0
1470

Руски вълшебни приказки

vladimir_propp
Владимир Яковлевич Проп, 1895–1970

Сборникът (изд. СОНМ, 2016) включва целия корпус от вълшебни приказки на Афанасиев според втория том от Руски народни приказки на прочутия фолклорист, публикувани от Гослитиздат през 1957-1958 г. под редакцията и с предговора на Владимир Проп. Публикуваме откъс от предговора на Владимир Проп и една приказка.

Руски вълшебни приказки, събрани от Александър Николаевич Афанасиев, с предговор на Владимир Яковлевич Проп, превод от руски Здравка Петрова, илюстрации Борис Праматаров, издателство СОНМ, 2016.

Из предговора на Проп

3„Руски народни приказки” на А. Н. Афанасиев са станали в пълния смисъл на думата народна книга. За пръв път благодарение на Афанасиев читателят вижда руската приказка в цялото й богатство и разнообразие, в същинската й прелест, неразкрасена и неподправена. За разлика от повечето свои предшественици, които са се занимавали със събирането и публикуването на произведения на народното творчество, Афанасиев се е стремял да запази всички особености на първоначалните записи на приказките, без да си позволява каквито и да било литературни преработки на тези записи, задоволявайки се с ролите на редактор и издател.

Преди появяването на сборника на Афанасиев автентичната руска приказка е била почти неизвестна. Издавани са само пъстри панаирджийски книжки и всякакви стилизирани обработки и преработки на народни приказки в приключенски вълшебно-рицарски романи. Вече е имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още е била пренебрегвана. Не са й признавали правото на литературно гражданство. Трябвало е да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката. Но и Пушкин в повечето свои приказки, и отчасти Белински в своите статии са стъпвали не на публикувани текстове, а на приказки, чути непосредствено от устата на разказвачи. Едва към средата на ХІХ век се е определил по-широкият обществен и научен интерес към народната приказка. Този интерес е бил предизвикан преди всичко от вниманието на образовани и напредничави хора от онова време към съдбата на крепостното селячество, към неговия бит и мироглед. Приказката започва да привлича и редовия читател, който вече не се задоволява с панаирджийски издания и различни преработки на народни приказки. Първото голямо издание на автентично народни приказки е било това на А. Н. Афанасиев (8 тома, 1855-1863).

***

Afanasev
Александър Николаевич Афанасиев, 1826–1871

Главна област на интересите на Афанасиев е народната поезия, предимно приказките и легендите. Наследството, което е оставил в областта на фолклористиката, е огромно, но далеч не равноценно. Докато теоретичните трудове на Афанасиев днес са загубили своето научно значение, издадените от него сборници народно творчество са прославили името му в целия културен свят и представляват национално достояние и до днес.

Като изследовател на народната поезия Афанасиев принадлежи към така наречената митологична школа, господствала в Европа от началото на ХІХ век до първите десетилетия на ХХ век. Възникването и развитието на това направление са тясно свързани с развитието на лингвистиката от онова време. Сравнителното изучаване на езиците на народите в Европа и Индия довежда до наблюдаване на родството и приликите между езиците от така нареченото индоевропейско семейство. Тези прилики са били обяснявани с обстоятелството, че народите, говорещи на езици от това семейство, някога са представлявали един народ, чиято родина е била търсена предимно в Средна Азия. С преселването в Европа и усядането там този някога единен народ се е разпаднал; образували са се езиците от индоевропейското семейство, които обаче са запазили следи от предишното си единство: с това се обясняват приликите и родството между славянските, германските, романските, гръцкия, персийския езици, санскрита и други. С натрупването на материал са намерени прилики между приказките на народите от индоевропейското семейство. Тези прилики са били обяснявани като наследство от индоевропейската древност.

Ала представителите на митологическата школа не са се задоволявали с обясняването само на приликите между приказките. Предполагало се е, че във времената на индоевропейското единство е имало не приказки, а митове за божества. За най-древна религия е била смятана религията на преклонението пред слънцето и другите стихии. С отмирането на тази религия митовете са се превръщали в приказки. За своя задача науката си е поставяла възстановяването от приказките на религиозните представи от древността. Битката на героя със змея се е тълкувала като битка между облака (змея) и слънцето (героя), което със своя меч (мълнията) унищожава и разсича облака. Пробуждането на спящата красавица се е тълкувало като пробуждане на природата от пролетта. Героят (слънчевият лъч) целува заспалата царкиня, олицетворяваща природата, потънала в зимен сън, и така я пробужда за живот. Трудовете на представителите на тази школа са изпълнени с подобни тълкувания. Героите на приказките неизменно се оказват божества на слънцето, небето, светлината, гръмотевицата, водата, а техните врагове – божества на мрака, зимата, студа, облаците, пещерите, планините и т.н.

За времето си тази методология е имала несъмнено прогресивно научно значение. Тя е признавала, че паметниците на народната поезия са огромна ценност, изисквала е грижовно отношение и внимание към тях. Сравнителното изучаване на езиците на творчеството на народите е разширявало хоризонтите и е противостояло на шовинистичните стремежи към национално обособено изучаване на фолклора, каквото е било налице в трудовете на славянофилите и представителите на официалната народност. Но по самото същество на предлаганите положения това е било погрешно. Общи сюжети имат не само народите от индоевропейското семейство – сходни приказки притежават угрофинските народи (финландци, карели, коми, унгарци и други), семитските народи (например арабските „Приказки от хиляда и една нощ”), монголските народи, китайците и дори народите, населяващи Африка, Австралия, Полинезия и други отдалечени земи. Общността в сюжетите на приказките се обяснява не с общността в произхода и кръвта, а с по-сложни причини от исторически характер.

***

Основно място в сборника на Афанасиев е отредено на фантастичните приказки. Това се обяснява с обстоятелството, че фолклористиката от средата на ХІХ век е придавала особено значение на вълшебните приказки, тъй като ги е смятала за най-древни и затова особено ценни. Действително вълшебните приказки са запазили следи от някои древни езически представи, например вярата в господари на горите, моретата, планините, стихиите (Баба Яга, морския цар, Змей Горянин, Морозко), култа към предците (умрял баща подарява кон), вярата във вълшебни преображения и т.н. Но ценността и жизнеността на вълшебната приказка не се определят от това. Тази вяра е отдавна изгубена у народа. Приказката никога не се представя за действителност: тя е хубава именно като измислица. Ала въпреки своята фантастичност приказката изразява високите жизнени идеали на народа. Във вълшебните приказки народът е създал образи на герои-застъпници за онеправданите, на борци за правда и справедливост, на хора силни в съзнаването на своята правота, прекрасни в своята безгранична смелост.

Царски сине, мой спасител,

мой могъщ си избавител.

С тези думи на царкинята-лебед в приказката за цар Салтан Пушкин е определил характера на приказния герой. Но не винаги герой във вълшебната приказка е царски син. Най-често той е син на селяни, у когото на пръв поглед сякаш няма нищо забележително. Лежи си на зиданата печка и братята му го смятат за глупак. Но това е само външната обвивка, която пада веднага щом животът изисква решителни действия. Когато бащата умира или се случва някакво нещастие, когато го призоват на помощ или спасение или трябва да се извърши необикновено труден подвиг – мнимият глупак изведнъж се оказва притежател на необикновено високи нравствени качества, на големи душевни сили. Съдбата му изпраща различни, понякога обикновени, понякога твърде необикновени срещи: той среща баба или дядо, които го питат накъде е тръгнал, животни, които са изпаднали в беда, грозна Баба Яга в горска къщурка и т.н. От поведението на героя в този момент зависи неговата по-нататъшна съдба. Героят и неговите братя се държат различно. Всички тези срещи са не друго, а изпитания. Мнимите герои, по-големите братя, не издържат никакви изпитания, търпят несполуки и не постигат нищо, докато героят винаги излиза победител и се сдобива с вълшебен талисман или всемогъщ помощник в образа на вълшебен кон или друго животно. Оттогава нататък сполуката винаги е с него, всички трудности се преодоляват благополучно. Но този късмет не е случаен: героят го е заслужил със своите действия. Той става господар на съдбата си и опора за онези, които спасява. А мнимите умници, неговите братя, мислят само за себе си, проявяват своето нищожество и търпят провали във всички свои начинания. Вълшебната приказка винаги завършва с тържество на правдата и наказание за лъжата, измамата и низостта.

В основата на приказното повествование лежи сформираната от векове народна представа, какво в живота е правда и какво – кривда. Подробното изучаване на народния мироглед, художествено изразен в приказката, е една от най-близките задачи пред нашата наука. Всеки читател или слушател, попаднал във властта на приказката, която ни рисува образите на дядото и бабата, на Иван Глупака, на Иван-царския син, на мащехата и завареницата, на Баба Яга, на Кашчей, на змея, на прекрасната царкиня, на злия цар, на злата царица и много други, схваща дълбоката жизнена и художествена правда на приказката.

Из „Руски вълшебни приказки“, събрани от Афанасиев

Сополивият козел

В едно царство, в далечно господарство живеел един търговец, той имал три дъщери. Построил си нова къща и изпратил там да нощува за пръв път най-голямата си дъщеря, та после да му каже какво е сънувала. И тя сънувала, че ще се омъжи за син на търговец. На втората нощ търговецът изпратил да пренощува в новата къща средната си дъщеря, да види какво ще сънува тя. И тя сънувала, че ще се омъжи за дворянин. На третата нощ дошъл редът на малката дъщеря, той изпратил и нея; и горката сънувала, че ще се омъжи за козел.

Уплашил се бащата, вече не пускал любимата си дъщеря да излиза дори до портата. Ама не, тя взела, че излязла! И тъкмо тогава един козел я взел върху високите си рога и я отнесъл оттатък реката, на един стръмен бряг. Занесъл я в дома си и я сложил на миндера да спи: сополи и слюнки се стичали по брадата му, а горкото момиче току ги бършело с кърпичка, не се гнусяло; това харесало на козела, почесвал се по брадата! На сутринта нашата красавица станала и гледа – дворът ограден със стобор и на всеки кол набита по една моминска главичка; само един кол останал свободен. Зарадвало се клетото момиче, че е избегнало смъртта. А слугите отдавна я будели:

– Не е време за спане, госпожо, време е да ставаш; да метеш стаите, сметта да изнасяш!

Излязла на външното стълбище; летели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: сватове са дошли у вас, ще омъжват голямата ти сестра за син на търговец.

Козелът чул всичко от миндера и казал на слугите:

– Ей вие, слуги мои верни! Донесете скъпоценни рокли; впрягайте враните коне; с три скока да стигнат.

Нагиздила се клетницата и тръгнала; конете мигом я закарали при баща й. На портите посрещат гости, в къщата голям пир! А през това време козелът се превърнал в напет момък и обикалял двора с гусла. Е, как да не поканят гусларя на веселбата? Той влязъл в стаите и засвирил: „На козела жената, на сополанкото жената!”, „На козела жената, на сополанкото жената!” А клетницата – пляс по едната буза, пляс по другата, метнала се на колата и дим да я няма!

Пристигнала си вкъщи, а козелът вече лежал на миндера. Сополи текат, слюнки текат; клетницата току ги бърше с кърпичка, не се гнуси. На сутринта слугите я будят:

– Не е време за спане, госпожо, време е за ставане; да метеш стаите, сметта да изнасяш!

Станала тя, ошетала в стаите и излязла на външното стълбище; прелетели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: сватове са дошли у вас, ще омъжват средната ти сестра за богат дворянин.

Пак отишла клетницата у баща си; на портите гости посрещат, в къщата голям пир! А козелът се превърнал в напет момък и обикалял двора с гусла; поканили го и той засвирил: „На козела жената, на сополанкото жената!”, „На козела жената, на сополанкото жената!” Клетницата го плеснала по едната буза, по другата, метнала се в колата и дим да я няма!

Върнала се вкъщи; козелът лежал на миндера: сополи текат, слюнки текат! Минала още една нощ; на сутринта станала клетницата, излязла на външното стълбище; пак прелетели гъски.

– Ах вие, гъски мои сивички! Дали не сте от родното ми местенце, дали не ми носите вест от тате?

А гъските й отговорили:

– От твоето родно местенце сме, донесохме ти вест: голям пир е вдигнал баща ти.

Отишла тя у баща си: на портите гости посрещат, в къщата голям пир! Из двора обикаля гуслар, свири на гуслата. Поканили го в къщата; гусларят това си знаел: „На козела жената, на сополанкото жената! На козела жената, на сополанкото жената!”

Клетницата го плеснала по едната буза, плеснала го и по другата и мигом се прибрала. Гледа на миндера, а там лежала само козята козина; гусларят още не бил успял да се превърне в козел. Козината полетяла в пещта и се видяло, че най-малката дъщеря на търговеца била омъжена не за козел, а за напет момък; заживели те тогава щастливо и богато.