0
2222

Светът като лично преживяване

За фестивала „Кино за пътешественици“

„В света на Гивън“

След завръщането си пътешествениците споделят снимки от местата, които са посетили, за удоволствие на жадната за открития и приключения публика. Понякога кадрите са просто красиви пощенски картички от непознати места, друг път са изпълнени с живот и/или съпътствани с оживен разказ за личното съпреживяване. Така се получава и при заснемането на документален материал по маршрута на пътуването. Програмата на фестивала „Кино за пътешественици“, който се случи за поредна година през август, включваше и от двата типа откривателски истории – от поетични импресии, наситени с визуална красота, до разкази от първо лице, нерядко несъвършени технически, но бликащи от авантюристичен ентусиазъм и (доста често) свежо чувство за хумор. Поради лично предпочитание, в следващите редове ще стане дума само за филми от втория тип.

„На път през Сахара“

Британският „На път през Сахара“ разказва за двама младежи с раници, които търсят по-нетрадиционна ваканция. Първоначално бунтът на Майкъл и Самюъл срещу обичайните „ол инклузив“ почивки се изразява в избора на Коста дел Сол през зимата, но тъй като слънцето не им се усмихва, прекосяват Средиземно море и истинското приключение започва в Танжер. Африка им предоставя достатъчно слънце през Мароко и Западна Сахара, до Мавритания и Сенегал (крайна точка столицата Дакар). Основната цел изглежда прекосяването на колкото се може повече пясъчни и каменисти райони от пустинята Сахара в западната част на континента, но в действителност е съпроводена с многообразно социокултурно общуване. Цялото им пътуване се очертава като пълна импровизация, което се отразява както на заснетия материал (особено с моментите на „пясъчно“ затъмнение и среднощен мрак), така и на неподправените им реакции. В крайна сметка любителският филм на Майкъл не може да се похвали с най-ефектните кадри от пустинна одисея, но споделянето на непосредствените впечатления на пътешествениците, леката нотка на абсурд и свежата самоирония на „героите“, превръща „На път през Сахара“ в наистина забавно преживяване, познавателно не толкова в географски, колкото в народопсихологически аспект.

„С тук-тук из Етиопия“

В източния край на Африка ни пренася „С тук-тук из Етиопия“. Филмът е италиански и за разлика от предишния разполага със снимачен екип, който проследява придвижването на 11 души и 3 моторикши (или тук-тук) по протежение на 2500 км из Етиопия. За 18 дни изследователите, привърженици на „пътуването на бавни обороти“, се срещат с различни представители на местното население и преживяват разнообразни перипетии по прашните пътища от столицата Адис Абеба към долината на река Омо. Всеки от пътешествениците е подбран за експедицията заради професионалния си профил, а гледните им точки, които се редуват във филмовия разказ, представят едновременно впечатления от преживяването и заключения върху различни аспекти от реалността в Етиопия и контакта ѝ с европейската цивилизация. Своеобразният пътепис е изпълнен както с чувството за хумор на голяма част от участниците (при директната комуникация с хората и при монологичните коментари, от които е сглобен сценарият), така и с една „ирония на съдбата“, която помага за философското приемане на „неуредиците“, но в същото време още по-ясно откроява моментите на разногласие или възмущение (като срещата с комерсиално настроените екзотични племена). „С тук-тук из Етиопия“ е етнографски дневник „на няколко гласа“, но също и „приключение в дивото“, при което изборът на необичайно превозно средство е основна провокация към участниците и зрителите (били те в кадър, или пред екрана).

„В света на Гивън“

След Африка отиваме „навсякъде“, защото такова е пътуването на семейство Гудуин. Тръгвайки от Хавай, татко, мама, бебето Тру и малкият Гивън обикалят света на сърф (почти), в преследване на най-големите вълни. „В света на Гивън“ би бил истинско слайдшоу от спиращи дъха природни картини и етнографски срещи, ако не беше приказката за Голямата риба и чудесната хрумка задкадровият коментар да се повери на 6-годишно хлапе. През погледа на Гивън географското многообразие се сдобива с допълнителен откривателски смисъл и гледайки филма на Джес Бианки, зрителят получава достъп до непознати територии и едновременно с това до тайнствения ореол, който е в състояние да им придаде единствено детското въображение. Много неща са забавни в тези 14 месеца от света на Гивън, а начинът, по който заснетият материал съчетава природа, културно разнообразие и семейни взаимоотношения, е очарователен. Зрителят е допуснат в привилегированото положение на наблюдател и довереник, с когото Гивън споделя впечатленията от своите големи и малки открития. Пред очите ни децата порастват, а простичката философия на живота (дори когато е твърде зряла за познанието на 6-годишен) се съчетава много добре с необятния океан и различни местни традиции, с които се запознаваме покрай околосветското пътешествие на семейство Гудуин. Тяхното ведро спокойствие, сърфистките умения и видимата привързаност към природата и пътешествията придават допълнително въздействие на всеки на всеки споделен кадър, каквото излъчва само личното преживяване.

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияМащаб 1:100000. Изкуството като пробация
Следваща статияБългарският учител