Начало Филми Премиери Скандинавски сюжети
Премиери

Скандинавски сюжети

Екатерина Лимончева
23.12.2016
5948
„Шведски навлек“

За три заглавия на фестивала „Северно сияние“ през декември 2016 г. 

Фестивалът „Северно сияние“ се позиционира естествено в началото на декември. Само дето на прожекциите тази година нямаше достатъчно публика като за доброто ниво на филмите в програмата. Което си е направо жалко, предвид студа навън и топлата емоция, която излъчва всяка умело разказана киноистория. Или поне три от тях…

„Шведски навлек“ (2015, реж. Рони Сандал) е романтична драма и нещо като социална фреска за един обществен феномен, с който едва ли много хора в България са запознати – бедни млади шведи, напускат родината, за да си търсят късмета в преуспяващия норвежки съсед Осло… Дино е на 23, нещо като бунтарка, която живее в общежитие и дели една стая с още няколко младежи. Тя не поддържа връзка със семейството си, има проблеми с алкохола и всекидневно търси работа. Един ден попада като детегледачка в дома на бивш тенисист, който се грижи сам за двете си дъщери, и това променя съдбата на няколко човека. „Шведски навлек“ е обгърнат в характерната скандинавска сдържаност, която по специфичен начин смекчава емоциите и изостря усещането за отчуждение и изолация. На фона на охолния норвежки „пейзаж“ младата Дино напомня на изпаднала южнячка, която е сърдита на целия свят и търси мястото си в живота. Общуването с децата, за които трябва да се грижи, и с техния баща самотник постепенно променя Дино и сякаш й дава някаква цел, различна от живеенето ден за ден. Филмът на Рони Сандал е любопитен като фабула, изпълнена с нетипични за този тип история ходове (на които ни е свикнало американското кино), както и с цялата ситуация на младите шведи, третирани като евтина работна ръка – крах на мита за северното благополучие, което в по-отдалечени географски ширини като нашата май не се разграничава според националностите на полуострова. Позитивното послание е толкова дискретно и ненатрапчиво като всеки елемент от сюжета и визуалното решение на тази екзистенциална драма, пораждаща доста размисъл.

„Две нощи до сутринта“

След шведско-норвежко съперничество, се озоваваме във финландско-литовско сътрудничество с „Две нощи до сутринта“ (2015, реж. Мико Купаринен) – друга романтична история. Този път социалният елемент не е активен фактор (до степен, че дълго време може да не си дадете сметка, че действието не се развива във Финландия, а във Вилнюс), защото се потапяме в психологията на взаимоотношенията. Каролин е френска архитектка, а Якко – финландски диджей. Съдбата ги среща в хотел в латвийската столица. Тя не говори английски, а той – френски, но двамата се разбират чудесно между две питиета. На следващия ден нейният полет е отменен поради облака пепел над Северна Европа и това им дава възможност да се срещнат отново, а правилата на общуването им са променени… „Две нощи до сутринта“ ни увлича в емоционалното „разсъбличане“ на двама души, които се оказват по-уязвими зад светските маски, надянати с професионализъм или по навик. Филмът разнищва перипетиите на комуникацията в модерното общество, което се оказва все по зависимо от технологичните си удобства. Неочакваната хотелска среща води до взаимно привличане, което разклаща привидната самоувереност и предизвиква няколко вълнуващи интимни момента, откраднати от неумолимия ход на времето. Двамата актьори са чудесни, особено канадката Мари-Жозе Кроз в ролята на талантлив творец на виртуални проекти, изгубена в „конструирането“ на собствения си живот. Филмът умело се измъква от клишетата на един изначално конвенционален сюжет, възползва се от гореспоменатата скандинавска резервираност и изгражда въздействащи образи на мъж и жена, разкъсвани между съкровените желания и ангажиментите на всекидневието.

„Втори шанс“

После се прехвърляме в Дания за „черешката на тортата“ – „Втори шанс“, петнайсетия игрален филм на (дамата от „Догма“) Сузане Биер, който освежава неприятния вкус, останал след американския й „флирт“ „Серена“. С достойно за възхищение умение в изграждане на интригата и водене на актьорите, режисьорката се впуска в семейна драма с елементи на трилър и проследява докъде е в състояние да стигне един съпруг и баща, воден от любов и грижа за семейството си. Андреас (Николай Костер-Валдау, в роля доста по-различна от тази в „Игра на тронове“) е съвестен полицай и баща на новородено. През деня той изпълнява професионалния си дълг, а вечер се прибира в спокойния си подреден дом, при красивата съпруга и малкия син, докато партньорът му Симон, наскоро разведен, прекарва нощите си в пиене до забрава. Един ден двамата попадат на двойка наркомани, които брутално пренебрегват грижите за бебето си, а в дома на Андреас се случва трагедия… „Втори шанс“ е истински вълнуващ филм, който дискретно балансира сюжетния съспенс и душевното пропадане; сурова драма без грам сълзливост и патетика (помните ли скандинавската сдържаност?), проникваща в съзнанието и сърцето с неуловима настойчивост, боравейки с ясни критерии за справедливо и непочтено, без да натрапва на зрителя морални присъди и сърцераздирателно изкупление. Сузане Биер е дала най-доброто от себе си, а разтърсващият коктейл, забъркан на екрана, излъчва аромат на катарзис и удовлетворение дълго след края на филма.

Екатерина Лимончева
23.12.2016

Свързани статии