0
1924

Слово за пророк Авдий

Книгата на пророк Авдий е най-кратката библейска книга. Съдържа една глава от 21 стиха и не е трудно да се сравни с елегична поема. Но малкият обем (твърди Йероним) създава големи проблеми на тълкувателите. Първият от тях е: кое е времето на този пророк? Защото ако и юдейската, и християнската рецепция са категорични в настояването, че пророците Илия и Авдий не само са съвременници[1], но и лично са се познавали; ако Авдий е началникът на двореца на Ахав, ако когато Йезавел убива пророците Господни, същият този Авдий[2] скрива (и храни[3]) две групи от петдесет пророци в две пещери, след което, изпълнявайки царската повеля, тръгва да търси “трева при водните извори и при всички потоци на земята” (3 Царств. 18:5), за да намери Илия, то несъмнено хронологията ще препраща[4] към времето на Омир и тогава ще бъде трудно да се обясни защо пророците Авдий и Йеремия[5] говорят[6] като съвременници[7] (ср. Авд. 1:1-9 и Йер. 49:9-22). Един и същи образ – на „нормалните“ крадци, които не обират всичко, а оставят след себе си баберки[8], и народът на Едом, който дори не знае, че има такава дума… Едно и също пророчество – за края на един чужд народ… червения или братския народ на Исав. Йероним, който търси всички възможни смисли на думата, го локализира географски в близост до залива Акаба и настоява, че неговите столици са Елевтерополис и Петра. Там пясъкът, камъните и скалите все още се червени… дори морето е Червено, настоява той и е склонен да вярва, че всичко е заради пролятата кръв… при все, че Исав[9] не пролива кръв, той е пасивно-толерантен към драмата на брата си. Сравним е с безутешните утешители на Йов и неслучайно в „Плача Йеремиев“ (4:21) се казва, че дъщерята Едомова е обитателка на земята Уц. И присъдата над Едом/Исав е не защото е лош, а защото не е добър. Ако искаме да си го представим като исторически оплътнен образ, бихме могли да използваме разказа от Числа (20:14-2). На входа на Кадес, до границата на едомците, Мойсей моли царя им: „позволи ни да преминем през твоята земя, няма да вървим през ниви и поля и няма да пием вода от твоите кладенци, но ще вървим през царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле не изминем твоите предели“. Отговорът е: Не минавай през мене“ (Числ. 20:20). След което, за да изгони Мойсей от пределите си, eдомецът го посреща с: „[въоръжен] многоборен народ и силна ръка. Вероятната причина за това е страхът от фараона. Затова и в Мойсеевия закон на израилтяните се забранява да мразят своите братя едомци (Второз. 23:7-8). Но (казват) законите са за това, за да се нарушават и след тези събития двата братски народа са в почти перманентна война. Един от военачалниците на цар Давид – Йоав, почти изтребва всеки мъжки пол в Едом (3 Царств. 11:15-16). Изплъзва му се малолетният Адад[10], който бяга в Египет, при фараона, за да може, като възмъжее, да се върне и да отмъсти[11]… и да продължат войните на Соломон срещу Едом… После на Йорам и на Амасия… Като всичко това би могло да продължи до края на времената. Защото войната е най-неподправената форма на интимност, или (може би) защото никак не е без значение кой ще владее Есион-Гевер[12], пристанището в залива Акаба, където свършва царският път и откъдето започва пътят за Индиите…  Сякаш Исав/Едом и Иаков са толкова подобни и неотличими един от друг, че битката им никога няма да свърши, ако сам Бог не я прекрати. Затова и книгата на пророка започва с думите: Хазон Овадия – видение Авдиево“. Веднага след тях: тъй рече Господ”. След което – необяснимо подобните текстове – на пророците Авдий и Йеремия (49-а глава от книгата), почти близнаци. С уговорката, че се разминават в глаголните времена. При Авдий (безспорно по-ранния автор) всичко вече се е случило. Аз те направих малък между народите и ти си в голямо презрение” (Авд. 1:2). При Йеремия събитията предстои да се случат. Същите, които вече са се случили… Сякаш двете пророчества се събират като в разказа Другият” на онзи писател от Буенос Айрес, който среща самия себе си, преди (или след) петдесет години… После същият този разказ – като близнак на самия себе си – се появява отново, в Паметта за Шекспир”, този път с името Двайсет и пети август, 1983 г.”…

Не казвам, че от измислиците на Борхес може да следва каквото и да е било. Но все по-настойчиво ме преследва мисълта, че близнаците Исав и Иаков, поне от гледна точка на баща им, са един и същи човек. И понеже първият стих от книгата на пророк Авдий настоятелно се опитва да ни убеди, че ще видим гледната точка на бащата, смея да фантазирам, че спасителите на планината Сионова” (Авд. 1:21), които ще съдят планината Исавова (Авд. 1:21), ще осъдят на спасение една и съща планина… като акцентът може да падне и върху двете думи… в зависимост от това от коя страна на билото сме… Затова… по-горе, по билото, майстори!

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

На главната страница: Мелоцо да Форли, пророк Авдий, ок. 1477 г.

––––––––––––––––––––––

[1] Вж. 3 Царств. 19:18.
[2] Вж. 3 Царств. 18:3-5.
[3] Според едно юдейско предание, за да намери пари да изхрани толкова хора, Авдий/Овадия взел заем от сина на Ахав, давайки като залог собствените си синове. Уговорката била, че не успее ли да се издължи, синовете му ще бъдат продадени като роби. Оттам (казват) и името Авдий/Овадия – Божий роб.
[4] За да не съизмерваме нещо непознато с друго, още по-малко познато (каквото е Омировата епоха), нека отбележим, че библейският цар Ахав управлява между 874 и 852 г. пр. Хр.
[5] Пророк Йеремия доживява вавилонския плен и би трябвало да е (поне) със стотина години по-млад от пророк Авдий.
[6] Всички тълкуватели на пророк Авдий обръщат внимание на паралелните места с 49-а глава от Книгата на Йеремия.
[7] Псевдо-Епифаний (в „Живота на пророците”) свързва описаните от пророк Авдий събития с амонитскито военно участие в завладяването на Йерусалим и приема, че книгата е писана по времето на цар Ахазий.
[8] Хубава и вече отдавна изчезнала от българския език дума (с корен „бер/а”, дисимилирана представка „па”–„ба” и суфикс за умаление – „к”) Буквално: след брането, малкото бране или необраната реколта, която се оставя за бедняците.
[9] Исав е наречен „червен”, понеже така се ражда: „червен като дреха от козина” (Бит. 25:25).
[10] В синодалния превод – Адер.
[11]Той бе противник на Израиля през всички дни на Соломона… винаги пакостеше на Израиля и стана сирийски цар” (3 Царств. 11:25).
[12] При днешния Ейлат (където се срещат границите [и пристанищата] на четири държави – Израел, Египет, Йордания и Саудитска Арабия).