0
2430

Свещената простота

Революцията на Баухаус и безличността на съвременната архитектура и дизайн

Архивът на Баухаус в Берлин © Bauhaus-Archiv

Ако сте тръгнали на музей в Берлин, вероятно краката автоматично ще ви поведат към прочутия остров на река Шпрее, където достолепните Пергамон, Боде, Националната галерия, Старият и Новият музей излагат от антично до модерно изкуство, събирано от всички краища на света. Техните колекции обаче едва ли казват толкова за днешния Берлин и за ръбатия му външен вид, колкото малкият музей-архив на школата Баухаус, разположен в ексцентрична сграда до парка Тиргартен. В началото на миналия век основоположниците на Баухаус променят радикално дизайна и архитектурата, като основават училище, за да повлекат след себе си вдъхновени последователи и да начертаят скиците на бъдещия модерен западен град – отвън и отвътре. Изписаните чайничета от китайски порцелан са заменени от топлоустойчиви съдове, чиито единствени орнаменти са чучурът и дръжката; изящните крачета на ар нуво столовете метаморфозират в метални тръби; жилищните сгради заприличват на казарми. Аристократите повдигат вежди, докато работническата класа ликува, че вътрешната тоалетна вече не е лукс, а всекиму достъпно удобство. Макар социалните жилища да не са били приоритет за Баухаус, през 2008 шест именно такива сгради, проектирани от ключовите им архитекти, влизат в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО. Така орнаментално оскъдната архитектура на Баухаус се нарежда по значимост до пищните дворци и градините в Потсдам и тежкарския музеен комплекс на Шпрее – другите удостоени с тази чест берлински забележителности. Появили се едва две години след пролетарската Октомврийска революция, функционалните им сгради и предмети от бита предизвестяват идването на век, в който масите най-сетне излизат едни гърди пред аристокрацията, за да наложат простота и прагматичност. Хич не е е случайно сравнението между Баухаус и московското училище ВХУТЕМАС, което макар и закрито през 30-те заради авангардни залитания, се утвърждава десетилетие по-рано с държавни протекции като архитектурната школа на работническата класа. Сходна съдба ще сполети германските им колеги, когато на власт идват националсоциалистите. Училището на Баухаус е затворено през 1933 вследствие на политически натиск, нищо че по-късно, когато се строят прочутите аутобани, придворните адвокати на Хитлер ще проектират мостове и бензиностанции, повлияни именно от техния модернистичен стил. Парадоксът е, че политически системи като комунизма и националсоциализма, направили много за човешката унификация, считат предназначения за масова употреба функционален дизайн за „дегенеративен”. Може би защото ВХУТЕМАС и Баухаус все пак се грижат за потребителския комфорт, което не е приоритет на никой тоталитарен режим. А създателите и последователите им са индивидуалисти със собствен замах, трудно подчиними на каквато и да е доктрина.

Баухаус са основно Валтер Гропиус, Ханес Майер и Лудвиг Мис ван дер Рое, оглавявали съответно училището през различните му периоди във Ваймар, Десау и Берлин. През годините те привличат още куп лектори от тогавашния арт авангард, които обогатяват естетиката на школата – руснака Василий Кандински, швейцареца Паул Клее, холандеца Пийт Мондриан, германеца Оскар Шлемер. Изкуството на всички тях е съвсем умишлено обвързано с математиката, което пък идеално се връзва с идеята формите да се сведат до необходимата битова рационалност. За естетиката на Баухаус самоцелната украса в дизайна е излишно разточителство, всеки орнамент от даден предмет трябва да има своето практическо приложение, а формата да спомага за изпълнение на функцията му. Най-красноречивият пример, онагледяващ тази философия, е емблематичният шах, проектиран от Йозеф Хартвиг, в който дизайна на фигурите подсказва посоката, в която се движат върху черно-бялата дъска. Екземпляр от него може да се види във въпросния архив на Баухаус.

Берлинският архив е само един от трите музея на Баухаус в Германия. Във Ваймар, където е основано движението, са запазени работните студиа заедно с оригинални експонати, но заради реконструкция, колекцията се разполага временно в сградата на местната художествена галерия. Бившите сгради на училището по дизайн в Десау пък са превърнати в изложбени пространства, а някои стаи на студентските общежития отскоро функционират като хотел – нощувката е 55-60 евро за двойна стая, а условията и обстановката напомнят почивна станция по Черноморието през соца. В Десау редовно се показват експозиции и пърформанси, придружени от лекции, които дискутират, преосмислят и интерпретират стила и философията на Баухаус, а посетителите са по-скоро заклети фенове на движението, които искат да се потопят в работната среда от активните им години. Най-отворен към широката публика, образователно-занимателен и близък до традиционната идея за музей обаче си остава архивът в Берлин, може би защото е създаден и построен специално за тази цел от Валтер Гропиус, бащата на Баухаус. Гропиус много е държал на отделен музей за архива на Баухаус, защото не е можел да си представи делото на живота си, сбутано между каквито и да е други колекции. С прозорци, щръкнали като очи на подводници, които пропускат светлина откъм тавана, при откриването си сградата е била презрително окачествена като „дизайнерска изцепка на един стар невротик”. В крайна сметка обаче изпълнява замисъла на Гропиус – в спретнатото си и функционално оползотворено пространство архивът подредено и доста изчерпателно просвещава посетителите що е то Баухаус, а видът на сградата, която привлича още от улицата, е прелюдия към естетиката на колекцията. Историята на движението, училището и свързаните с него архитекти и художници е разказана в хронологичен ред на фона на тогавашния политически и исторически живот. Често се мяркат познати имена от европейските артистични среди между двете световни войни. Без излишни прехласвания, кураторите акцентират върху ключови стъпки в развитието на Баухаус, за да проумеем стила им, а опорни точки са скици, макети и дизайнерски предмети. Повечето експонати – настолни лампи, маси, столове, сервизи и прибори за хранене – са с всъщност добре познати от всекидневието форми, но чак когато ги видим разположени в този контекст, си даваме сметка за родословието им и съзнаваме огромното влияние на Баухаус върху архитектурата на ХХ век и съвременния индустриален дизайн. Революционните за тогава открития днес припознаваме като обикновен мейнстрийм, но музеят успява да ги покаже през погледа на онази епоха, когато подобни експерименти с формата са изглеждали като невъобразимо новаторството. Аудиогайдът също доста помага, защото анализира детайлно дизайна на всеки предмет, докато междувременно успява да му намери точното място в развитието на изкуството от периода.

В последния си роман „Карта и територия” френският писател Мишел Уелбек уличава архитекта Льо Корбюзие в безчовечност, защото е набутал хората да живеят и работят в изчистени от декорация правоъгълни блокове. И докато той е организирал живота в кутийки с градоустройствените си планове, колегите му от Баухаус (преподавали и прилагали някои от идеите му, впрочем) са се погрижили и за интериорния дизайн в съответния дух, наравно със сградите. Днешните сиви предградия с еднакви жилищни блокове заедно с безличните мебели и аксесоари за дома на IKEA са франкенщайновците на иначе добронамерената  им естетическа революция от началото на миналия век. А идеята е била само да въведат малко простота и прагматичност.