Kalina Stefanova (ed.), Marvin Carlson (ed.), 20 Ground-Breaking Directors of Eastern Europe. 30 Years After the Fall of the Iron Curtain, Palgrave Macmillan, 2021
[Калина Стефанова (съст.), Марвин Карлсън (съст.), 20 режисьори първопроходци от Източна Европа. 30 години след желязната завеса, Изд. Palgrave Macmillan, 2021]

Влиза електротехникът и нулира електромера. Точно това се случи с източноевропейския театър в началото на 90-те. Зануляване. Всичко, което е било дотогава, беше фактически заличено. Вече не действаше, беше пресъхнало. (стр. 44)

Алвис Херманис

Театралният критик пътува много, но никога достатъчно. На театъра също не му е лесно да пътува. Има нужда от пари, транспорт, зали, прожектори, гримьорни и бани. Всичко в театъра е реално, натрапчиво физическо и трудно се подчинява на санитарни мерки. Събира прекалено много хора в препълнени зали, те седят един до друг без никаква дистанция, а когато спектакълът е фестивален, зрителите се настаняват дори по стълбите, дори по краищата на сцената! Днес театърът спря да пътува. Театралният критик също. Тази наложена ни пауза е чудесен момент да разгърнем новата книга на проф. Калина Стефанова и проф. Марвин Карлсън, в която критици и театрални историци от Източна Европа разказват за великолепни, златни времена: годините, в които се раждаше новият източноевропейски театър и всички пътувахме много – и театърът, и критиците. Срещахме се непредпазливо често, без никакво дистанциране и се разделяхме за кратко, до следващия фестивал. В онези времена в театъра можехме да се заразим само с някоя нова идея.

За мен тази книга е събитие, защото описва промените в източноевропейския театър през 90-те години, на които бях свидетел с целия си младежки ентусиазъм. Пътувах, колкото можех повече, комбинирах различни маршрути, доплащах за заобиколни пътища, допълнителни нощувки и театрални билети, само и само да видя още един спектакъл, да присъствам на още едно събитие. Много от спектаклите, описани в тази книга изключително живо, детайлно и вярно спрямо контекста на времето, са изиграли важна роля в живота ми и са променили виждането ми за театъра и ролята на изкуството. Някои и до днес ползвам, съзнателно или не, като модели за добър театър. Алвис Херманис например за мен е не само режисьор от световен мащаб, но и проникновен мислител, философ, който говори афористично, простичко, докосвайки същността на нещата.

Според проф. Марвин Карлсън този сборник със свидетелства за източноевропейския театър между 1990 и 2020 г. е необходим, защото режисьорите от този регион остават полупознати за публиките от Западна Европа и до днес. Факт е, че като изключим театралните професионалисти, широката публика на Запад продължава да не е добре запозната с това, което се е случило и се случва в Източна Европа. Тази книга идва да запълни една празнина в широкия англоезичен свят. Тя е свързана духовно с друга англоезична книга на Калина Стефанова, издадена през 2000 г. и преиздавана няколко пъти оттогава – „Източноевропейският театър след желязната завеса“ (Eastern European Theatre after the Iron Curtain Kalina Stefanova, ed., London: Routledge, 2010). С проф. Марвин Карлсън са колеги в редколегията на списанието на Шанхайската театрална академия и там всъщност решават, че има нужда да се направи сборник със свидетелства и анализи на промяната в източноевропейския театър от 90-те години до днес. Това е третият голям културен мост, в изграждането на който проф. Калина Стефанова участва през последната година и половина, след антологията на източноевропейската драма издадена в Китай (на китайски, в два тома) и сборника с китайски пиеси „Въведение в съвременната китайска драматургия“, публикуван през 2020 от изд. „Български бестселър“.

Познавам Калина Стефанова от далечната 1994 г., когато ми преподаваше американска театрална критика в НАТФИЗ. Тя е ексцентричен театрален пътешественик, изследовател и критик с продължителен във времето поглед върху американския театър и критика, китайския театър и драматургия, корейския театър, източноевропейските фестивали и мн. др. Не познавам друг наш театровед, който да е пътувал толкова и да има толкова широк и свободен поглед върху театралните процеси в световен мащаб. При тази широка база на сравнение, ясно е, че селекцията на имената в сборника е направена от една конкретна точка на мащабиране на процесите.

Проф. Калина Стефанова: Консултирах се с много колеги, докато сведа броя на режисьорите, представени в тази книга до 20. Искам да подчертая, че целта на книгата не е да представи подробен анализ на театъра във всяка държава от региона. За това биха били нужни много повече глави и различен, по-приобщаващ подход. Следователно, има държави, които не са „представени“ тук. Или напротив, има цели шестима режисьори от Полша – повече отколкото от всяка друга националност. Това е така, защото целта на книгата не е да спазва „национална квота“ в рамките на селекцията. Режисьорите, включени тук, са основни катализатори на промяната в източноевропейския театър като цяло през последните три десетилетия – това е основният критерий на селекцията. Тези личности имат значимо влияние не само върху целия европейски театър, а, разширявайки територията на театъра, те са обогатили и променили разбирането за театъра като изкуство по принцип и в световен мащаб. Самите им имена привличат публиката както в техните собствени страни, така и на международните фестивали и в театри по цял свят. (стр. хviii)

Според мен селекцията на личностите, включени в сборника, е логична и пропорционална на мащаба на новаторство в творчеството им. Голяма част от включените в книгата режисьори са носители на най-престижните награди за театър в Европа. Много от тях бързо се издигат в творческия си път до директори на националните театри в своите страни или създават свои собствени театри с трупи от съмишленици. Спектаклите им са екстравагантни и скандално свободни.

Живели достатъчно дълго в епохата на Желязната завеса, тези режисьори са готови във всеки момент да защитят свободата си на хора и творци, защото правят много добре разликата между свобода и несвобода. Често в спектаклите си те разказват за себе си, са собствените си семейства и приятели, за пораженията, които тоталитарната държава оставя върху съдбите на хората. За нас, зрителите от Източния блок, всеки спектакъл на тези режисьори олицетворяваше свободата: „Хамлет“ на Некрошюс, „Дълъг живот“ на Алвис Херманис, „Дон Кихот“ на Александър Морфов, Blackland на Арпад Шилинг…

Авторите, привлечени в сборника, са известни театрални критици и историци, университетски преподаватели и селекционери на международни театрални фестивали. Текстовете им са артистични, задълбочени, добре балансирани между описание и анализ на спектаклите и режисьорските стилове. Те разполагат личностите в детайлен контекст и проследяват динамиката на творческото им развитие в различни периоди и етапи. Получават се много интересни и неочаквани пресечни точки между отделните текстове. Налагат се спонтанни сравнения и съвпадения в съдбите на някои режисьори от различни националности.

Всеки, който е бил свидетел на театъра през 90-те, трябва да чете тази книга бавно. За да оставим време на спомена да ни настигне. Може да питаме защо 20, а не повече личности, но не и защо тези, а не други. Никой портрет тук не е излишен или спорен. Ето някои от личностите, за които можете да прочетете в тази книга: Александър Морфов, Арпад Шилинг, Андрей Шербан, Кшищоф Варликовски, Силвиу Пуркарете, Гжегож Яжина, Ян Клата, Оскарас Коршуновас, Еймунтас Некрошюс, Джанина Карбунариу, Йерней Лоренци, Кристиан Лупа…..

Някои от имената са ми много познати, гледала съм почти всеки техен „фестивален“ спектакъл, дори по няколко пъти, а текстовете за тях ми помогнаха да ги преоткрия, да си ги припомня в детайли, да пътувам назад във времето. Други от представените в сборника режисьори са ми полупознати – гледала съм само някои от значимите им спектакли и с интерес научих още подробности около творческия им път. Трети са преминали пред погледа ми като енигма, така че текстовете за тях ми разкриват някои техни качества, които съм пропуснала. А на някои от личностите, представени в сборника, признавам, не съм гледала нито един спектакъл. Да, театралният критик пътува много, но никога достатъчно. Затова с удоволствие прочетох техните портрети. Този сборник предоставя професионални и задълбочени анализи на източноевропейския театър в периода 1990–2020, които със сигурност ще помогнат на много студенти, театрални изследователи или просто почитатели на театралното изкуство да разберат процесите и идеите в източноевропейския театър след падането на Желязната завеса.

Напълно съм съгласна с Калина Стефанова, която в предговора признава, че много от тези режисьори са променили идеята ѝ за театъра и театралното. Потвърждавам това като свидетел, зрител и театрален пилигрим. Благодаря на съставителите и авторите на тази книга, че ме върнаха към щастливите години, когато театърът ни събираше, зареждаше ни с енергия и ни даряваше чувството за свобода. Книгата пренася във времето тази креативна енергия, не ѝ позволява да се изгуби безследно.

Сборникът завършва с две глави, в които думата е дадена на самите режисьори. В първата всеки режисьор описва „артистичното си семейно дърво“, генеалогията на влиянията, които са оказали върху него други творци. Във втората отговарят на въпроса кои са проблемите, пред които е изправен съвременният театър. Отговорите са изключително интересни и превръщат книгата в ценен труд, отпечатък на театъра на нашето време, от вчера и днес. Извънсценичната реалност също е уловена, контекстът, в който режисьорите творят, се усеща живо както в портретите, така и в двете бонус анкети.

Книгата ни среща с изключително интересни личности от сцената (режисьорите) и от залата (авторите). Затова – ако обичате театъра и искате да разберете откъде е тръгнал след „зануляването на електромера“ през 90-те и до каква точка е стигнал той днес и как – това е вашата книга.

Първото представяне на книгата на проф. Калина Стефанова и проф. Марвин Карлсън се състоя на театралния фестивал в Гданск, а малко по-късно, на 10 септември т.г., се състоя представяне и в рамките на фестивала в Пятра-Нямц, Румъния. В Китай и Испания има интерес към превод и издаване на книгата на китайски и испански. 

Проф. Марвин Карлсън е изследовател на театъра, драматургията и представлението. Професор по театър, сравнително литературознание и Близкоизточни изследвания и завеждащ катедрата „Сидни Е. Кон“ към Градския университет на Ню Йорк. Почетен доктор на Атинския университет, носител на множество престижни научни и творчески награди. Той е редактор основател на списанията Western European Stages и Arab Stages. Автор е на 23 книги, преведени на 17 езика. Сред тях са Theories of the Theatre (1993), Places of Performance (1989) и Performance: A Critical Introduction (1996). Сред най-новите му книги са 10,000 Nights (Michigan, 2017) и Theatre and Islam (Macmillan, 2019).

Проф. Калина Стефанова е автор/съставител на 16 книги, 14 от тях са посветени на театъра, с премиери в Ню Йорк, Лондон и Вроцлав, а две са художествена литература, публикувани са в 9 държави, като едната от тях има две издания в Китай. Гостуващ учен „Фулбрайт“ в Университета на Ню Йорк, гостуващ преподавател в Университета на Кейптаун (ЮАР), Университета Мейджи (Япония), Шанхайската театрална академия (Китай) и др. През 2016 г. е удостоена със званието Изтъкнат гостуващ професор на Школата по изкуства към Университета на Ухан (Китай) и Изтъкнат изследовател към Китайската фондация за критика към Университета на Ухан. Вицепрезидент на Международната асоциация на театралните критици (IATC; 2001–2006) и директор симпозиуми към същата организация (2006–2010). Драматург на спектакъла Pentecost от Д. Едгар, реж. Младен Киселов, Стратфордски фестивал, Канада (2007). Понастоящем е преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.