0
1405

Русия и Чингис хан

Как може да се държи ведно такава огромна и пъстра страна като Русия? Принудително и с помощта на страха. Това е всъщност всичко, което се е случвало тук, като започнем от XV век.

Струва ми се, че разбирам причината, поради която демократизирането на Русия се оказа невъзможно. Вината за това не е на отделните управници, а в същността на руската държава. Съвсем не смятам, че Владимир Путин е някакво чудовище или злодей. Помня какъв беше той през 90-те години, когато говореше разни демократични неща, в които изобщо не вярваше. Самата държавна система или фундаментът, на който стои Русия, не позволява на управника друг начин да съхрани властта, освен този да ожесточава системата и да я превръща във вертикал.

Как може да се държи ведно такава огромна и пъстра страна като Русия? Принудително и с помощта на страха. Това е всъщност всичко, което се е случвало тук, като започнем от XV век насам. Самата държава, създадена през XV век от Иван III, е построена на тази база. В нейните основи са положени четири принципа, които не са били нарушавани при нито една политическа система. Ако пък някой от тях е бил нарушаван, това е довеждало до рухване на цялата система. Тези принципи са разработени от Чингис хан. Всъщност, когато Иван III създава руската държава, той възпроизвежда принципите на Златната орда. Той взима като пример този най-ефективен способ за държавно устройство, който му е бил добре известен.

И така, първият принцип е абсолютната централизация на властта. Всички решения – първостепенни, второстепенни, третостепенни – се взимат в главната квартира на Великия хан, взимат се в неговата юрта и по никакъв друг начин. Второ, за да е послушна общността, фигурата на Великия хан трябва да е свещена, тя трябва да е сакрална и недосегаема за критика. Това е много важно. Трето, нищо не може да стои по-високо от волята на Великия хан, както и да се нарича – цар, президент, генерален секретар, – той трябва да стои винаги по-високо от закона. Така че по принцип такава държава не може да бъде правова. Тя се управлява не по закони, които са общи за всички, а по указите на Великия хан, които могат да бъдат най-различни в зависимост от конюнктурата. И накрая, четвърто, но много важно – всички жители на държавата се възприемат като слуги на тази държава. В тази система има култ към държавата, тук не държавата съществува заради хората, а хората съществуват заради държавата.

Тези четири принципа се възпроизвеждат в продължение на повече от 500 години. Те са съхранявани векове наред и ако понякога някой от тях е бил пренебрегван, това е довеждало до разруха на държавата. През последните сто години това се случи най-напред през 1917 г. и доведе до изключително суровата държавна структура, създадена от Сталин на принципа на ордата. Имам предвид формирането на Съветския съюз, където и четирите принципа присъстват по железен начин. Сега пък виждаме как Путин и неговото обкръжение правят абсолютно същото, следвайки същите принципи.

Погледнато исторически, тази структура е доста ефективна, тя е издръжлива и устойчива на удари, но има и сериозни дефекти, тъй като работи добре само по време на тежки изпитания и на война, благодарение на високата си мобилизационна способност. Във време на мир обаче тя е много неефективна, тъй като развитието на обществото и на страната е възможно най-вече благодарение на частната инициатива на хората, които могат да работят и да подобряват собствения си живот, без да се страхуват. А щом отделните хора стават по-богати, то и цялата страна става по-богата. Когато няма война, чума, глад и холера, държавата, която възпроизвежда конструкцията на ордата, започва да губи и да изостава в конкуренция с държавите, които са устроени по друг начин. Тъй като съществува и друг държавнически принцип – хората могат да живеят заедно и да не се разбягват, ако условията, които им се предлагат, са добри за тях, с други думи, ако това им е изгодно. Тоест не по насилие, а по любов и изгода. Затова смятам, че ако в Русия се стигне до социален взрив или до демократична революция и на власт дойде някакъв нов демократ, но всичко остане постарому, както е сега, то след десет години ще имаме поредния авторитарен управник, който е бивш демократ. Той просто няма да има друг избор, иначе страната би се разпаднала на парчета. Тъй че, за да бъде Русия свободна страна и да не се разпадне на парчета, трябва да бъдат изпълнени две основни задачи – тя трябва да се превърне в истинска федерация и в правилна федерация. Под истинска федерация имам предвид държавно устройство, при което основните въпроси се решават от хората по места, там, където те живеят, без да им се налага да се допитват до Москва по всеки въпрос. И още нещо – при истинската федерация парите остават в регионите. Правилността на федерацията пък е в това страната да бъде разделена на принципа на икономическата състоятелност, а не на принципа – региони на донорите и региони на акцепторите. Всеки регион трябва да бъде устроен така, че да може да помага сам на себе си, а не да бъде паразит.

Борис Акунин е творческият псевдоним на писателя, преводач, литературен критик и японист Григорий Чхартишвили. Работил е като заместник-главен редактор на списание „Иностранния литература”, главен редактор на двайсеттомната „Антология на японската литература”, председател на мегапроекта „Пушкинска библиотека”. През 1998 г. започва реализацията на своя литературен проект “Приключенията на Ераст Фандорин”. За кратко време поредицата прави Акунин един от най-четените автори в Русия. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра”. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци” и „интелектуални бестселъри”. През 2000 г. е обявен за писател на годината в Русия, тиражите на книгите му там надхвърлят 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици. Публикуваният тук текст е откъс от интервю с Акунин в Канал „Настоящее время“. Заглавието е на Портал „Култура“.

На главната страница: Сергей В. Иванов, Великият господар, цар и самодържец на цяла Русия, 1907 г.

Превод от руски Димитрина Чернева