1
2376

„Скандалон“

Сега българското общество е изправено пред изпитание. Да разбере истината за всички онези фактори, които може да са част от действителността на станалото край Своге, които може да имат и социално-политически корени. Или дори социокултурни предпоставки.

Сега българските власти са изправени пред изпита на обществото и трябва да бъдат неотклонни в търсенето и, ако истината го налага, непоколебими в признаването на вина. Която, разбира се, винаги е персонална, независимо от социокултурните предпоставки и колективния момент в управлението на държавата.

Така и трябва да е в един социум, в който истината, правото и законът са над всички и над всичко. Така трябва да бъде в една правова държава и в едно съвестно общество.

Но този мой текст няма да се занимава с тези проблеми. Предмет на следващите редове ще бъде едно изречение. Изречение, което стана публичен факт посредством публикация в „Дойче веле“ под заглавие „Разликата между трагедиите по света и трагедиите в България“ от 26.08. – ден след катастрофата в Искърското дефиле.

В анализа си на трагичното събитие, побързал да не закъснее, българската редакция на „Дойче веле“ помества и следното съждение: „Ужасни инциденти се случват в цял свят. В България обаче част от причините са мизерия и немарливост“.

Като прочетох същото това съждение, изпаднах в състоянието, което обикновено бива описвано с думите „не вярвам на очите си“. Пак прочетох въпросното изречение, а после пак…

Трудно ми беше и все още ми е невероятно трудно да повярвам, че такова съждение може да бъде направено от хора, които ценят разсъдъка и разума. Които също така притежават нормален жизнен и богат професионален опит на журналисти. Трудно ми е да приема, че авторството върху тези думи принадлежи на хора с ерудиция и критически тренирано мислене, на което иначе предано се уповават.

Разгледано вън от какъвто и да е конкретен моментен или диахронен контекст, съставеното от колегите в „Дойче веле“ съждение–присъда е безумно. По пейките на всяка българска обезлюдена селска махала старците, под лъчите на слънцето по заник, преповтарят прастарата философска истина за опасността от изкушението на широкопръстите обобщения и детинските генерализации.

Ала да оставим древното знание и житейската мъдрост настрана. Съждението на „Дойче веле“ в статията от 26.08.2018 г. – в деня преди този на националния траур в България: „Ужасни инциденти се случват в цял свят. В България обаче част от причините са мизерия и немарливост…се появи в публичното пространство по-малко от две седмици след 14. 08. 2018 г. – деня, в който двестаметров участък от моста „Моранди“ в Генуа изчезна заедно с движещите се по него и се срина в нищото. Колапсът на моста в Генуа взе 43 жертви, ранените бяха десетки.

На моста „Моранди“ нямаше пътен инцидент, включващ персонална отговорност на някои от водачите. Не, там мостът просто пропадна.

В дните след ужасяващото събитие стана ясно, че Рикардо Моранди, проектантът на моста, е писал доклад – предупреждение за наличието на агресивна корозия по някои от елементите на съоръжението още в края на седемдесетте, отдавайки проблема на специфичното влияние на атмосферната микросреда.

На свой ред някои европейски медии направиха достояние на публиката и други експертни мнения във връзка с причините за жестоката трагедия. Лично аз си спомням сега за думите на инженер Саверио Ферари, казани пред британския „Експрес“. Според Ферари, който е бил член на екипа, проектирал конструкцията, причините са две: най-напред, пилоните, които са поддали, причинявайки ужасната катастрофа, са построени, без да е било предвидено да издържат на особено интензивен автомобилен трафик по моста. На второ място Ферари поставя факта, че през всичките тези години градската управа на Генуа не е намерила решение, отклонявайки натовареното движение по алтернативен маршрут.  

Цялата тази работа като резултат от мизерия или по-скоро от немарливост да я характеризираме? Или като следствие и от двете?

Та, питам се, как е възможно само единайсет дни след кошмара в Генуа някой да се произнася в смисъла и по начина, по който го направи редакцията на „Дойче веле“ във връзка с инцидента край Своге?

Ще припомня и друго:

– 06.12. 2017 година. Пътнически и товарен влак се удрят челно (!) край Дюселдорф. Ранените са десетки, за щастие няма загинали. Лесно може да се провери до какъв извод е стигнал междувременно разследването.

– 09.02. 2016 година. Два пътнически влака се врязват един в друг след челен удар на единична линия (!) край баварския град Бад Айблинг. Загиват единайсет души, ранени са около сто, осемнайсет от които – тежко.

Не знам дали разследването на двете катастрофи установи наличието на човешки грешки, но така или иначе въпросът си остава и той е този: играят ли в тези инциденти някаква роля мизерията и немарливостта. А некадърността?  

Много държа да бъда разбран правилно. Намерението ми в този текст по никакъв начин не е да представя трагедията, разиграла се край Своге, като нещастен инцидент, който не бива да скандализира обществото, защото „такива неща стават навсякъде, не само при нас“.

Нищо подобно, кълна се! Истината за този ужас трябва да бъде изследвана и преследвана докрай, и ако се открие вина в строители, поръчители, висши чиновници, министри, те ще трябва да понесат последствията с цялата тяхна сериозност.

Целта ми тук е друга. Да обърна внимание върху греха на колосалните изречения и да споделя възмущението си (скандалон) от надявам се искрено непремерени съждения на колегите от българската редакция на „Дойче веле“ във връзка с трагедията в Искърското дефиле.

Размишлявайки в недоумение върху смелата констатация от статията на „Дойче веле“, си помислих в оправдателен тон и това, че може би журналистите от тази медия целят всъщност да ни скандализират. За да ни изтръгнат от летаргията, за да ни събудят и предизвикат към по-висока степен на гражданска активност и непримиримост.

Да, но скоро след това ме споходи друга, твърде неприятна мисъл. Че изреченията  „Инциденти се случват в цял свят. Но в България обаче част от причините са мизерия и немарливост“ са съчинени с друга цел – да въздействат като skandalon, но в онзи другия от смислите на тази дума в нейната новозаветна употреба. Да не би да са искали, значи, да ни подложат на изкушение колегите от „Дойче веле“, помислих си. Не просто на изпитание, а на изкушение и съблазън. На изкушението да свикнем и се примирим с мисълта, че българското общество си е такова – мизерно, немарливо и в крайна сметка негодно. За съвремието си, за Европа, за света…

Не е добро нещо човек да се заиграва с такива изкушения. Не е хубаво да се насърчават социокултурни предразположения, подобно на това да се съзнаваш като изключителен, извънреден и уникален заради своята негодност и мизерност. А българското общество е фатално изложено на това изкушение. Което обикновено запраща мнозина в търсене на причините за трагедиите дори в дълбините на историята. Чак до княз Борис и решението му да приеме християнството от гърците, а не от латинците.

Не е почтено човек да си играе с такива изкушения. Особено ако човекът иска да бъде почтен журналист и публицист.                                   

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияЖорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“
Следваща статияПух-изми в действие

1 коментар

  1. Богове… Богове… Нямате mute бутони? Куцо, кьораво и сакато е хукнало да се упражнява в дисциплината злободневие… И са едни подскоци….Смех… А нещата са толкова прости… В началото беше бедността. Бедни са хората, бедна е и държавата. Цивилизацията, технологиите си имат цена. Автобусите, пътищата, контролът струват пари. И когато няма пари … става каквото стане. Бедността е най голямото зло за съвременното общество. След богатството разбира се. Казано с други думи цивилизацията и технологиите са развити и се прилагат само в либерално западно общество. Ако обществото не е такова те – цивилизацията и технологиите не работят. А защо сме бедни? Ами защото живеем в руска держава вече 70 години. И докато живеем като мужици ще гинем по пътищата, болниците, баровете, градинките, стадионите, училищата… И още нещо . Автобус можем и да си купим, да кажем и път можем да направим. Остава обаче системата – КАТ, книжките, годишните прегледи, съда…. Ето това не можем да си купим. А всичкото това е рейса. Българина понеже е гуден или бепав като купува кола смята само парите за придобиване. Без застраховките, данъците, сервиза… И за това сме страната на БМВтата. Та държавата ни е същата.
    Това е то превоз
    А ти го усукваш
    Тук за усукване нема
    Повзри се в живота
    И ето ти…