0
3028

Ръка за ръка

Посещението на Бойко Борисов в Москва и срещата му с Владимир Путин потвърдиха нещо, което се знаеше отдавна. Че Борисов наистина харесва политическия стил на Ангела Меркел и се възхищава на нейните големи стратегически ходове.

Може би нашият премиер-министър искаше да даде ясен публичен знак за тези свои адмирации по отношение на госпожа Меркел, та затова я хвана интимно за ръка и я поведе през София, в полите на вече зелената Витоша и под лъчите на гальовното майско слънце. По време на неформалната среща на върха ЕС-Западни Балкани.

А още на следващия ден, 18 май, Ангела Меркел ни даде ясен като майски изгрев пример за това кои страни на нейния политически стил харесва така сърдечно Бойко Борисов. На този осемнайсети май госпожа Меркел се срещна в Сочи с Владимир Путин и двамата добре си поговориха. За Иран и оттеглянето на Доналд Тръмп от иранската сделка, за Крим и европейските санкции срещу Русия, за миналото, за настоящетоq и за „Северен поток 2“.

Още на трети май, петнайсетина дни преди срещата в Сочи, изграждането на територията на Германия на новите тръби за новия руски газ се тържествено отпочна. Прочее, това стана ден след като Германия официално изгони четирима руски дипломати като знак на солидарност с Великобритания във връзка със случая „Скрипал“. Противоречие между двете събития може да се привиди само на зложелателите, нали?

Та мисълта ми е, че Бойко Борисов изчака някакви си дванайсетина дни само, преди да демонстрира недвусмислено с действия, не с приказки само, че изпитва голямо уважение към политическата мъдрост на госпожа Меркел и към нейните външнополитически движения. Сякаш че се получи някаква символна, знакова връзка между разходката ръка за ръка из София, от една страна, и посещението на Меркел, а сетне и на Борисов, в Русия, от друга. Защото в българската столица домакинът Борисов поведе своята гостенка, както си му е редът, държейки я за ръката. За да го поведе и отведе в Москва тя сетне, държейки го за ръка виртуално. Канеща го със своя авторитет и с комфортната доза легитимация за следовника, която върви заедно с авторитета. 

И ето: голямото уважение от страна на Бойко Борисов към Ангела Меркел намери израз в посока на придвижване през геополитическите пейзажи в този кратък времеви отрязък и в свързания с него факт, че и двамата се срещнаха с едно и също лице – с Владимир Путин.

Сходствата между посещенията на двамата европейски лидери в Москва бяха допълнени знаково и от предмета и съдържанието на проведените разговори. Меркел увери Путин, че всичко със „Северен поток 2“ е под контрол, а Борисов успя да направи разговора за завоя на „Турски поток“ към България и за захранването на планирания за изграждане край Варна газов хъб.

Да не изпускаме от очи знаменателния факт, че българският премиер и Владимир Путин направиха този разговор по-малко от две седмици след потвърдителния и гаранционен диалог между Меркел и Путин по въпроса за „Северен поток 2“.

Позволете да припомня. Проектът за втори руски газопровод през Балтийско море към Германия получи в крайна сметка безрезервното одобрение на Меркеловото управление, независимо от и въпреки:

    1. Критиките и откритата съпротива на Европейската комисия, която още миналото лято поиска официално воденето на преговорите с руската страна за осъществяването на проекта да се водят от нея, а не от частните икономически играчи в него и германското правителство. Междувременно Комисията предложи и допълнения към общото енергийно законодателство на Съюза, съгласно които всички тръби за доставки на природен газ, навлизащи на територията на Европейския съюз от други страни и излизащи от нея, занапред ще се подчиняват на единната регулация. 

2. Несъгласието на балтийските държави и Полша с плановете за строежа на „Северен поток 2 “, основано на опасенията от много сериозно засилване на енергийната и геополитическа зависимост на тези страни-членки от Москва. На същата позиция в един момент твърдо застана и предишното правителство на Италия. (В настоящия момента гласове, идещи от Апенините, никой, разбира се, не слуша. А и самите гласове пеят друго.)

3. Позицията на Доналд Тръмп и Съединените щати по темата. В която позиция константно се е настоявало и се настоява на факта, че изграждането на „Северен поток 2“ на този етап на практика представлява саботаж спрямо европейските и американски икономически санкции спрямо Русия. Веднага след като в първите дни на май поставянето на тръбите за новия руски газопровод през германска територия започна, администрацията на Тръмп и влиятелни членове на Конгреса отправиха открити заплахи към Германия и към участващите в проекта компании. А превръщането на някои от тези заплахи в реалност не закъсня. Въведените в последните дни нови мита върху европейския износ на стомана и алуминий за Съединените щати ще засегнат в много голяма степен точно германската индустрия. А иначе е всеизвестно, че съпротивата на официален Вашингтон срещу „Северен поток 2“ е мотивирана до голяма степен от амбицията за пласиране на американски втечнен газ на европейския енергиен пазар. Открито и грубо призната от някои по-нетактични конгресмени.

4. Предупрежденията и воплите от страна на Украйна. Многократно вече държавното ръководство на тази страна и лично президентът Порошенко отправиха апели към своите европейските партньори, и най-вече към Германия, да не се допуска възможността за поставяне на Украйна в крайно зависима от Кремъл позиция чрез отварянето на втори газопровод през Балтийско море.

Е, Ангела Меркел, макар и мимоходом, призна наистина пред украинците, че „Северен поток 2“ не е само „чисто икономически“ (съгласно регулярно повтаряната от нея по-рано теза), но и политически по своя характер проект. И даде някакви обещания, че Украйна няма да пострада. А следовникът на Меркел, за когото говорим в тези редове, мина през Киев, че се и засне на трибуните след края на финала между „Реал Мадрид“ и „Ливърпул“. Дни преди да се озове в Москва.

5. Резервите (екологично обосновани и геополитически аргументирани) на нордските Държави-членки на Европейския съюз.

Но в крайна сметка Ангела Меркел даде благословията си да го има „Северен поток 2“. Без оглед на всичките гореизложени контрапозиции, дошли от близки и още по-близки партньори и приятели на Германия в този свят.

А с това си съдбовно решение госпожа Меркел отвори удобно пространство за действие на един от своите политически почитатели – на министър-президента на България Бойко Борисов.

И той се възползва от това открехнало се след Меркел в Москва Raum (пространство) по начин, доказващ за пореден път не само способността му да възприема бързо и да се учи успешно от своите учители и кумири в политиката, но и стремежа да ги надмине.

Заедно със завоя на „Турски поток“ дойде и приказката за ревитализацията на АЕЦ „Белене“. Тази приказка ще ни занимава толкова много оттук нататък, че сега ще я подмина.

В заключение ще кажа само това: нека държим пред очи „Сeверен поток 2“ винаги, когато се сещаме да подхванем въпроса за връзката на „Турски поток“ с България и ценностно-съюзните измерения на тази връзка.

Но инак, вече трети ден се мъча да се автосугестирам. За да се убедя, че думите „по-големият прощава“ не съм ги чул, никой не ги е чул, не са били произнесени въобще, не ги е имало въобще, не е възможно да ги е имало и не е възможно някога да ги има…

Моля се до края на 2018 г. да успея да се самоубедя. С помощ отвън.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияМосковски мираж
Следваща статияИграта на Галсеран