0
8778

Синтезът между скулптура и архитектура в творчеството на Борис Гондов

За няколко произведения на Борис Гондов, създадени през 70-те и 80-те години на миналия век

Паметникът на Патрирх Евтимий във Велико Търново

Когато става дума за синтез между изкуство и архитектура, на преден план излиза важен въпрос, „свързан с принципите и условията, при които казваме, че съществува синтез“.[1] Това, което е в основата на истинското взаимодействие между архитектурата и изкуството, в частност скулптурата, е преди всичко съществуването на следните принципи: общ идеен замисъл, единна композиционна посока и еднаква стилистична насоченост.[2]

Преди да говорим обаче за синтез между скулптурата и архитектурата, е добре да определим същността на такива понятия като „монументалност“ и „монументална скулптура“. Това е необходимо, защото скулптурните паметници, свързани с архитектурата, най-често носят монументален характер. Монументалността е такова „художествено качество на произведение на изкуството“[3] – скулптура, картина, сграда, „с което се внушава вътрешна сила на образа, патос, тържественост, величествен вид, представителност. Монументалността е качество не само на формата, но едновременно и на съдържанието на творбата. В този смисъл монументален характер могат да притежават и по-дребни по размери творби. В специалната терминология монументална се нарича оная живопис, скулптура или керамика, която е свързана с архитектурна среда“.[4]

Що се отнася до термина „монументална скулптура“, това е вид, при който „художественото произведение притежава внушителен размер и изразителен художествен образ с подчертана вътрешна сила на неговото въздействие. Монументалната скулптура притежава тенденцията за възвеличаване, прослава, внушение на героичен патос, отразява в обобщени пластични форми значителни по съдържание исторически и обществени събития и личности. Монументалната скулптура се изгражда по обем и форма така, че да въздейства в открито пространство или в градската и архитектурната среда отдалеч със своя четлив силует, а отблизо с изразителността на детайла и предимно с тематично-сюжетното съдържание на релефите“.[5]

Неразривно свързана със средата, в която съществува, монументалната скулптура живее в пространството на града или природната среда, като по свой начин ги организира. Както е известно, формообразуващи и смислови компоненти на монументалната скулптура са не огромните размери, а мащабът, съотнесен с околната среда. При вярно намерени пропорции дори и скулптура с по-малка големина може да изглежда монументална. В противен случай дори гигантският размер на паметника няма да го превърне в значимо художествено произведение.

Създадените от Борис Гондов през 70-те и 80-те години на миналия век творби показват големите възможности на автора в монументалната скулптура и взаимодействието с архитектурната среда. Така, в паметника на Патриарх Евтимий във Велико Търново, създаден през 1978 г., образът на Патриарха е решен по начин, който внушава идеята за величието му. Художественият образ е обобщен, но достатъчно конкретен и едновременно с това ясен, изразителен и въздействащ. Борис Гондов развива образа на героя в посоката на символиката. Той съсредоточава в него идеята за приноса на този голям български книжовник за културния възход на България и за влиянието на неговото творчество не само в страната ни, а и извън нейните граници. Много добре подбрано, пространството, в което е ситуиран паметникът, подчертава внушителния характер на образа и му придава изключителна мощ. Голямата височина, на която е издигната монументалната скулптурна фигура, на един от търновските хълмове, в двора на Великотърновския университет, създава асоциации за значимостта на тази голяма историческа личност и нейното велико дело. Ситуирана малко по-встрани от университетските сгради, фигурата на Патриарха е „поставена в широко отвореното пространство, обърнато към стотици и хиляди зрители“.[6] Така се изключва негативният момент при взаимодействието между съвременните сгради и монументалната скулптура и се набляга на връзката с околното природно пространство.

Сред монументалните скулптурни работи са и тези, които се проектират на принцип, използван от архитектурата, който включва стена и тя е сред най-важните съставни части на композицията. Централната фигура или фигури се подкрепят и тази роля изпълнява монолитната преграда. „Тя най-често става носител на вторични релефни композиции като допълнителен разказ за събитието. Но по своята същност стената си остава строително-архитектурен елемент, заимстван от обичайната практика с присъщите ѝ качества и логика на градивен елемент“.[7]

Самуиловата крепост край Петрич

В скулптурните композиции зидът се включва с определена функция. Така е и при внушителната монументална творба – мемориалния комплекс „Самуилова крепост“, сътворен от колектив, в който участват Борис Гондов и архитектите Росица Гондова и Евгения Кашавелова. Тази работа е добър пример за синтетично единство между архитектурни, пластични обеми и природна обстановка и модел за отличен синтез между тях. Архитектурно-скулптурният ансамбъл, в който се сливат пластични и архитектурни обеми, като се допълват един друг и образуват композиция, която се развива във времето и пространството, се издига на фона на планината Беласица, в района на историческата Самуилова крепост.

В работата с архитектите Борис Гондов постига добър синхрон, който води дейността на творческия колектив до отличен резултат. При свързването на отделните елементи в ансамбъла са намерени добрите пропорции между музейната стена и релефите върху нея, хълма, който се издига отзад, царската фигура и зрителите. „В мемориалния комплекс е потърсено мащабно съотношение между извисяващия се отзад хълм, височината на стената на музея (7,20 м) и на релефните композиции върху нея (6 и 3,60 м), фигурата на цар Самуил ( 5,20 м) и зрителя.“[8] Мемориалният комплекс е многопланов и сложен като замисъл, материал и реализация.

Интересно пространствено хрумване е втората стена, която е използвана при осъществяването на проекта. Тя е разработена релефно, а зад нея е оформено неголямо музейно пространство, в което са включени ценни археологически обекти от нашето далечно историческо минало – древни монети и оръжия, както и макет на Самуиловата крепост, който дава представа как е изглеждало това защитно съоръжение преди хилядолетия. Решени в два плана, релефите обогатяват тематичната платформа на целия ансамбъл, като включват и фигурата на царя в разгърната историческа ситуация. На предния план са воините и посрещащите ги патриарси – бронзови фигури, убедително представени отляво и отдясно на централната фигура на цар Самуил. Ролята на задния план е да създаде „илюзия за дълбочина – във времето (спомен за мощна армия) и в пространството (като силуетни изображения, потънали в перспективна дълбочина)“.[9] Емоционалното въздействие върху зрителя е подсилено от разликата в разработването на предните и задните фигури. Изображенията отпред са доста по-подробно третирани, а задните са само набелязани символично под формата на копия, шлемове, щитове. Така идеята за трагизма на Самуиловата армия след битката с Василий II при с. Ключ се преплита с тази за славната ѝ мощ.

В монумента „Самуилова крепост“ са постигнати добър синтез и оригинално архитектурно-художествено решение, резултат от доброто сътрудничество между членовете на творческия колектив. В конкретния случай ролята на стената в този синтез е значима. Нейното значение като „архитектонизиращ“ компонент е ясно подчертано. „Зиданата стена влиза в ролята на исторически преосмислен факт, а бетонната – като носител на изобразителна информация и част от скулптурната композиция.“[10]

През 70-те и 80-те години на миналия век особена важност има идеята, определяща подчертаната монументалност на обекта и силата му на въздействие. „Обектите, които се свързват с това време и с тази тенденция, се характеризират с общото качество „обемно-пространствена композиция“. Всички те имат добре изразен външен обем, но също и вътрешно пространство, достъпно за посетители.“[11]

Пантеонът Майка България край Гургулят

Мемориал от този тип е Пантеонът „Майка България“, издигнат край с. Гургулят, където през 1885 г. се водят кървави сражения по време на Сръбско-българската война. Автори на този внушителен монументален паметник, създаден през 1985 г. по повод 100-годишнината от това историческо събитие, са скулпторът Борис Гондов и архитектът Георги Стоилов. Пантеонът се намира в местността Църквище, която е най-високото място и се вижда отдалеч, още преди да се стигне селото. Местоположението на този величествен монумент е много подходящо подбрано. Той се вписва добре в пространството на природната среда, която гостолюбиво го е приютила. С форма на пресечена четириъгълна пирамида той има внушителни размери: височина около 20 м, а в основата си покрива значителната площ от 700 кв.м.

В тази монументална творба има активна намеса на архитектурата. Тук чрез архитектурно-пластически форми архитектът внушава идеята за героизма на загиналите в битката при Гургулят български воини. Архитектурното пространство е полуоткрито, а във вътрешността на пирамидата се създава особено усещане за мистика и загадъчност, което се допълва и от изправената женска фигура. Тя е алегория на Майка България, която тъжи за своите загинали чеда. Синтезът на скулптурата с архитектурата и природната среда ѝ придава много по-голяма изразителност. Често монументалната скулптура има по-силно въздействие върху зрителя от кавалетната. И тук не става дума за размери, а за атмосферата, която тя създава. И ако вземем за пример Пантеона в с. Гургулят, скулптурната женска фигура на Майка България, взаимодейства преди всичко с архитектурата, но и връзката с природната среда е от значение. В процепите на архитектурното съоръжение тя изпъква на фона на хълма и в зависимост от годишния сезон това взаимодействие с белотата на снега или зеленината на дърветата ѝ придава особена сила.

В създадените от Борис Гондов монументални работи връзката на скулптурата с архитектурата е силна като въздействие и незабележима като присъствие, често зрителят не се досеща за нея. Тези творби разкриват умението на автора да търси и открива както взаимодействието между архитектурните форми и скулптурата, така и връзката между минало и настояще и съзвучието на природната среда с монумента.

Станислава Ангелова е родена в Русия. Художествено образование получава в Московския художествен университет на името на С. Г. Строганов. Продължава в Националната художествена академия в София, където се подготвя да защити докторска степен.

[1] Грънчарова, В., Архитектура и изкуство, С., 2011, с.12.
[2] Пак там.
[3] Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, 1987, т.2, с.150.
[4] Пак там.
[5] Пак там, с.148.
[6] Иванова, В. Борис Гондов, С.,1986, с.16.
[7] Грънчарова, В., Архитектура и изкуство, С., 2011, с.41.
[8] Иванова, В. Борис Гондов, С., 1986, с.20.
[9] Грънчарова, В., Архитектура и изкуство, С., 2011, с.46.
[10] Пак там.
[11] Пак там, с.49.