0
2789

Скандалът с Осия

Непонятното не може да не тревожи; но немислимото е истинското предизвикателство, то е онзи скандал, който разбунва духовете и не ни дава мира.  

Използвам понятието скандал неслучайно, тъй като гръцката дума skandalon има ясно изразени новозаветни корени. А пък в следващите редове ще става дума за прочита и разбирането на един библейски текст – Осия (1:2), – породил толкова много недоумения, препирни и проблеми, че съществуването му, откъдето и да се погледне, може да се приеме за skandalon. Дори в по-голяма степен от редица днешни скандали.

Да припомняме ли, че най-точната дефиниция на понятието skandalon е дадена не от друг, а от самия Иисус и то в Евангелието от Матея: обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън (skandalon) дохожда (Мат. 18:7). Както виждаме, в българския превод skandalon е направо преведен със съблазън, докато в оригинала гнездото от значения е доста по-широко: парадоксално препятствие, което е почти невъзможно да бъде избегнато: колкото повече скандалът ни отблъсква, толкова повече той ни привлича. Сигурно затова и гръцката дума идва от глагола skandalizein, който означава „куцам“. А на какво прилича куцащият в този случай? На индивид, който следва като сянката си невидимо препятствие, с което непрекъснато се сблъсква (Рене Жирар).

И навярно в това се крие част от драматизма в прочитите ни на текстове от Писанието: невъзможността невидимото да не се разрази в поредица от видими скандали.

Ала как тогава би трябвало да се разбира този кратък текст, даден още в самото начало на книгата на пророк Осия, първата книга от поредицата книги на т.нар. „малки пророци“. Цитирам го изцяло, тъй като впоследствие често ще се връщаме към него:

Начало на словото Господне към Осия. Рече Господ на Осия: иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудствува тая земя, след като отстъпи от Господа“ (1:2).

Учудващо ли е, че подобен текст е скандализирал през вековете юдеи и християни? Прочетете го отново, ако скандалността му ви е убягнала от първия път, и няма как съмнения да не избуят в душата ви. Какво идва да ни каже той? Че Бог е наредил на своя пророк да си вземе „жена блудница“? Че и „деца от блудство“? Да заживее така? И че Осия е изпълнил заповедта? Какъв тогава е смисълът ѝ, какво се крие зад нея? Изпитание? Наказание? Непонятен обрат в историята, обясним с някакъв алегоричен прочит на казаното?

Но ако „блудство“ означава наистина „блудство“, какво тогава става със заповедта „не прелюбодействай“. Размисъл за греха в историята ли е този текст от книгата на Осия или е съвсем конкретна човешка история, обяснима най-вероятно със стореното от Гомар, бъдещата съпруга на пророка, чието име научаваме в следващия стих, както и това, че е „дъщеря на Дивлаима“; и още – че тя заченала и му родила син, а сетне и дъщеря, с което Божието слово се сбъдва.

Въпросите остават. И не един тълкувател – от ранните християни та до наши дни, е бил скандализиран от „брака на Осия“, обявен като „съюз в блудство“. Докато аз самият търсех възможните отговори и обяснението на тази енигма, попаднах на статия на немския теолог Стефан Битер от 1975 г., впоследствие разгърната в книга, в която той очертава трите основни хоризонта на разбирането на историята, признавайки най-накрая, че не е в състояние да предложи конкретно и ясно решение.

И тъй, първата възможност е чисто „историческа“. Сиреч разказаното в книгата на Осия не се е случило реално, а само във визиите на пророка, на което настояват съвременни американски теолози. Подобно тълкуване тутакси заличава скандала. Историята се отнася само до „сън наяве“, следователно „жената и децата от блудство“ следва да се възприемат просто като метафори. Прекалено изсмукано от пръстите обаче би било едно такова тълкуване, а и нищо в текста не го потвърждава.

Втората вълна от съвременни коментатори търсят в „брака в блудство“ една по-разширителна практика, характерна за античността. В случая става дума за следното: не за визионерски сън, а за алегория или притча за състоянието на верните в Бога, сиреч понятието за падналата жена се съотнася с общността на Израил. Ала дори размишляващите над тази теза са принудени да признаят нейната произволност. Още повече, че тя не заличава брака с Гомар и последиците от него.

Третата група интерпретатори търсят обяснението за брака на Осия в догматични или морални основания, също не с особен успех. С тази цел те прибягват до допълнителни хипотези – „ами ако…“. Например, „ако приемем“, че пророкът в деня на сватбата си с Гомар не е знаел нищо за нея, а пък тя… е била склонна към прелюбодеяние. Така цялата отговорност ляга върху Гомар. Други дори допускат, че само тя е виновницата, доколкото била склонна към онова, което някои днес наричат „културна проституция“ – практика, известна още преди елинизма и Римската империя, която се е практикувала върху териториите на храмовете. Идея, която все по-малко се приема от съвременните изследователи. Други обаче държат да стоварят цялата вина върху Гомар и така да разрешат скандалността на казуса. Обръщат внимание и на категоричността в определенията, отнасящи се за нея: gynaika porneias (Септуагинтата) или uxorem fornicationum (Вулгатата). Потвърждение на което те съзират и в реинтерпертациията на юдейските тълкуватели в т.нар. „Таргум“, които въобще заличават името ѝ, прехвърляйки текста в буквален смисъл: „Иди в страната, която твърде много блудства, защото отстъпи от Господа“.

И така историята се изяснява – с цената на заличаването на „словото Господне към Осия“ и на самата Гомар.

Ала главоблъсканицата си остава. И понеже цитирахме определението във Вулгатата, нека кажем, че преводачът на Писанието на латински – блажени Йероним – е правил цял отделен коментар на казуса, питайки кой не би бил скандализиран при вида на книгата на Осия, че над нея е размишлявал и блажени Августин. Ала най-аналитичен е св. Ириней Лионски, който в съчинението си „Против ересите“ пише: „Ето защо пророкът Осия се е оженил за блудница: чрез този акт той пророчества, че земята, сиреч людете, които я обитават – ще блудстват и ще са далечни на Господа, и че от такива човеци на Бог ще му се налага да формира Църквата“ (4,20,12). За Ириней Лионски Осия е нещо като изкупителна жертва – той е типичен модел на действие (typici per operatione factum), който показва какво има да се случи до идването на Христа.

Осия, в един такъв модус на интерпретацията, се превръща в основен персонаж, без който историята просто не би се осъществила. И в случая не става дума за никакви метафори. На което настоява впоследствие в източната традиция и св. Теодор Мопсуестийски (In Oseam 1:2). Става дума за „реален факт“, за „история“, която е „прагмата“.

По този начин Бог предоставя чрез Осия възможността народът да чуе онова, което е трябвало да чуе; и да разбере онова, което би трябвало да разбере.

Интересното е, че в тази традиция на пророк Осия е даден статута едновременно на „праведник и на грешник“. Парадоксален, но и обясним статут, с оглед ситуацията на човека.

И все пак, независимо от натрапващия се паралел с Новия завет, скандалът остава.

Не би ли могло историята да поеме по друг път? И на Осия, дори и като пример и назидание, все пак да му бъде спестено „блудството“?

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияУчениците на Сузана Клинчарова
Следваща статияПешеходен град