0
1682

Силата на документалния разказ

„Дивашка жътва“, Карл Хофман, превод от английски Йордан Тодоров, издателство „Ерове“, 2016

1912-1913 г., източник wikipedia

„Дивашка жътва“ на американския журналист Карл Хофман е документална книга, но нищо не пречи да бъде прочетена като трилър, а защо не и като екзотичен пътепис, дневник на едно пътуване до далечни земи или като сериозно антропологическо изследване. Пък и след „Тъжни тропици“ на Клод Леви Строс вече за никого не е изненада, че теренните изследвания могат да бъдат увлекателни като роман.

Освен това „Дивашка жътва“ има предимството, че съдържа в себе си много нива за възможни прочити, написана е на толкова кинематографичен език, че с лекота би се превърнала в основа на сценарий на документален филм. В същото време тази книга е и блестящ пример как да се работи с документалния материал, как една история може да бъде разказана овладяно, без нито в един момент да се губи чувството за мяра, без да има пропадания. А историята позволява това, защото събира на едно място екзотичен разказ за канибали и загадка за изчезването на един милиардерски син, останала неразрешена повече от петдесет години.

И така – на 20 ноември 1961 г. 23-годишният Майкъл Рокфелер, един от най-богатите наследници в Америка, правнук на легендарния Рокфелер, завързва две празни туби от бензин за колана си, скача в плитките води на Арафурско море и завинаги изчезва край бреговете на Нова Гвинея. Той е там, защото е млад, защото е авантюрист, толкова запленен от примитивното изкуство на племето асмати, че е организирал експедиция, за да събере експонати за баща си и за неговия новооткрит „Музей на примитивното изкуство” в Ню Йорк. Освен това 23-годишният Майкъл мисли като баща си – всички тези артефакти – ритуални бис стълбове, копия, щитове, изкусни дърворезби, могат да бъдат разглеждани от чисто естетическа гледна точка. Той не се интересува ни най-малко от антропологическата или етнографската им страна, не се интересува дали това са ритуални или свещени предмети, а вижда само формата, текстурата, очертанията им. Това е и грешката му.

Официалната версия гласи, че Майкъл Рокфелер се е удавил край бреговете на Нова Гвинея или е бил изяден от акули. Така изглежда краят му, видян от Америка или от Европа, въобще видян през очите на цивилизования свят. Карл Хофман не ни разубеждава, той прави друго – изследва оригинални документи, които никога не са били вземани под внимание, проследява официалната политика на холандското правителство през онези дни, говори с останалите живи мисионери, намира нови свидетели, отива на място. Но най-важното е, че ни представя непозната гледна точка, представя ни света през очите на асматите – легендарните ловци на глави, последните варвари, за които ритуалите за ядене на човешка плът не са табу, а част от една стара и сложна система от митове и вярвания, която поддържа равновесието в този отдалечен свят. Защото така, както асматите знаят, че червен залез означава, че някъде има масов лов на глави, така знаят, че първият човек е издялкал хората от дърво и след това им е вдъхнал живот с барабанния ритъм. Така знаят също, че мъжът, взел най-много глави, е могъщ и уважаван от останалите мъже, пише Карл Хофман, който не просто се отбива в Нова Гвинея, за да разбере какво точно се е случило с Майкъл Рокфелер, но в крайна сметка остава да живее за известно време сред бившите ловци на глави, за да ги разбере по-добре, за да разбере какво всъщност се е случило преди петдесет години и защо.

Пип и неговите другари от жуто обаче не са диваци, а комплексни хора със съвременна анатомия, с целия умствен потенциал и сръчност, необходими за управлението на самолет „Боинг 747“, с език толкова сложен, че в него има седемнадесет времена. Целият им опит, целият им свят е тук, устроен в тази изолирана вселена от дървета, океан, река и блато, изолиран от други ресурси, хора, идеи и технологии. Те се препитават само от лов и събирачество. Нямат посеви, както и източник на храна, която да е годна повече от няколко дни. Ловът на глави и канибалството са толкова нормални за тях, колкото причестяването или колениченето на килимче в посока Мека, пише Хофман.

И в същото време отбелязва, че в много отношения при контакта с Европа светът на асматите е обърнат, огледален образ на всяко табу за Запада. Това е различен свят, с различни понятия за добро и зло, свят, в който смъртта и животът се намират в много крехко и несигурно равновесие. И подобно на Клод Леви-Строс, който казва, че всеки пейзаж най-напред за нас е огромен безпорядък, предоставящ ни свободата да изберем смисъла, който можем да му дадем, така и пътуването на Карл Хофман е повод за по-сериозно вглеждане в другите. А неговото пътуване се оказва от онзи тип пътешествия, които до последния момент не е ясно къде ще те отведат.

Да, „Дивашка жътва“ би могла да бъде сензационно четиво – в нея има натуралистични сцени, има жестокост, има убийство, но тя е повече антропологично изследване, отколкото каквото и да е друго. Карл Хофман пък е не само обсебен от тази история, но и има потенциала да я разкаже подобаващо – той е писател, журналист, автор на National Geographic, а само за предишната си книга The Lunatic Express се налага да пропътува над 60 хиляди километра из цял свят.

У нас „Дивашка жътва“ е дебютната книга на едно ново издателство – „Ерове“, и е добър старт, защото е издържана във всяко едно отношение – и заради стилната бялата корица и безупречното оформление на Костадин Кокаланов, и заради българския кирилски шрифт, и заради добрия превод на Йордан Тодоров, като дори заради идеята да се появи издателство, специализирано в неиздаваните заглавия в областта на културната антропология.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статия3oto – три опорни точки в джаза
Следваща статияНовогодишната секунда