0
1555

Свирепо, зловещо и тъжно като в приказка

1

„Приказка на приказките” (Италия, Франция, Великобритания, 2015) на Матео Гароне се отличава с мрачна красота, въздействаща драматургия и очарователна непоучителност. Включен е в програмата на София Филм Фест 2016.

Съвременните италиански режисьори са най-добри в реализма (сигурно по наследство от неореалистичната традиция), бил той комедиен, социален или мафиотски. Затова малцина във филмовите среди са изненадани от Голямата награда на журито в Кан за (пред)последните два филма на Матео Гароне. После обаче се появява „Приказка на приказките” и всички са озадачени. Защото става дума за фентъзи романс с хорър елементи, защото е заснет на английски и актьорският състав е международен. Или защото е свиреп, аморален, натуралистичен и изпълнен с горчивина филмов щрих към средновековната визия за света, но бива определен като недостатъчно сериозен проект за режисьора на „Гомор”. Разни хора, разни вкусове.

Най-новият филм на Гароне се отличава с мрачна красота, въздействаща драматургия и очарователна непоучителност. Сюжетът е съставен от три паралелни истории, преплетени помежду си и разположени в три съседни кралства през средновековието. Срещаме кралица, готова на всичко, за да се сдобие с мечтаната рожба, и магическото сбъдване на желанието й си има определена цена. Единият крал прави (не)възможното да задържи порасналата си дъщеря в бащиния дом и след това се оказва принуден да я омъжи за гнусен великан. Другият крал е с доста разпуснати нрави, почитател на красотата и младостта, който се влюбва в прислужница с мелодичен глас, но все не успява да зърне лицето й…

2
Матео Гароне

Истината е, че въпреки смяната на жанра, на времето и драматургичните похвати, тази „приказка” ЗА приказките притежава нещо от бруталността и насилието на „Гомор” и от сатиричното безразличие на „Риалити”. Регистърът се сменя, но темите които вълнуват Гароне, преливат от фабула във фабула. След мафиотска фреска за механизмите на неаполитанската Камора и сатира на прехласването в италиански стил по ТВ форматите, които превземат всекидневието на един неаполитанец, мечтаещ за слава, следва екранизация по книгата с приказки на Джамбатиста Базиле, в която красотата повяхва, старостта е несправедлива, а природата не дарява поравно своите блага. „Приказка на приказките” е (не)морална история, за цената, която се плаща за удовлетворяване на желанията. Филмът е изпипан в естетика, която спира дъха, предизвикателство към въображението на всеки зрител, с грандиозни декори (пропасти, пещери, дворци и изискани интериори…) и населен с невероятни създания (като жилавия магьосник, великанът човекоядец, морските чудовища, гигантската бълха…).

Ако се поддадете без предубеждения на магията на Матео Гароне, ще попаднете в свят, където светлината и мрака се противопоставят чрез различните персонажи, водени от своите неуравновесени, но напълно човешки пориви за власт, красота и любов, за които плащат – всеки според съдбата си. Често залагайки на символиката (употребата на бялото, червеното и черното не страда от тривиалност), режисьорът постепенно се спира на еманципацията на детето, краят на невинността, силата на красотата, здравата „хватка” на любовта и трудната задача да я отхвърлиш.

Завладяващ от началото до края, филмът ни прави свидетели на един спектакъл, който наред с пристрастието, отвращението и ужаса, ни дава възможност да предприемем пътуване – от повърхността на живописната красота и умелите спецефекти към дълбините на човешкото съзнание, където неумереността на желанията и моралът на житейските предписания се вкопчват в здрава хватка. Защото „Приказка на приказките” съвсем не е „просто развлечение”, но притчовите му дълбини явно остават заключени за зрителите, които са твърде чувствителни към натурализма на потенциалния хорър или подценяват метафоричните послания на приказния жанр.

3

Матео Гароне ни предлага изключително кинематографичен филм, който въпреки бурните страсти, разтърсващи персонажите, остава някак хладен и отстранен, като педантична дисекция на човешкото падение. Под маската на средновековна приказка (от типа, към който твърдят, че принадлежали автентичните истории на братя Грим, преди „детската” им адаптация), която му дава правото „безнаказано” да прибягва до фантастични преувеличения и свирепи стълкновения, попадаме в едно тройно приключение, което на всяка крачка сблъсква външната красота с вътрешния мрак. Общият тон е сериозен, но на моменти се долавя нещо от буфонадата на комедия дел арте, от гротеската и хладнокръвната сатира. Затова допринасят персонажите и актьорите, които ги превъплъщават. Салма Хайек е величествена, а после зловеща, с чинията кървящо сърце на морско чудовище; Венсан Касел е съблазнителен, а после жалък, пред вратата на своята тайнствена любима… Всеки момент зад ъгъла може да се промъкне пародиен рефрен, но въпреки че напомня визуално за „Джабъруоки” на Тери Гилиъм, „Приказка на приказките” не се изкушава от ироничния потенциал. Матео Гароне се е съсредоточил върху неуправляемата човешка природа и впрягайки целия потенциал на съвременното кино, създава суперпродукция, в която холивудското лустро е заменено с автентична средновековна жестокост – в чувствата и делата, едновременно екзотична и неумолима, загърбила морала, но подвластна на изначалния баланс в природата.

„Приказка на приказките” е включен в програмата на София Филм Фест 2016. Прожекциите са на 11 март в Cine Grand, 14 март в кино Арена в България Мол, 15 март в Cinema City, 21 март в „Люмиер“, 26 март в Дома на киното.