На 19-и септември в галерия „Контраст“ в София се откри изложбата „Седем“ с куратор Едуард Клена, показваща работи на шестима съвременни словашки автори и една българска художничка, живееща от години в Братислава. Изложбата е реализирана в рамките на проекта Slovak Contempоrary Edition – Sofia 2022 в партньорство с галерия „Station” в Братислава и с подкрепата на Министерството на външните работи на Словашката република. Събитието протече със съдействието на посолството на Словакия в България, в присъствието на посланика и консула на Словакия в България и екип от посолството.
Изложбата представлява дълго подготвян проект, целящ да представи съвременното словашко изкуство в България и неговите разновидности. Някои от авторите вече познават страната ни – Радостина Доганова e родена в Добрич, a Мартина Рьотлингова и Матуш Матятко през 2020 г. имат едномесечен творчески престой в София, последван от изложба в галерия „Аросита“. Останалите участници за първи път се запознават с България и съвременната арт сцена у нас.
Експозицията представя широк спектър от техники, проблематики и визуални измерения. Варират и темите, които вълнуват авторите – от личен опит и преживявания до актуални обществени и социокултурни проблеми.
Павол Трубен чрез класическа техника на натуронаподобителна рисунка представя сюрреалистични съчетания на вълк и заек, символизиращи двуполюсното състояние в обществото, константното наличие на силна и слаба страна, чийто живот в хармония авторът разглежда като утопия. Техниките на рисунката и сухата игла са овладени перфектно от Трубен, но те не са единственото му поле на действие. Павол работи и в сферата на скулптурата, обекта и светлинната инсталация. Негова светлинна инсталация е селектирана и участва във фестивала за „Nuit Blanche” – Бяла нощ в Париж (01.10.2022), международен фестивал, засягащ всички аспекти на съвременното изкуство.
Скритият смисъл на еднообразното, банално панелно строителство от един отминал, заклеймен период търсят Филип Сабол и Растислав Седлачик. Тяхната визуална интерпретация придава естетическа стойност на сивия градски пейзаж.
Поставен в социална изолация, Растислав разработва серия от графики с авторска намеса върху един и същи композиционен елемент, в различни цветови варианти и с допълнителни ефекти. Повторението на идентична структура асоциира с еднообразието на панелните комплекси и опита за унификация на всичко материално и духовно, потискащо личността.
Филип Сабол умело имитира компютърно генерирани образи, създавайки композиции от правоъгълни геометрични фигури, изпълнени с математическа точност в акрил и спрей. Съпоставянето на светлина и тъмнина чрез топли, огнени и ахроматични, черно-бели нюанси символизира полярността на познанието и духовния мрак.
Остра критика на наложения от козметичните и модни индустрии образец на съвършенство и красота отправя Мартина Рьотлингова. Фалшивият медиен модел на перфектната жена, съпруга, любовница предполага определен социален статус и осигурява място в обществото (или по-точно в определено общество). Но на каква цена? На цената на обезличаване, загуба на идентичността, израждане на естествената, Божествена красота. Тиражираните в списания и телевизионни формати „перфектни“ тела и лица са аналогични с нейните лъскави, полирани пластмасови кукли „барби“ – еднотипни, винаги усмихнати, но безжизнени. В пресъздадените от Мартина образи очите са заличени, отсъства и душа… В колективното съзнание тези образи придобиват статус на светци, обозначен в картините на Мартина от прилежащия им атрибут – ореол. Рьотлингова работи в стил близък до хиперреализма, за да подчертае обекта или темата. В акрилните платна е постигнато техническо съвършенство. В настоящата изложба Мартина представя и серия „ретуширани“ градски пейзажи от престоя ѝ в София през 2020 г.
От витрината на галерия „Контраст“ наднича и друг символ на красотата и съвършенството, но и на суетата – паун, привличайки зрители и посетители. Разкошната, препарирана птица е позиционирана върху скулптирана атлетична мъжка полуфигура и е част от скулптурен обект на Клаудиа Корбелич. Работа от концептуалния цикъл „Моите птици“, в който авторката полемизира и иронизира доминиращата роля на мъжа в обществото. Освен заявена обществена позиция, цикълът е резултат от субективен опит. Скулптурите са инспирирани от преживени емоции в емоционални връзки с бивши партньори. Клаудия работи със сайт-спесифик обекти и класическа скулптура, на която придава нов смисъл чрез модификация.
Вълните на Радостина Доганова препращат към Черно море, в близост до което е родена, и към р. Дунав, където живее от 20 години. Съставени от множество живописни, тънки линии, платната вибрират, създавайки илюзията за движеща се водна повърхност. В творчеството си Радостина трайно е привлечена от живописната игра и пластичното изграждане на образа чрез еднакви и подобни, повтарящи се елементи.
Матуш Матятко чрез своя специфичен графичен език, характерен и за живописта, и за графиката му, представя еволюцията на въображаеми, размножаващи се едноклетъчни организми. Пипалата на хищните растения на места се трансформират в еротични символи. Акрилните платна Матятко насища с исторически и религиозни знаци.
Проектът Седем надхвърля пространствени, етнически, религиозни или географски граници, за да навлезе в полето на един глобален културен контекст.
