575
676

Светът на Путин

IKrustev

Западът днес живее в света на Путин. И това е така не защото Путин е прав, нито защото е по-силен, а защото той държи инициативата. Путин е „див”, докато Западът е „отегчен”. И макар европейските и американските лидери да виждат, че световният ред преживява драматична промяна, те не разбират в какво се състои тя. Те продължават да са объркани от преобразяването на Путин от Главен изпълнителен директор на Русия ООД в идеологически подплатен национален лидер, който няма да се спре пред нищо, за да възстанови влиянието на своята страна.

Международната политика се крепи на договори, но тя функционира въз основа на рационални очаквания. Ако тези очаквания се окажат погрешни, господстващият международен ред се разпада. Точно това се случи заради кризата в Украйна.

Само преди няколко месеца повечето западни политици бяха убедени, че един взаимно обвързан световен ревизионизъм би бил твърде скъпо начинание и че въпреки желанието на Путин да защитава руските интереси в постсъветското пространство, той няма да се възползва от военна сила, за да се впусне в подобен ревизионизъм. Днес вече е ясно, че те горчиво са се лъгали.

А после, когато руските войски окупираха Крим, повечето международни наблюдатели допускаха, че Кремъл ще подкрепи неговото отделяне от Украйна, но няма да посмее да го приеме като част от Руската федерация. Очакване, което също се оказа напълно погрешно.

Днес Западът не знае докъде е готова да стигне Русия, докато Русия знае съвсем точно какво ще направи Западът и което е по-важно – какво няма да направи. А това създава опасна асиметрия.

Така например, когато Молдова кандидатства за членство в Европейския съюз, Русия може да анексира сепаративния регион на Приднестровието, където от две десетилетия са разположени руски войски. А Молдова вече знае, че ако това се случи, Западът няма да се намеси с военни средства, за да защити нейния суверенитет.

Що се отнася до Украйна, Русия даде да се разбере, че ще се възпротиви на насрочените за май президентски избори, които западните лидери се надяват да съхранят промяната в Украйна, а преговорите за нова конституция в страната да положат началото по установяването на нов европейски ред.

Русия предвижда Украйна да се превърне в нещо подобно на Босна – радикално федерализирана държава, състояща се от самостоятелни политически единици, които се придържат към своите собствени икономически, културни и геополитически предпочитания. С други думи, макар технически украинската териториална цялост да бъде запазена, източната част на страната ще бъде по-близка с Русия, отколкото с останалата част от Украйна – подобно на отношенията на босненската Република Сръбска със Сърбия.

А това изправя Европа пред дилема. Дори радикалната федерализация да позволи на Украйна да остане цяла след настоящата криза, това най-вероятно ще обрече страната на дезинтеграция и разруха в дългосрочен план. Както показва опитът на Югославия, радикалната децентрализация работи на теория, но не винаги и на практика. Западът ще се изправи пред нелеката задача да откаже на постсъветското пространство решения, които преди две десетилетия наложи в бивша Югославия.

Изправен пред ревизионизма на Путин, Западът прилича на пияницата от анекдота, който търсил изгубените си ключове под светлината на уличната лампа, защото там било светло. Едва след като очакванията им се оказаха погрешни, западните лидери се опитват да изработят ефективен отговор.

И двете стратегии, които се оформиха в Европа – анексията на Крим да бъде омаловажена или Путин да бъде третиран като лунатик – са пагубни. ЕС се лута между реторическия екстремизъм и политическия минимализъм. Чуха се гласове, които препоръчаха разширяването на НАТО към постсъветското пространство, но повечето се ограничиха до подкрепата до символични санкции, като забраната за издаване на визи, които ще засегнат десетина или малко повече руски официални лица. Но това може да окаже натиск върху несанкционираните руски елити да започнат да доказват лоялността си към Путин, което пък би могло да доведе до чистка на прозападните гласове в руската политическа класа.

Едва ли някой е убеден, че забраната за издаване на визи ще промени нещо. Тези забрани бяха наложени, защото бяха единственото действие, по което западните лидери можаха да постигнат съгласие.

А що се отнася за Украйна, както западните лидери, така и западното обществено мнение са обзети от настроения на превантивно разочарование. Загубило илюзиите си след десетилетие на измамни надежди и прекомерни очаквания – като се започне от „цветните революции” в постсъветското пространство до Арабската пролет – днес общественото мнение на Запад е готово да чува само лошите новини. В това е и най-голямата опасност, защото бъдещето на европейския ред зависи в най-голяма степен от това как ще се развият събитията в Украйна.

Днес вече е ясно, че Крим няма да се върне в Киев. Но също така е ясно, че отлагането на изборите през май ще сложи край на Украйна, такава, каквато я познаваме. Главната отговорност на Запада е да убеди Русия да подкрепи тези избори, за да гарантира, че необходимите конституционни реформи ще бъдат изработени в Киев, а не в Дейтън.

Англоезичната версия на статията е публикувана в Project Syndicate

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияМеждувременно… какво прави Рада Букова
Следваща статияДа погледнеш миналото в очите

575 КОМЕНТАРИ

  1. Путин може да изглежда като велик пълководец, вожд или политик. Но нека да погледнем какво печели, какво губи и какво може да го очаква. Ето какво би могло да каже в най-прости линии.

    1. Като главна премия в неговата акция е неговата власт над големи залежи от газ и контрола му над крановете за тръбите. Европа, която е бедна от газови залежи и се нуждае остро от енергия изглежда, че може да се огъва под неговия натиск. Тук има една дупка. Русия и нейното население ползват газ в много по малко количество в сравнение с Европа и САЩ. Достатъчно и да погледнете в къщите или покупателните центрове или заводите им, и ще намерите сравнително малко газ да се ползва или уреди да се продават. Не питайте статистиците, защото те мога да публикуват само цифри каквито им е позволено. Голяма маса хора в Русия могат да зададат в даден момент въпроса към Путин: Защо крадеш нашия газ, вместо ние да го имаме в къщите си, както толкова хора по света? Отговора може да бъде, защото имаме нужда от чужда валута. Това е вярно, но голяма част от скъпите тръбопроводи се произвеждат и инсталират от Германия, Япония и съвсем малко от руски производители. Така че част от валутата изтича обратно и нетото не е толкова много. Вярно е, че групата около Путин, която ще използва най-добре за себе си тази валута ще бъде доволна, и ще му ръкопляска. Но масата на недоволните е също доста голяма. Ние не ги чуваме, но може недоволството да цъфне, а може и да го потушат. И своеволното въртене на крана за газта или цената му съвсем не убеждава някого, а по скоро отчуждава и определя Путин като един доставчик, на който не може да се разчита и при удобен момент ще бъде сменен. Колкото до доставките сигурно ще продължат, защото както Европа има нужда от газ, така и групата на Путин има остра нужда от валута, която надали може да получи с собствено производство.

    2. В бившия Съветски Съюз всички народности бяха равни официално, въпреки, че съществуваше презрението към „малцинствата“. Сега провъзгласяването на превъзходството на „руснаците“ пред малцинствата отваря друга голяма дупка, подобна на тази в Югославия, където черногореца Караджич с турско име и Милошевич с брат си в Москва, предизвикаха огромни кръвопролития на невинни хора в Сребреница, Сараево и много други места, които възмутиха и предизвикаха острата реакция на обикновените хора в САЩ, без да има някаква пряка връзка с техните интереси на Балканите. Опита да се прехвърли расистката история върху Украйна е трудно да се преглътне. Явно Янукович, не беше поддържан от населението. Вместо да го сменят и продължат нормалните отношения с Украйна, в която не се правеше разлика между разните националности, и Русия свободно имаше достъп до всичко, сега Путин изведнъж разпали расистките теории и издигна бариера между двете страни. Той противопостави една малка група от негови руснаци, срещу голямото число украинци, татари, евреи, арменци и руснаци, които искат да си живеят както преди.
    3. Отиването на Украйна към Европейския съюз би трябвало да ползва Путин, като една отворена врата за него, през която един ден да присъедини и Русия. В тази Европа между двата океана Русия с най-голямото си население, най голямата площ и природни залежи щеше да има изключително голяма тежест и може би централна роля. Той предпочете да разруши този мост. Сега остава сам зад барикадите които издигна.
    4. Активирането на неговите хора в България също предизвиква негативна реакция на страх, потиснатост и нова азиатска експанзия.
    5. Към тези недостатъци може да се добави и донякъде и влиянието на санкциите, които в близко бъдеще не изглеждат да имат голяма сила, но натрупването им ще даде резултат. Малко се споменава, но след разговорите му с швейцарският президент Дидие Буркхалтер за сметките на Путин и неговите хора в техните банки, изглежда се предизвика остър завой в отношението му към Украйна. Този завой може да е истински или фалшив.
    6. Подбора, подготовката и опита на Путин и неговата група, която го крепи се, базира на силовата организация, която крепеше хората в Кремъл. Те не могат да действат много по различно от основната им подготовка и функция да използват всякакви средства за задържане на властта в ръцете им. Отказването от тази власт не е в програмата им.

    В крайна сметка загубите, които Путин нанася на Русия са чувствителни, въпреки лъжливия образ, който се шири за него и надали някога нещо ще се промени. Но днешния свят не е като вчера и изненади не са изключени.