0
837

Свободата на лабиринта

Николай Панайотов, „Щастлив лабиринт“, галерия „Нирвана“

Свободата на духа е присъща на космополитните натури. А лабиринтът – освен препятствие, може да бъде и предизвикателство за ума и сетивата. Така усетих тези две понятия в изложбата „Щастлив лабиринт“ (до 14 май) в галерия „Нирвана“ в София.

Николай Панайотов е от онези художници, които те карат да „четеш“ посланията им, заложени в разнолики асоциации и символи. В изложбата „Щастлив лабиринт“ той разказва в образи за кръстопътищата на любовта и същността на изкуството. Произведенията, съставили Щастливия лабиринт, са осмислено аранжирани в разноцветното арт пространство.

Какво е лабиринтът за Николай Панайотов е първият въпрос, който зрителят би си задал, преди да бъде погълнат от множеството провокации. Художникът осмисля лабиринта на няколко нива – пространствено-комуникативно, смислово и личностно-емоционално. Първото е отразено в динамичното построение на изложбата, второто в строежа на творбите, а третото в средствата за тяхното изграждане. Артистът размишлява за въображаемите „окови“ на творчеството, за преодоляването на границата, за дефиницията на свободата.

Николай Панайотов, „Щастлив лабиринт“

Платната му носят послания, наситени с асоциации, разказват преживявания и съчленяват светове. Лица, места и състояния като на филмова лента се нижат пред погледа ни. Ясно се откроява съчетанието на сюрреалистични видения с постмодерна игра на символи и смисли.

В рисунките, графиките, платната и монументалните конуси-обекти художникът взаимопрониква абстракцията и натурата. Динамиката на времето, в което живеем, е уловена чрез причудливите „настъпателни“ структури и експресивната, бурна красота на цвета, формата и пластиката.

Играта на формите е предизвикателство към зрителя – да се вчете в образа, загатнат от художника, и да стигне до същината. А тя е „заключена“ в пространството, в което властва отворена комуникация, обусловена от свободата на творческия процес и неговото съпреживяване.

Николай Панайотов, „Щастлив лабиринт“

Характерът на експозицията и нейното пластично изграждане изразяват подчертания интерес на Николай Панайотов към диалога на пространства – вътрешно–външно, реално–изобразено. Най-важна за него е вътрешната структура на творбата (независимо от вида и жанра), а пътят към нейното постигане минава през преодоляването на лабиринта на съзиданието.