа на помаците.

Книга от ранга на „Цената на златото” или, ако погледнем по-общо, и на „Време разделно”. Книга, която рано или късно трябва да заеме мястото си до тях.

Някой ще попита, как разбра, че това е шедьовър. Какво да отговоря? Кой за каквото е учил. Аз съм учил да разпознавам шедьоврите.

Та повтарям. Това е роман-шедьовър.

Ама ти не казваш най-важното. Как е името на автора? И заглавието на романа?

И това ще стане. До няколко седмици ще напиша нещо по-дълго, тук или на друго място. С името на автора и заглавието на романа. И с цитати от статията, която обезглави Камен Калчев.

А дотогава – може да се пробвате. Минете край бабичката, поровете в кашоните й. Може да има и друга бройка от този роман, кой знае.

Бил чепат човек, казват.

Бил горд.

Изчезвал задълго, после пак се появявал.

Бързорек.

Бих искал да съм го познавал, докато беше жив. Да седнем някъде на по бира. И да го попитам едно-единствено нещо – как се пише такава книга?

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияАндерсЪнови приказки
Следваща статияМИЛОСЪРДИЕ