1
3344

Русофилска партия?

Преди няколко дни „корифеят“ на геополитиката, на историята, на православната теология и пр. Николай Малинов (пред чието име, за разлика от онова на Васил Божков, казионните медии не пишат задължително „обвиненият в шпионаж“) ни осведоми, че ще създава партия върху основата на ръководеното от него „Национално движение русофили“. Веднага ще кажа, че в близкосрочен план „проектът“ на русофила не ме безпокои особено. Българските русофили, за които обвиненият в шпионаж твърди, че били около 80% от съгражданите ни, в огромната си част са (възрастните) привърженици на БСП и енергийната „клиентела“ на Румен-Петково-Първановата АБВ, а те имат здравия инстинкт да не руинират излишно електората на „столетницата“. Впечатлява ме обаче наглостта на въпросния господин. Той въобще не крие, че създава партията си, за да се опита да се сдобие с някакъв имунитет срещу (уж) продължаващото да тече спрямо него разследване. И не крие, че я създава на базата на движението русофили.

Запитайте се, драги читатели, какво би се случило, ако утре някой реши да създаде партия на „туркофилите“ в България – макар, в скоби казано, това да не е особено нужно днес, защото настоящите управляващи чудесно обслужват интересите на турския автократ, като експулсират в страната му политически емигранти (е, понеже „пребивавали у нас с нередовни документи“). Представете си, казвам, драги читатели, какъв вой до небесата ще нададат всички наши „патриоти“ и „народозащитници“. Представете си дори какво би се случило, ако някой реши да създаде партия на „македонофилите“ у нас. Впрочем, подобни опити, доколкото си спомням, имаше (имаше някакво ОМО-Илинден и неговите активисти бяха влачени по съдилища). С партията на русофилите такова нещо не се случва. Бъдещият ѝ председател дава интервю в централна телевизия – сам, без инак задължителното присъствие на представител на „противоположната гледна точка“. Официозът на управляващите, в-к „24 часа“, ни осведомява за предстоящото създаване на Малиновата партия кратко, без страст, на същата страница, на която (показателно) публикува учредителната декларация на партията на Цветан Цветанов (бъдещия „по-добър“ и „по-евроатлантически“ ГЕРБ).

И забележете, всичко това става в дните, в които светът е потресен от държавноорганизирания опит за убийство с прословутия „Новичок“ на основния политически противник на Путин, Алексей Навални. В дните, в които уличената в този разбойнически акт Путинова Русия подпомага с огромен заем зловещия белоруски диктатор Александър Лукашенко, чиито ОМОН-овци арестуват стотици граждани, убиват от упор протестиращи по площадите на Минск, малтретират жени, извличат потърсили приют в храмовете бягащи от милиционерските палки. В дните, казвам, в които Европейският съюз налага нови и още по-мащабни санкции на евразийската империя на Путин, превръщаща се в основния и все по-агресивен антагонист на целокупната западна цивилизация. Невероятна наглост! Последвана от невероятно глупави лъжи.

Партията на Малинов щяла да работи не за политическо, а за някакво си „културно русофилство“. Политическа партия ще работи за културно русофилство… Какво по-точно ще рече това? Може би ще настоява за законодателно решение за по-интензивно четене на романите на Достоевски у нас? Или дори – вярвате ли го – за задължително включване в учебната програма по литература на произведенията на Солженицин и Варлам Шаламов? За „импортиране“ от „християнска Русия“ на старци Зосима (направо от ХІХ век, защото в днешна те май никак не изобилстват)? За синтезиране на българската духовна култура и достиженията на руския „Сребърен век“ (от който, убеден съм, Николай Малинов няма и понятие)? Културната работа обаче е предмет на дейност на културните организации, а не на политическите партии. А щом Малинов създава политическа партия на „филите“ на една държава, антагонист на ЕС и НАТО, на които България е член, то значи тя няма как да не работи именно на геополитическото поприще и това би могло да не е ясно само на напълно малоумни хора.

Казах, че в близкосрочен план инсталирането на подобна партия в нашия политически живот не ме безпокои особено. Дори се колебая чия е същинската инициатива за нейното създаване. Дали на уж обявените за persona non grata у нас Константин Малофеев и ген. Решетников (с които, признава без да му мига окото Николай Малинов, той продължавал да бъде в тесни и дружески отношения)? Но нали те разполагат у нас с поне още няколко хибридни образувания: по-„технократско-политическото“ АБВ и по-„екстраординерното“ – „Атака“, която Волен Сидеров от известно време е решил да превръща в… „православна партия“ (т.е. партия на религиозна основа, което е забранено от конституцията ни) и която щяла да се бори „срещу светската държава“ и значи – за превръщането на България в православен аналог на „Ислямска държава“. Дали обаче същинската инициатива (или „подсказка“ към Малинов) за русофилската партия не идва от „стратегическите“ кръгове около сега управляващите, които – на фона на сриващото се доверие в ГЕРБ – търсят да си намерят нов (и безобиден) обект, от който Бойко Борисов „ще започне да ни пази“ (както и до ден днешен ни пази „от комунистите“, а от два-три месеца насам и от „искащите да счупят държавата“ по площадите „анархо-либерали“).

Макар, повтарям го пак, в близкосрочен план русофилската партия на Малинов да не ме безпокои особено (макар че ме възмущава наглостта да се прокламира открито за създаване на чуждо-филска партия у нас), в един по-дългосрочен план допускането ѝ никак не ми се вижда безобидно.

Ще припомня, че преди около пет години публикувах в Портала статия под заглавие „Триста хиляди?“,[1] написана по повод телевизионно изказване на покойния вече Божидар Димитров, в което той ни успокояваше, че намаляване на „туристопотока“ от Русия към нашето Черноморие не би могло да има, защото „бездруго голяма част от пребиваващите през летните месеци у нас руснаци не са „туристи”, а собственици на имоти (къщи, вили) по нашия бряг и, значи, отдавна не фигурират в сведенията на туристическите агенции. И въпросните „домовладелци”, осведомяваше ни тогава Божидар Димитров, са… 300 000 души.“ В онази своя статия казах, че „въпреки склонността на Б. Димитров да преувеличава за каквото и да говори винаги трябва да се има предвид, че познанията му за обема и структурата на собствеността (особено по Черноморието ни) определено заслужават по-голямо доверие от онези за паметниците на средновековната българска история. Всъщност, че все повече и повече руснаци купуват имоти по крайбрежието ни, че пребивават целогодишно в тях и (дори) се сдобиват с българско гражданство е нещо, което отдавна ни е известно, а е и добре видимо от всеки, който посещава крайморските ни селища. И все пак числото, което ни е съобщил професорът, дори да е преувеличено, е впечатляващо.“ Впечатляващо е цели 300 хил. руснаци да бъдат собственици на имоти в страната ни. Впечатляващо и обезпокоително е също, че въпросните руски „собственици“ показват подчертана склонност да обитават Черноморието ни, затваряйки се в компактни руски анклави („Малая Россия“ в Поморие, руското поселение в Св. Влас и т.н.). Е, нека се запитаме тогава (или по-точно – нека настойчиво попитаме българските власти) – знаем ли колко от въпросните руснаци, собственици на вили, домове и имоти, освен тези имоти са се сдобили и с българско гражданство (запазвайки и руското си или не-запазвайки го)? Ако те примерно са около една трета от тях, което е напълно възможно предвид разгула с предоставяне на българско гражданство на руснаци, особено откакто „Патриотите“ са в управляващата коалиция, то даваме ли си сметка, че всички тези хора вече имат право да гласуват за управлението на страната ни? Че ако са една трета от триста хиляди (или дори от двеста хиляди), те са вече третото по големина малцинство на наша територия, отчетливо показващо склонност да живее обособено (гетоизирано) от мнозинството? И ето – не би ли могло това ново малцинство утре, в лицето на партията на „културното русофилство“ да се сдобие със свое политическо представителство в държавата ни, да се пръкне второ, този път руско ДПС, при това доста по-опасно от оригиналното, защото за разлика от българските турци, които не са антиевропеисти, „руското ДПС“ ще има за електорат най-вероятно евразийци? А известно е, че според „доктрината Путин“ всички етнически руснаци и извън пределите на Русия са обект на закрила от руската държава – закрила, можеща да достигне до решимост дори за военно-политическа намеса за осъществяването си (справка – украинския Крим).

Не казвам, че описваното от мен задължително ще се случи, ако партията на „културния русофил“ Малинов се създаде и бъде регистрирана. Казвам обаче, че поради онази „докладна записка“, за която въпросният Малинов от цяла година вече е разследван, това все пак би могло (някой ден) да се случи. Тоест партията на Малинов да се превърне в партия на етническа основа, в партия на онези „300 хиляди“ (или част от тях), вече обитаващи в своите „малые России“ по Черноморието ни.

И тогава питам в заключение: работят ли по тази възможност настоящите български власти? Или са дотам улисани в осъществяването на „Балкански“ (т.е. също „Руски“) поток, в прословутата АЕЦ „Белене“ и т.н.? Работи ли по приключване на разследването срещу Николай Малинов „решителният и безкомпромисен“ наш главен прокурор Иван Гешев, или ще изчака той да си регистрира, разбира се, „културно русофилската“ партия, защото е ужасно зает да ликвидира „битовата престъпност“ по селата и да устоява на „чупещите“ държавата „анархо-либерали“, искащи неговата и на Борисов оставки?

П.С. В своето телевизионно интервю Н. Малинов „ничтоже сумняшеся“ ни заяви, че за своя бъдещ политически проект се бил допитал и доколкото се разбра, получил насърчение от „своя духовник“ Ловчанския митрополит Гавриил. Не знам доколко това отговаря на истината, но ако е вярно, то поставя в невероятно конфузна ситуация Негово Високопреосвещенство, който не би могъл да не знае, че духовното наставничество не би следвало да се простира върху политическите проекти на духовното му чадо. Още повече, че съвсем наскоро друго Високопреосвещенство, в обширно интервю (но по повод политическите протести) ни обясни, че участието на Църквата в текущата политика не обединява, а разделя народа, че Църквата стои над политиката и има задължението единствено да отправя молитви за светските власти. Както остроумно отбеляза мой приятел, ако е чул какво говори Николай Малинов за духовните съвети, които му бил дал, дядо Гавриил би трябвало да му тегли един хубав бой с владишкия си жезъл по главата.

Е, ще почакаме все пак да видим каква ще е реакцията му.

__________________________

[1] Янакиев, Калин, Триста хиляди?, Портал за култура, изкуство и общество, 2015 <https://kultura.bg/web/трисга-хиляди/> [accessed 26 September 2020]

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияИграта на Милчо Манчевски
Следваща статияГодишни награди на Портал Култура 2020 – номинации (II кръг)

1 коментар

  1. Да. Заселването на руснаци по черноморието е притеснително. руснаците са най-голямото малцинство у нас следвани от турците и циганите. Ние не се страхуваме от руснаците защото сме рчсифицирани през 45 години колонален период. най големият враг не ни плаши защото ни е внушено че сме братя. мечките братя нямат. овцете са братя с вълците. Ние българите сме овце защото се държим като овце. Дари сърбите се опълчиха на Хремъл. Ние гоним разветки в края на мандата им.