0
5400

„Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно за първи път във Варна

„Ромео и Жулиета“, фотография Росен Донев

За да има опера, трябва ди има история, която да бъде разказана. Включването на музиката, гласовете, драмата, сценичното изобразяване превръща тези разкази в универсално, вълнуващо изкуство. Историята на двамата влюбени Ромео и Жулиета от Верона от столетия обсебва съзнанието на различни творци. Драматичните отношения са описани в текстове от Луиджи Сцевола, Луиджи да Порто, за да се стигне до пиесата на Уилям Шекспир. В пресъздаването на събитията се включват и композиторите. Десетки са музикалните творби по този сюжет. Най-ранен е зингшпилът от Георг Бенда от 1776 г. По-известни са оперите от Николо Дзингарели, Никола Вакаи, Винченцо Белини, Шарл Гуно, Рикардо Дзандонай, драматичната симфония от Ектор Берлиоз, увертюрата фантазия от Пьотр Илич Чайковски и балетът от Сергей Прокофиев.

От всички сценични превъплъщения на историята най-игран у нас е балетът на Прокофиев. Операта на Гуно може да се похвали с една постановка през 1933 г. в Софийската опера и пак там има едно концертно изпълнение на „Капулети и Монтеки“ на Белини през 2019 г.

маестро Светослав Борисов, фотография Росен Донев

От дванайсетте опери на Шарл Гуно светът познава преди всичко „Фауст“, която е сред най-представяните опери за всички времена. Гуно работи трескаво върху новата творба и за месец скицира всички номера в партитурата, която след това оркестрира и завършва. След премиерата на „Ромео и Жулиета“ на 27 април 1867 г. в театър „Шатле“ в Париж, по време на Световното изложение, за известен период тя се ползва с голяма популярност и има над сто и двадесет представления за една година. Либретото на Жюл Барбие и Мишел Каре следва пиесата на Шекспир, като двамата си позволяват волността да съберат на финала двамата влюбени, за да се сбогуват и поискат прошка.

Странно ми се струва подобно пренебрежение към музикалния шедьовър, в който има няколко знаменити сцени – валсът от маскения бал в дома на Капулети, който открива и закрива първото действие – L’heure s’envole joyeuse et folle; две арии на Жулиета, първата от които абсолютен хит – Je veux vivre dans le rêve qui m’enivre, а втората, драматична, миг преди да изпие сънотворното – Amour, ranime mon courage; баладата на Меркуцио за кралица Маб – Mab, la reine des mensonges, рréside aux songes, която малко напомня една от ариите на Мефистофел; каватината на Ромео – Аh! lève-toi, soleil!; песента за гълъба на Стефано – Que fais-tu, blanche tourterelle... Към това ще допълня и четирите абсолютно непостижими с красотата си дуета на Ромео и Жулиета – първият мечтателно закачлив – Ange adorable, по време на който двете деца срамежливо се опознават; вторият е безкрайно възторжен и нежен – Ô nuit divine! Je timplore!; третият отчайващо страстен с чувствен копнеж по отминалата нощ – Nuit d’hyménée!, и четвъртият, изпълнен със сърцераздирателна, безкрайна тъга – Salut! tombeau sombre et silencieux!. В четирите Гуно толкова майсторски обрисува състоянията, сякаш спира света и го превръща във фон за пълното сливане на двете души.

Илина Михайлова в ролята на Жулиета и Артур Еспириту – Ромео, фотография Росен Донев

На 8 юли в сезона, когато чества 75-годишнината от основаването си, Варненската опера подари на публиката си тази великолепна и много вълнуваща творба, изпълнена с красиви моменти. За това първо представяне на операта бяха поканени и избрани изключително подходящи за ролите си изпълнители. Безспорно абсолютната звезда в спектакъла беше Илина Михайлова – виртуозна и безупречна в интерпретацията си, чийто тембър сякаш беше създаден, за да се слее с майсторството на нейния Ромео – Артур Еспириту. Никакви излишни емоционални изблици, елегантно и топло присъствие, възвишени пианисими и красиви вокални линии съпътстваха техните сценични явявания – върховно белкантово изживяване, както в ариите, така и в останалите сцени и дуети.

Останалите действащи лица са на сцената, за да съпътстват срещите и контактите между двамата влюбени. Но повечето от тях имат и ярки арии, в които изпъкнаха чудесните им вокални възможности и които разкриха вещината и майсторското им превъплъщаване. Въпреки кратките явявания оцених задълбоченото и ярко присъствие на Свилен Николов като Меркуцио и на Мария Павлова като Стефано. Венцеслав Анастасов беше достоен, впечатляващ Капулети, Деян Вачков – загрижен отец Лоренцо, Силвия Ангелова – отдадена Гертруда.

Режисьор на спектакъла е Уши Хорнер, която българската публика познава от работата ѝ и в други наши театри, включително преди година във Варна с „Хофманови разкази“ на Офенбах. Сценографските решения са на Даниела Николчева, а костюмите на Мария Пупучевска, светлинен дизайн – Васил Лисичков, диригент на хора – Цветан Крумов.

Партитурата на операта предполага много интересни музикални решения, които Хорнер разгръща майсторски – чудесно разработена бална сцена при представянето на Жулиета пред обществото по време на маскен бал, с атрактивни костюмографски решения. Ефектно беше представена и непрестанната вражда между двата враждуващи лагера във Верона, като специално място беше отделено на най-младия Стефано, който беше и най-активната част от групата. Хорнер успява с режисьорските решения да обогати съдържанието на четирите сценични срещи на двамата влюбени, внасяйки допълнително нежност, тъга, драматизъм и отчаяние в отношенията им. Леките подвижни дървени конструкции улесняват движенията по сцената, оформяйки съответно указаното място в сценария. Специално ще отбележа подходящите изпълнения на хора, който открива и разкрива очакващата ни случка, както и последващите му балансирани и много точни изяви като участник във враждата и като коментатор на трагичната ситуация, постигащ изумително нежно вплетеното мадригално звучене.

Драматичното оркестрово встъпление, предвещаващо задаващата се трагедия, е последвано от красива хорова сцена, която разказва историята: rone vit jadis deux familles rivales, Les Montaigus, les Capulets. Преди всяко действие има вълнуваща антрактова музика, с която авторът загатва това, което ще се случи. Забележително ефектни бяха те в интерпретацията на Светослав Борисов и оркестъра на операта.

„Ромео и Жулиета“, фотография Росен Донев

Ето какво споделиха участниците в цялата тази магия.

Светослав Борисов – диригент

„Атмосферата е неповторима. Това заглавие е чест, отговорност и вълнение. За мен това е втора постановка. Преди две години я направих в Магдебург, където пя и Артур Еспириту. Поканих го и за нашата постановка. Чудесно се разбрахме с г-жа Хорнер, която е изключително енергична и в добрия смисъл на думата провокативна. Опасността при тази опера, при тази хармония, оркестрация и мелодика на Гуно е да не стане прекалено сладникаво. Така че търсим да навлезем в болезнен контраст между романтичните сцени и суровата действителност, която накрая похлупва всички. Тези контрасти трябва да са до болка ярки, за да се получат огромните амплитуди и да стане живо действието и драматургията. За това лято са планирани общо четири спектакъла – в Балчик, Банско и Велико Търново. Надявам се и през сезона да се играе вече в залата.“

Илина Михайлова – Жулиета

„От години мечтая за тази фантастична роля. Отговорността е огромна. Трудностите не са само вокални. Минава се през високи колоратури, нежни дуети и драматични моменти. Актьорската задача също не е лесна, защото трябва да се върнеш назад в първичната, чиста и красива любов. Трябва да се движим като деца, които порастват по време на действието. Има четири много романтични дуета с Ромео, които трябва да са различни един от друг. Изключителна помощ получаваме от нашия диригент, който вече е поставял тази опера заедно с Артур – моя Ромео, който е великолепен. За да изработя образа, се уча и от моите дъщери и често се улавям, че ги имитирам, за да не се нося като Виолета Валери или Графиня Марица. Но както и Джилда или Лиу, това се нежни деца, които всъщност са толкова силни, че решават да отдадат живота си за своята любов. Добре е в днешните времена да си припомним, че трябва да се борим за любовта си.“

Венцеслав Анастасов – Капулети

„Мислех си, че ще намаля ученето на нови роли, а се оказа, че тази година подготвих шест нови роли за шест месеца. Стигнах дотам вече да не мога да си спомня кои са. (Смее се.) Тази нова постановка е с много хубав декор, който сякаш е изваден от красива лятна вила. Моят герой е достолепен мъж, а ролята е белкантова, кантиленна, хубаво пеене в кратки моменти.“

Борис Луков – Тибалд

„Моят герой е със сприхав характер, виновник за много беди, който през цялото време търси конфликт с Ромео, но съдбата си знае работата. Този образ е по-сложен от тези, които съм пял досега. Когато си в главната роля, актьорски някак не я ваеш толкова, ако вокално всичко е наред. При по-второстепенните роли има повече задачи, тук има бойни сцени, които трябва да са добре изработени.“

Свилен Николов – Меркуцио

„Това е екзотично заглавие. Успяхме да направим нещо интересно и за слушане, и за гледане. Моят герой е достоен мъж, честен и верен приятел, който въпреки това намира смъртта си.“

Мария Павлова – Стефано (предстои ѝ да пее и Жулиета)

„Имахме интензивен репетиционен месец. Режисьорката се превърна в наш приятел. Първоначално се съсредоточих върху Жулиета, която актьорски ми е много близка, въпреки вокалните трудности. Преди време изпях Мария от „Уестсайдска история“, която е съвременният аналог на Жулиета. Стараех се да развия образа, както е в различните сцени с Ромео, като на финала да бъда дори по-светла от обичайното, защото тя казва, след като се пронизва с ножа: „О, колко е нежен този миг“. Другият ми образ е измислен от Гуно и е на момче, което иска непрекъснато да се доказва. При него трябва коренно да променя пластиката си. Подобен образ има и при Бърнстейн, от който аз заимствах поведението си. Това е Енибоди – момичето, което иска да бъде в момчешката банда. Така че, докато репетирахме новата опера, всяко нещо ме отвеждаше към мюзикъла и ми помагаше да доизградя настоящите ми герои.“

В останалите роли се представиха: Силвия Ангелова – Гертруда, Деян Вачков – отец Лоренцо, Гео Чобанов – Херцогът на Верона, Петър Петров – Грегорио, Лев Караван – Бенволио, Велин Михайлов – граф Парис, Лъчезар Александров – Жан.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияОтговорността на ГЕРБ
Следваща статияЕдин забравен „баща на нацията“