0
1532

Само трайните неща

Александър Геров

В първата книга от поредицата „Поет за поета“ на изд. „Аквариус“ Иван Цанев избира стихотворения от Александър Геров. Освен тях – десет посветени на Геров стихотворения от български поети от различни поколения.

Александър Геров (1919–1997) е един от най-значимите български поети на ХХ век. Представител на силното и първо изцяло градско поколение поети от 40-те години (т.е. поколение на родените между две войни), той има изключителни битийни прозрения, поезията му съчетава метафизически ужас с упоение от скромни всекидневни радости, трезвост и мистика, красотата на видимото и смисъла на невидимото.
Поетът Иван Цанев е направил великолепен и прецизен избор на най-доброто от поезията на Геров.

                                                                                                          Светлозар Игов

Че Александър Геров е измежду най-големите български поети е вън от всякакво съмнение. Нещо повече: той е единствен по рода си в нашата поезия и би представлявал също толкова рядко явлениe за всяка чуждоезична литература.

                                                                                                          Георги Борисов

Стихотворенията му са една своеобразна философия на човешката участ. В сътвореното от Александър Геров са дълбоките прозрения на търсещия дух. Мислите и образите на поета са устремени към жадуваната пълнота на битието, към живота, в който крайното и безкрайното се съчетават, за да придобият стойността на едно висше познание. На познанието, чиито ориентири зареждат съществуването ни със смисъл, дават ни окрилящото основание да бъдем неизменно на страната на живота, въпреки всичко. 

                                                                                                        Божидар Кунчев

„Само трайните неща“, Александър Геров, изд. „Аквариус“, 2019 г., съставител Иван Цанев, художник Кирил Златков

Иван Цанев

Кратък средислов от съставителя

В Александър-Геровото стихотворение „Поет“, което не включих в тази книга, ме озадачиха следните два стиха:

Мен никога не ще ме оценят,
тъй като сам не мога туй да сторя.

Освен граматическата неяснота, тук предизвиква недоумение невярата на поета, че някога ще бъде оценен по достойнство. Но за какво признание жадува той – за официални почести, за читателска обич и популярност, или за проникновено разбиране от страна на критиката?
Между критиците, общували с Геров и писали за неговата поезия, се открояват трима представители на три литературни поколения: Борис Делчев, Иван Пауновски и Божидар Кунчев. На тях благодарният поет е посветил прекрасни стихотворения и тези авторови посвещения подсказват, че е открил все пак „своите“ ценители и тълкуватели.
Божидар Кунчев, най-младият от тримата, е озаглавил пространната си, пристрастна и вдълбочена студия за поета „Материалист-мистик“. Взетата на заем от Атанас Далчев дефиниция той възприема „в този смисъл, че без да е вярващ, Геров усеща живота и материята като тайнственост, духовност и безсмъртие“.

Можем само да гадаем какво е влагал Далчев в определението „материалист-мистик“ и как е щял да „прочете“ критически Геровата поезия. Самият Геров не е имал щастието да види тази ненаписана статия, но е бил щастлив още през лятото на 1968 година да запише в дневника си: „Разговор с Атанас Далчев. Стиска ми ръката и ме поздравява, като му казвам, че стиховете, които съм написал, не са зависели от мен, защото по своя воля нищо не мога да напиша. Смята, че съм единственият, при когото идва вдъхновението“.

Що се отнася до мен… „Извънземен ли е Геров?“ – така щеше да е озаглавен текстът, който си остана ненаписан. Статия ли, междустишие ли, есе ли, един Бог знае какво щеше да бъде, ако вдъхновението не ме беше изоставило, след като ми подсказа това странно заглавие. Какво съм си мислел тогава, как съм привиждал обичания поет – като телесна обвивка на един поетически дух, с когото мога да общувам само телепатично?

Сещам се за твърдението на гръцкия нобелист Сеферис: „Има два начина за изследване на личния живот на един творец. Единият е анекдотичният, криминалният роман или лекарският картон. Другият е да се проследи как поетът въплътява смъртния живот в произведенията си“. Казаното в есето „Кавафис–Елиът“ може да се приложи и при изследване на Хьолдерлин или Езра Паунд.
И да, това е приложимо и при нашия голям поет. Тази книга интуитивно е избрала другия начин – да проследи как поетът Александър Геров „въплътява смъртния живот в произведенията си“. Подборът и подредбата на стихотворенията са по-красноречиви и убедителни от възможните обяснения на съставителя.

Александър Геров е бил тъй запленен от стихотворението „Синеокото момче“, че помолил Далчев да му го посвети. В статията „Да разговаряш с Бога и света“ Едвин Сугарев определя това посвещение „като духовна щафета – защото единствен Геров сред оцелелите от прочутото „поколение на 40-те години“ притежаваше решителността да види стиха като метафизична бездна и екзистенциален колапс, да приеме страданието на мисълта без граници в безкрайно ограничения свят на житейски страсти и компромиси, в който е осъден да живее…“.
„Синеокото момче“ е първото от десетте посветени на Геров стихотворения, в които български поети от различни поколения „четат“ посвоему Геровата личност, Геровата съдба, Геровата поезия. А портретната скица от художника (и поет) Георги Трифонов представя най-привлекателния образ на безподобния, гениален, невъзможен за еднозначно тълкуване „мистик-материалист“.

Александър Геров

СФИНКС

На Банчо Банов

Възникват чувствата, копнежите…
Би трябвало да ги щадим.
Би трябвало да ни разнежват те
и в щастие да се топим.

Но ние лошо сме възпитани.
Ний искаме да проверим,
да разберем и да изпитаме,
додето всичко умъртвим.

И този, в който са възникнали,
остава сам под свода син;
и стават каменни чертите му
като на страшен древен сфинкс.

МАТЕРИЯ

Увлича ме смъртта. Пленява
ме нейния велик покой.
Настъпва отдих и забрава,
където се докосне той.

В огромна слънчева пустиня
аз вече съм изпепелен.
Мен нищо вече не боли ме…
Изобщо аз не съм роден.

1956

ПЕПЕЛ

Когато страстите изгарят
и се превие твоят гръб,
животът властно те затваря
във своя вечен кръг.

И в този кръг той не допуска –
предлагайки ти сладък плод –
ни нови хора, ни изкуство,
ни към илюзиите брод.

Там влизат само ветровете,
трептенията на века
и някое красиво цвете,
поливано от теб с ръка.

ГЛУХАРЧЕ

Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо.

Във разцъфтялото глухарче
се Космоса побира.
Бъди доволен от това, че 
душата му разбираш

ОПИТ

Не искам вече да споделям
сърцето си и мисълта.
Завинаги се аз отделям
във тишина и самота.

Сега ще мисля и ще гледам
видения по своя път.
И ще очаквам прав и бледен
приятелката своя – смърт.

И се надявам – някой с ласка
ръката нежно ще допре
до сбръчканата моя маска,
застинала като море.

РАЖДАНЕ

Животът е така прекрасен
като дългоочакван гост,
когато е красив и ясен,
спокоен, радостен и прост.