Начало Филми 15 минути Семейна терапия
15 минути

Семейна терапия

Петър Вълчанов
05.04.2013
5057

„15 минути” е нашата нова рубрика за късометражно кино на младите. Селекционерът Димитър Радев предлага два пъти в месеца по един български филм, не по-дълъг от 15 минути. Новият му избор е „Семейна терапия” на Петър Вълчанов.

„Семейна терапия” (2008), късометражен филм, 14 минути

Режисьор – Петър Вълчанов

Oператор – Крум Родригес

Художник- Георги Гаванозов

Участват: Филип Трифонов, Иванка Братоева, Елен Колева, Леонид Йовчев, Петър Сарджев

Във филма „Семейна терапия” на режисьора Петър Вълчанов има една основна метафора, която сякаш отразява цялата гама настроения. А именно – счупеното огледало, разпукано на парчета в края на филма. Счупеното небе на героите, отнесено от тежките облаци на семейните скандали, обидата, лошите думи, сълзите. И похитителите във филма, тези объркани тийнейджъри, са като деца на похитените, рожби, родени от това кипящо неспокойствие, което е като бълнуване наяве в отношенията на възрастните.

Мъчно е да видиш отражението си в това счупено огледало, да познаеш себе си, суетния образ на насилник, който носи всеки от нас като двойник на едно по-познато аз. Мисля, че това е и почудата, която се чете в очите на ограбените, по време на погрома над тях. Ограбени са техните персони, заради нежеланието им да се погледнат един друг без всекидневните внушения.

Ето и анотацията ми на филма. Мъж и жена се прибират у дома, след като са си разменили груби думи по пътя. Двамата са изненадани от крадци – двама младежи, момче и момиче, които след брутален побой над жертвите си се оглеждат в счупеното огледало на злополучните роли, приели да играят тази вечер. Театърът завършва с бягството на взломаджиите, ограбеното семейство оцелява след „шоковата терапия”.

Като в романа на Чарлс Буковски „Поща”, където главният герой носи писма и пратки по адреси, така и децата взломаджии са вестители за своите жертви, те носят ужасни новини, те насилват до крайност света на семейството, вече заквасен с риториката на скандала. Децата внасят в дома на „големите” своя груб език, по-усъвършенстван от този на предците им, и се хвалят със всичко, което са постигнали в своя 3D свят на непрестанна възбуда и истеричност.

„Видя ли, копеле, как го фраснах тоя!”; „Къде си тръгнала бе, пачавро!”; „Кога се роди, кога се отвори!”; „Удряй бе, пикльо!”; „Пребий го, нали си мъж!”

Може ли да се каже, че героите от филма са „болни” или обсебени от кредото на безцелното бунтарство, или просто са прекалено модерни, сякаш рецитират ужасни реплики от подъл сюжет и приемат това за своя свят? Доколко това са предвзети фрази? Модерността налага ли еталони за поведение, създава ли нови тотеми, по-лесни за следване от търсенето на личен смисъл и мяра? Трудно ли е за младежите от филма да разпознаят в жертвите своите родители?

Всъщност връзката, която се създава между героите от двете поколения на нивото на образите, е много дълбока, макар и негативна, изпълнена с яростни погледи и думи. Децата и възрастните са свързани от общата болка, която взаимно си причиняват, и вулгарността е акт на безсилие към собствената им съвест. Огледалото на съвестта не лъже, дори изопачено и зацапано, отчуждено от близостта на думите, чувствата и мислите ни. Финалът, след като крадците са напуснали апартамента и възрастната двойка може да си почине за секунда, е човешки и непретенциозно смехотворен с репликата: „Почеши ме по носа”. Мъжът и жената се смеят, всичко се е разминало благополучно, нападателите са ги пощадили, те отново са сами, отново имат нужда един от друг, разменят си безмълвни съжалителни погледи, признават си наум, че се обичат.

Връщам се към първата реплика от филма: „фашист”, за да отмеря амплитудата на този скок в отношенията между героите. Иска ми се да се усмихна и да вярвам, че оценяваме времето по достойнство и това, което е минало, и това което ни остава – заедно. На всички.

Димитър Радев

 

petarПетър Вълчанов завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на акад. Людмил Стайков през 2008 г. Има изключително богат опит в телевизията, а филмите му печелят награди на международни фестивали.

„Семейна терапия” спечели наградата Jameson за най-добър късометражен филм на София Филм Фест 2008 г, както и награда за най-добър късометражен филм – Мontecatini, Италия, награда за най- добър филм на Международния студентски филмов фестивал CineMAiubit, Букурещ 2008, награда за най-добър студентски игрален филм на Международния филмов фестивал във Висбаден 2009; влезе в официална селекция на Международния студентски филмов фестивал в Мюнхен, 2008.

През 2010 г. „Аварийно кацане” (сърежисьор Кристина Грозева) спечели наградата за най-добър телевизионен филм на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза” във Варна. Във филмографията на Петър Златев като режисьор влизат още късометражните „Шок”, „Възкресение”, „Уловени”, „Скок” (с Кр. Грозева), документалният „Притча за живота” (с Кр. Грозева).

Петър Вълчанов е режисьор на сериалите „Стъклен дом”. „Къде е Маги?”, „Домашен арест”.

Петър Вълчанов
05.04.2013

Свързани статии