0
1856

Сладко от череши

Лятото в умерените ширини неизбежно влияе върху настроенията на човека, като го прави по-лиричен, по-мечтателен и по-мързелив. Не намирам у себе си сили да се съпротивлявам, длъжен съм да призная, на тази сезонна хрема. И макар това ни лято да е все още младо, неговата сладост ме съблазнява неудържимо вече с миризмата на току що направено сладко от череши, процеждаща се в междублоковите пространства и складирана  в подземията на детството.

Впрочем, спомняте ли си, че между няколко от блоковете на софийския квартал „Хаджи Димитър“ си стоят и до днес останките на една забележителна римска вила рустика, към която се оказа, че е имало и мавзолей.

На времето можах да видя този археологически обект още в най-ранния етап на работата по неговата консервация и да разгледам онова кътче от стената на античната крайградска вила, което служеше тогава на новите ѝ, днешни ползватели, като удобно и защитено от поривите на вятъра огнище за варене на компоти и сладка. От череши също, разбира се. Преди около осем години беше, мисля, когато „Трансформатори“ и списание „Едно“ (дано не ме лъже паметта!) с подкрепата на Столичната община направиха едно събитие – запознаване с ценния античен паметник, в надслова на което събиране стоеше и словосъчетанието „Компот коктейл“.

Между другото, ако ви се иска да видите зидовете и на една друга римска вила от типа rustica с респектираща площ, качете се на нещо, което да ви откара до село Кралев дол, скътано в подножието на Голо Бърдо. Минава се през квартал „Църква“ на Перник, после се влиза в селото по път, над който виси транспарантът „Добре дошли в родното място на Паисий Хилендарски“. Лек завой вдясно и до сградата на читалището (а и под нея, защото вилата била открита при строежа на зданието, та то е качено от едната страна на бетонни пилони с цел да се запазят и изложат на показ руините) се намира онова, за което говоря.

Сладостта на ранното лято с неговото обещание за пространства и странстване ме подвежда и мен към мързелуване. Говори ми се за пътешествия, римски вили, сладкото от череши, за новите релси на БДЖ въпреки дълговете (и негови, и на „Железопътна инфраструктура“ ), за лодки… (използвам лодка тук като родово понятие, съобразявайки се с утвърдилата се нова и свежа тенденция в българския език дори плавателни съдове с тонаж от над 100 тона да бъдат наричани лодки. Нали на английски всичкото е boat. Та затова, нали. А има и нещо старославянско в лодка наистина. Сигурно то радва също.)

Като казах старославянско, се сетих за Волен Сидеров. Сетих се как глаголическият знак за звука а, който си е и древнобългарска руна заедно с това, означаваща първоначало, единоначалие, власт, господство, сила, мъжкото начало…, и който се чете вече спокойно и като „желание за аудиенция“. Тъжителят Волен потърси вчера съдействието на ГЕРБ и на Бойко Борисов, за да не изпадне от борда на лодката. Ладия, може би, ще е по – добре да се каже. По ми идва старославянско. Или старобългарско, поволж(с)ко?

Разтоварването и от Сидеров идва в добър и точен момент. Но забележете – едва след като укротяването на Валери Симеонов и опитомяването на Красимир Каракачанов бяха проведени като мероприятия, а резултатите от тях стабилизирани с времето. На първия от двамата му се наложи да приеме реалностите и да продължи (също като в стандартните американски сериали с нравоучително съдържание), а вторият получи своето с евроизборите. Да, ВМРО поне успя да се скулптира в проевропейска форма с национал-реформаторска стилистика.

А Цветанов е красив спомен, съпроводен от носталгията по едно истинско приятелство…

Лято е. Лятото след разделите, които вещаят нови любови. Как само захапа Сидеров спасителната сламка на самолетната сделка вчера! Като жалбоподател пред Караянчева и Борисов изглеждаше иначе добре и убедително, стегнат в костюма и фризурата си на таен съветник от Н-ската служба на Н-ското имперско ведомство.

Та, как подхвана само Сидеров вчера тезата на президента, като изтъкна, че разбиращият без всякакво съмнение от бойни авиони Румен Радев не може да греши в резервите си относно изтребителите Ф-16 и относно сделката за тях, която била силно „орязана“.

След като подписът на военния ни министър Каракачанов вече стои под този документ и се очаква българският парламент да го одобри, си струва, мисля си, да се каже отново онова, което иначе се знае достатъчно добре. Знае се добре, но за да не се забравя, е хубаво да се повтаря регулярно.

В цялото надлъгване около изтребителите освен всичките прагматични, инженерни, технически, лобистки, интересчийски, пиарски, салонни, ченгесарски и геополитически мотиви имаше и едни семиотични такива.

Нищо ново няма да кажа, но ще го кажа пак: съпротивата срещу американските самолети от страна на президента в тясно сътрудничество с БСП беше и е в много голяма степен продукт на стратегията на образите, целяща да задоволи ретроградния сектор в електората на Социалистическата партия. Казано съвсем просто – и да не е руски изтребителят, само да не е американски! И само да не е като тези на турците! Шведите все пак, па макар и близко сътрудничещи си с НАТО, и на практика асоциирани, са независими. А и шведското общество е социалистическо!

Лято е вече и на всички тези българи, които продължават да мислят така, ще им се наложи да продължат напред. С мисълта, че от руските мигове вече ще ни защитават Ф-16. Такива като турските някакви.

Такова е ранното лято, казах го в самото начало – подвежда към мързеливи текстове и към току що сварено сладко от череши.                                                       

                                

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияУчебниците, паметта и историята
Следваща статияСледите на паметта