Тазгодишното, второ издание на Пловдивския фестивал се случи между 1 и 5 ноември. Макар и съвсем млад, този джаз фестивал е не просто попълнение във фестивалната ни карта, а е определено най-добрият у нас, мисля си, че и не само у нас. Малкият екип, воден от певицата Мирослава Кацарова, бе извършил работа, която заслужава много, много висока оценка.

Подборът

Лично за мен това е едно от големите постижения на фестивала и лично на Мирослава Кацарова. От една страна – прецизен избор на артисти, висока мяра, никакъв компромис с музиката, но и добре обмислени и подбрани съпътстващи концерти и събития – изложби на Павел Червенков и Диляна Флорентин, публична лекция на доц. д-р Димитър Камбуров, който специално пристигна от Дъблин, където преподава, за да говори на тема: „Който не пее, и зло да мисли, не пее: вреди и ползи от низовото писане за музика“, майсторски клас на Давид Линкс, джемсешъни и концерти в Bee Bop Café, конкурс за млади музиканти, награда за цялостен принос.

От друга страна, изборът на поканените артисти говори за стремеж към удовлетворяване на разнообразни вкусове, представяне на формации от различни поколения, среща с интересни колаборации. Просто казано, стремеж към разширяване на територията на джаза, оставайки в нейните широки, свободни, но естетически параметри. Програмата на Пловдив Джаз Фест е една от малкото, да не кажа единствената програма на фестивал, която отговаря на определена концепция и визия за музиката. И това ми се струва много важно. Важно като добър пример за изграждане на музикално събитие, независимо какъв ще бъде жанровият избор на създателите му. Важно като намерен път към създаване на нова публика, към естествено и плавно формиране на вкус и отношение към музиката.

Публиката

Без да съм присъствала на всички концерти от програмата, мисля, че мога да обобщя впечатленията си от тези, на които бях. На първо място, публика, която направо предизвиква артиста. Откликваща, без обаче да нарушава необходимата за музиканта тишина, реагираща – искрено, спонтанно, но и умно. Защото една пиеса, която не залага само на емоцията и спонтанната радост, изисква и интелигентно приемане. И публиката в зала „Борис Христов“, където бяха концертите от официалната програма, прие музиката така.

Много разнообразна публика – различни поколения, но събрани от общите си вкусове. Но и различни публики – на концерта на Ричард Бона, например, имаше една публика, друга беше тя във вечерта на Майк Стърн и Дейв Уекъл, а още по-друга на Zuco 103. Своята разбираща и пристрастна публика имаха вечерите на четирите дами, пеещи боса нова, или тази на Камелия Тодорова с Ангел Заберски. Акцентирам на това, защото, според мен, е знак за разширяването и умножаването и на джаз публиката. И още нещо, също тъй важно и показателно за ролята на Пловдив Джаз Фест – хората, които бяха дошли да слушат музика, не бяха само от Пловдив и София. Цели семейства просто бяха тръгнали от града, в който живеят, и бяха дошли, защото тук можеха да чуят любимите си музиканти, тези, които не са си представяли, че могат да срещнат на живо, или пък тези, които често следят.

Героите

Андрония Попова, Белослава, Мирослава Кацарова и Хилда Казасян пеещи боса нова в акомпанимент на Мирослав Турийски, Христо Йоцов, Веселин Веселинов-Еко и гостите Николай Карагеоргиев, Младен Димитров и Цоньо Цветков. Проект, който още от миналото издание на фестивала се превърна в едно от събитията и продължи живота си и извън фестивала.

Мирослава: „Първият концерт ме направи щастлива и заради музиката, и заради срещата на сцената с деликатния, фин и богат музикален свят на останалите три дами, и заради топлата и емоционална публика. Беше предизвикателство да посрещна първата вечер на фестивала на сцената и като участник, и като организатор, защото нагласите са съвършено различни. Но се оказа, че получих един от най-смислените си уроци тази година.“

Zuco 103. Бразилска певица, холандски барабнист и немски пианист са в основата на познатата на доста широка музикална аудитория у нас група. Лично аз съм танцувала на Zuco и беше много приятно да ги видя отново в България, с нов албум – Ethno Chic. Джазхармонии и бийтове, гласът и присъствието на Лилиан Виейра, енергия, емоционален обмен с публиката – запазена марка на тази група, формирана още в края на 90-те.

Мирослава: „Втората вечер превърна залата „Борис Христов“ в заразяващ с екзотично настроение клуб, заради темпераментните изпълнения на Зуко 103.  Характерно за тях е умението да смесват джаз хармонии с танцувални, жизнеутвърждаващи и модерни клубни бийтове. А певицата Лилиан Виейра е привлекателна не само с фантастичния си бразилски глас, но и с очарователното си присъствие на сцената. Тя заплени публиката и ни накара още от втората песен да станем и да танцуваме всички. Накрая заяви, че в Пловдив се чувства като в Бразилия – толкова топла и освободена публика се оказахме! И навярно толкова южна!“

Величието на Кени Уилър с Георги Корназов бенд. Една програма в почит към канадския тромпетист, признат за един от най-големите на ХХ век. Проектът на страхотния ни тромбонист Георги Корназов, който живее и работи във Франция (признавам, че имам много специално отношение към неговата музика, още пазя първия му албум, издаден във Франция), имаше премиера именно на Пловдив Джаз Фест. Специалното участие тук беше на вокалиста Давид Линкс.

Мирослава: „Третата вечер бе изключително вълнуваща, интелигентна и музикантска. Това бе различен и ерудиран прочит на музикалния материал, завещан от тромпетиста Уилър, който си отиде от този свят през 2014 г., записвал години наред за ECM. Музиката му е белязана от естетиката на легендарния звукозаписен лейбъл, а Георги Корназов бенд съумяха да разлистят нова страна на красотата на музиката му. Много силно впечатление направи пианистът Армел Дюпа – млад, харизматичен, с индивидуален и вглъбен маниер на музициране. Най-ярката фигура на сцената безспорно бе вокалистът Давид Линкс, който впечатли публиката с виртуозната си вокална техника, подчинена на неговата лична певческа концепция, вдъхновена от Майлс Дейвис. Предходния ден той направи майсторски клас за млади джаз певци, където заяви, че винаги когато го питат кой е любимият му певец, той отговаря – Майлс Дейвис. Прави тонове, лишени от вибрато и орнаментика, ритмична и кратка вокална фраза, която жонглира с вътрешния пулс на песните – това са опорните точки на вокалната му философия. Той се оказа един от онези редки артисти, които пеят умно и виртуозно, но не са стерилни и изпразнени от смисъл заради самоцелни демонстрации. Точно обратното, излъчваше експлозия от чувства и вълнуващи дълбочини. Това се хареса на публиката и Давид Линкс изправи на крака хората в залата.“

Камелия Тодорова и Ангел Заберски-син. Една от най-безспорните като професионализъм и талант певици, с дълга музикална кариера, заедно с виртуозния пианист Ангел Заберски. Рисков проект, но пък класическо изпълнение. Глас и роял.

Мирослава: „Предизвикателна версия, защото е лишена от ритъм секция, което крие своите рискове, но изпипана, мечтателна и романтична програма, извлечена от класическия джаз и културата на джаз стандартите.“

Ричард Бона. Камерунският басист и певец, свирил с кой ли не (и с Майк Стърн, който се качи на пловдивската сцена на следващата вечер), с множество награди, смесващ различни културни стилове, музикант, който буквално превзема сцената и публиката. Преживяване, което аз лично няма да забравя скоро. Освен всичко – чувство за хумор, непрекъснато общуване с публиката. Присъствието му тук беше истински подарък за познавачите и сигурна съм, откритие за тези, които го срещнаха за първи път. И още в този ден – наградата за цялостен принос на Огнян Видев.

Мирослава: „Ричард Бона – безмерно талантлив артист. Ричард Бона забавляваше, удивляваше и разсмиваше публиката с еднаква лекота. Херувимски глас с афронюанси и колорит, който притежава еластичност, способна на всякакви каскади. А басът му наистина е продължител на традицията подхваната някога от безсмъртния Джако Пасториъс.

Тази вечер освен виртуозна музика, освен среща с велики джаз артисти, превърнали се в идоли на безброй млади музиканти и няколко поколения интерпретатори, бе и вечерта на наградата на Пловдив Джаз Фест за цялостен принос към джаза, която тази година отиде при Огнян Видев. Той я прие с възгласа: „Густо майна Филибето“.

Майк Стърн и Дейв Уекъл заедно с Том Кенеди и Боб Малак. Стърн и Уекъл са „класици“, легенди, абсолютно познати на всеки, който слуша джаз, а и не само. Признати съответно за един от най-добрите китаристи и един от най-добрите барабанисти на нашето време. Всеки от тях е свирил с титани в джаза, а сега в Пловдив те се качиха на сцената заедно с още двама утвърдени музиканти – саксофониста Малак и басиста Кенеди. Стърн и Уекъл не са за първи път в България, но тук, в Пловдив, според мнението на тези, които вече са ги слушали у нас, беше най-емоционалното им, отдадено, брилянтно свирене. Никаква рутина, никакво „облягане“ на виртуозната техника. Свиреше им се, свириха, взривиха публиката. Стърн, след тежка травма на двете си рамена, с абсолютно нечувствителни пръсти, беше същият онзи музикант, който прекрасно съчетава джаз, рок-фюжън, блус елементи. В тази заключителна вечер големите ни показаха защо именно са големи – като музика, като отношение към нея, към публиката, като раздаване на сцената.

Мирослава: „Последва най-силният концерт на Дейв Уекъл и Майк Стърн бенд. След невероятно силния и отдаден концерт, имаше автографи за всеки един, който поиска както от Дейв Уекъл, така и Майк Стърн. Много топли, естествени и великодушни хора! Майк Стърн обеща следващия път да направи майсторски клас!“

Лично за финал

Все повече си мисля, че музиката „говори“ по-свободно и дълбоко – поне понякога – от думите. Мисля си и че колкото и да е трудно да се създава смислена културна среда в днешния изпълнен не със звуци, а с много шум и крясъци живот, събития като Пловдив Джаз Фест са надежда и сигурност, че може.