0
1228

Сестрите Лабек в София

фотография Umberto Nicoletti

През април за пореден път българската публика аплодира световни звезди. Солисти на Софийската филхармония бяха сестрите Катя и Мариел Лабек, които под диригентството на Найден Тодоров изпълниха Концерт за две пиана от Брайс Деснър, написан специално за тях.

Със сигурност авторът добре познава възможностите на двете изпълнителки, защото концертът като виртуозност, но и като емоционален заряд беше изцяло подчинен на темперамента им. Световната му премиера е през 2017 г. и оттогава двете го изпълняват с различни оркестри навсякъде по света. „Брайс е голям композитор и е един от малкото, които имат опит и с популярната музика, той има рок група, The National, но същевременно е и сериозен класически композитор, обясняват те. – Учил е в Йейл, творбите му се изпълняват от Чикагския симфоничен оркестър, Ню Йоркската филхармония, Симфоничния оркестър на Лос Анджелис. Той е резидентен композитор на СО на Сан Франциско. Освен този концерт той написа за нас и пиеса за две пиана, а в момента работи върху композиция за две пиана и две китари.“

Катя и Мариел Лабек са невероятни. Толкова си приличат и същевременно са толкова различни. На повечето програми и афиши са прегърнати. Точно така са и в живота – допълват се, без да губят идентичността си. Катя е по-емоционална, с бързи реакции. Такъв е и гласът ѝ, запазил свежестта и момичешкото излъчване. Мариел явно е разумът – гласът ѝ е по-плътен, по-богат. Тя обикновено дава насоката, прави важни уточнения. Родени са в един и същи месец, Катя на 11 март през 1950 г., а Мариел на 6 март през 1952 г. Детството им преминава в Байон, на френското баско крайбрежие. Световната слава идва, когато през 1980 г. излиза дискът с „Рапсодия в синьо“ на Гершуин, продаден в невъобразим тираж от половин милион копия. Сред огромната им дискография вниманието привличат първата инструментална версия на „Уестсайдска история“ на Бърнстейн в транскрипцията на Ървин Костал, както и версията за две пиана и баски перкусии на „Болеро“ на Морис Равел, издадена в албума Amoria.
Между 1970 и 1997 г. работят с различни звукозаписни компании, след което спират да записват за няколко години. През 2007 г. създават в Италия своя лейбъл KML Recordings. През 2016 г. подписват договор с „Дойче грамофон“ да разпространява записите на тяхната компания. Освен това те продуцират и млади групи, музиканти с различен бекграунд, както и традиционна музика. Студиото на компанията съществува от 2012 г. в старо училище в Рим, а първият им запис там е Minimalist Dream House от 2013 г.

Катя Лабек е била омъжена за прочутия китарист Джон Маклафлин и в началото на 80-те години е била част от неговата група. Днес живее с Давид Шалмен – френски китарист, композитор, продуцент и тонмайстор, който е и импресарио. Мариел Лабек е омъжена за световноизвестния диригент Семьон Бичков. Живеят в Рим, но и на баското крайбрежие, където имат звукозаписно студио.

Двете бяха очаровани от музикантите на Софийската филхармония и от маестро Найден Тодоров. Срещата ни се състоя веднага след първата им репетиция, след която и излизащите музиканти от Филхармонията споделиха, че подобно чудо не са преживявали. Самата репетиция беше достойна за заснемане, тъй като концертът на Деснър е изключително виртуозен, частите му са невероятно различни, в тях има малко джаз, много романтика и свръхвиртуозност. А цялата пиеса е като саундтрак на филм. И точно като в екшън филм Найден Тодоров не само подаваше на отделните групи, но и със специални жестове направляваше великолепните музиканти. Едно събитие, което се нарежда в поредицата от емоционални преживявания, които софийската публика получи през последните сезони.

След София сестрите Лабек имаха концерт в Ню Йорк, предстояха им рецитали в Миланската Скала от поредицата „Големите пианисти“ и във Виченца. Очакват ги за концерти в Есен, Париж, Дрезден, Дижон, Тулуза. Ще имат турне в много градове на Германия, Нидерландия и Австрия с Колумбийската младежка филхармония. Ще участват и на фестивала „Юрмала“ в Рига.

Много известни композитори са писали за вас. Как избирате на кого да поръчате музика?

Мариел: Като се срещаме с тях.
Катя: Срещите са в основата. Толкова много композитори срещнахме през нашия живот и с много от тях имахме шанса да работим – Пиер Булез, Янис Ксенакис, Дьорд Лигети, но този, който ни направи известни, е Лучано Берио.
Мариел: Първият композитор беше Оливие Месиен. Срещнахме го в Парижката консерватория. Бяхме съвсем млади. Там ни чу да свирим Visions de l’Amen. Почука на вратата и влезе, за да ни послуша. След това ни покани да запишем пиесата, която той е свирил със съпругата си (Ивон Лорио). Беше през 1969 г. Имали сме голям късмет, затова казвам, че водещи са срещите. Нещата са се случвали, без да са организирани предварително. Така срещнахме и Лучано Берио, който беше близък на семейството ни.
А Филип Глас ни представи Брайс Деснър, така че благодарение на Филип познаваме Брайс, който ни представи Нико Мули. Отново Брайс ни представи Анна Торвалдсдотир, която току-що написа за нас пиеса за две пиана и две китари. Така че ще обобщя, да, водят ни срещите.

Майка ви, Ада Чеки, е пианистка и ваша първа учителка.

Мариел: Тя репетираше у дома, имаше непрекъснато ученици и дори имаше такива, които свиреха на две пиана. Беше много взискателна, най-вече изискваше дисциплина. Искаше да бъдем съсредоточени, когато работим, и щом загубехме концентрация, ни спираше, за да не си губим времето.

А по колко часа свирехте?

Мариел: Всичко зависеше от ситуацията.
Катя: Тя държеше на постоянството. Казваше, че е по-добре да свирим по половин час на ден, отколкото по три часа на седмица. В началото свирехме по половин час на ден, след това стана час, два, три… Стигнахме до момента, в който заедно с нея репетирахме по четири часа на ден, а следобед ходехме на училище. Сега вече можем и по шест, седем часа на ден да свирим. Ето сега, след репетицията с оркестъра и интервютата, ще репетираме, защото имаме да учим новата пиеса на Анна, която е доста трудна. Казва се what things become и световната ѝ премиера ще бъде през юни в Лондон.

Още като деца ли решихте, че ще бъдете дуо?

Катя: Не. Всяка искаше да има своята солистична кариера и едва след като завършихме Парижката консерватория, решихме да сме дуо. Тогава не мислехме колко време ще сме заедно – шест месеца или шест години.

А изнасяли ли сте концерти отделно, като солистки?

Катя: Не много. Но първите си награди в Парижката консерватория получихме като солистки, не като дуо. Тогава имахме концерти. Не беше лесно да получиш първа награда, трябваше да свирим много, да се явяваме на прослушвания.
Мариел: Още на 18 години започнахме  да свирим заедно. Започнахме със Сонатата на Барток, с Visions de l’Amen на Месиен. Но това, което бяхме научили по-рано, само ни помагаше – например сонатите, етюдите и баладите на Шопен.

Животът ви е свързан с премиерни изпълнения на създадени за вас произведения. Предстоят ли ви още такива?

Мариел: Да, разбира се. В края на април е американската премиера на творбата на Нико Мули In Certain Circles (в Линкълн център с Ню Йоркската филхармония и Яп ван Зведен), чиято световна премиера направихме миналата година. През юни ще свирим пиесата на Анна Торвалдсдотир в Лондон, а през октомври ще осъществим премиера на пиеса, написана за нас, за две пиана и за две китари.

Как се подготвяте за концертите и за записите? Със сигурност разучавате текста поотделно и после се събирате заедно, но заедно ли живеете?

Катя: Не, но живеем близо една до друга. Всяка има свой дом. А когато сме готови, се събираме или при нея, или у дома.

А свирите ли сте под диригентството на Семьон Бичков?

Мариел: Да, разбира се. Той ми е съпруг. Случва ни се един, два пъти през годината и сме много щастливи да бъдем заедно на сцената. През август ще имаме пет концерта.
Катя: Ще бъдат в Испания на различни места – Сан Себастиан, Сант’Андер. Но преди това ще бъдем в Лондон за Промс с оркестъра на Би Би Си и ще изпълним концерта на Мартину. Така че лятото ни е плътно запълнено. Но през септември ще бъдем във ваканция.

Щом споменахте за ваканция, какво обичате да правите през свободното си време?

Катя: Аз обичам да гледам филми. Обожавам киното. Иначе обичам да се разхождам. Предпочитам планината.
Мариел: Аз също обичам разходките. Ходя много. Напоследък бяхме много ангажирани, но винаги когато мога, се разхождам. Дори тук, в София, видях, че имате прекрасна планина. Веднага я забелязах. За жалост, нямаме възможност за разходки.
Катя: Нашата база е в Рим, Италия, но когато имаме ваканция, отиваме във Франция, където има планини.
Мариел: В Рим има море, но ние сме свикнали с Атлантическия бряг, с вълните, с по-бурното море. Предпочитаме да сме на баския бряг.

Търсят ли ви младите музиканти за съвети и какво им казвате – какво е нужно, за да успееш сред толкова много пианисти?

Катя: Проблемът на младите е, че искат бързо да станат супер известни, затова бързо прегарят и публиката ги забравя. Най-важното за един млад музикант е да знае какво иска да направи, какъв иска да бъде, както и каква музика иска да изпълнява. Трябва да съумее да устои поне малко на маркетинга, който дава определен облик на младия музикант. По наше време не беше така и ние успяхме да се съсредоточим върху предпочитаната от нас музика.
Мариел: По наше време нямаше мобилни телефони, лаптопи. Не зная днес как могат да живеят така. Сякаш няма време да се концентрираш… Тогава имахме абсолютна свобода.
Катя: Социалните медии са много натоварващи. Гледам наши колеги какво правят и се чудя откъде намират време.
Мариел: Оценявам, че е хубаво да имаш компютър и мобилен телефон, но съм щастлива, че започнахме по друг начин. Без непрекъснато да ни безпокоят.
Катя: Съветвам младите да използват въображението си и да си създадат свой свят, не такъв, конструиран от другите. Важно е да имаш своя собствен свят, а не този на социалните медии.

Правите ли майсторски класове?

Катя: Имаме много срещи с млади колеги, които идват и ни търсят, поддържаме с тях кореспонденция, но майсторски класове не правим. За да направиш майсторски клас, трябва да имаш усещането, че си преподавател. А аз все още имам необходимост да уча. Това продължава цял живот, а и Мариел е като мен. Трябва да си убеден, че си стигнал до истината, за да я предадеш на другите. Но в музиката не е така. Всичко е много лично. Затова смятам, че трябва да останем силно концентрирани върху това, което е важно за нас. Скоро водихме разговори с един фестивал в Полша и ни поканиха за концерти и майсторски клас. Приехме концертите, но не и майсторския клас. Да, ние разговаряме със студентите, това можем да направим, но да им преподаваме, да им кажем кое как се прави, за това е необходим друг манталитет. Такава беше майка ни. Тя беше отдадена на преподаването.

Какво предстои да добавите към богатата си дискография?

Катя: Смятаме да издадем диск от този наш проект – две пиана и две китари на Квартет „Къщата на мечтите“ (квартетът е съставен от Катя и Мариел Лабек, Давид Шалмен и Брайс Деснър, б.р.). Ще продължим трилогията Кокто – Глас. Записахме Les enfants terribles, но ни остават „Орфей“ и „Красавицата и звярът“. Иска ни се да осъществим и проект с Барбара Ханиган през ноември в Лос Анджелис, който се нарича Electric Fields, за две пиана, електроника и глас. Разбира се, и концертите на Моцарт с Джовани Антонини и състава му Il giardino armonico, които ще изпълним на барокови пиана.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Предишна статия„В поезията състезанието е нелепо“
Следваща статияПроруският шантаж