0
2269

Слово за св. Харалампий

Свети Харалмпий не е писател. И никога не е бил. Но отдавна е литературен герой. Появява се къде ли не. Особено в книгите на Радичков. Там всичко живо „араламби”. И останалото – неживото – и то араламби. При все че не е много ясно какво трябва да означава този глагол. Най-вероятно, че се говори. Красиво и истински, ала и някак вълшебно. Но по-важното е, че стопля сърцето. Сякаш с мед го намазва. Както навремето светецът е правил. Оттам и преданието, че е покровител на пчеларите. Може би защото медът и хубавата приказка не се развалят. Те могат да векуват. Нещо повече, с времето стават все по-вкусни и все по-истински. Такива са и историите на светеца от Магнезия. Родил се във времето, когато св. Йоан Богослов дописвал своето евангелие и доживял библейските 113 години, той е една от тайнствените и загадъчни личности в ранната следапостолска епоха. Казват, че словото му било толкова живо и обаятелно, че императорът – Септимий Север, поискал да го чуе. Според преданието дяволът във вид на скитски цар се явил в сената и започнал да ридае в хекзаметри: Видях го, тежко ми – магьосник ужасен – света ще обърне. Харалампий се казва, дъщеря ти Галина от теб ще измъкне; след което разказал, че същият този Харалампий с едно духване прогонил войската му и разсипал царството му. И за да не се случи това с Великата Римска империя, дошъл лично да предупреди императора. Трябва по това време епископът на Магнезия да е бил в Рим, защото чувайки думите на „скитския цар”, Септимий Север наредил да забият в гърдите на светеца три остри кола, след което да донесат дърва и да го варят на бавен огън. Според една древна книга – „Деяния на мъчениците”, по време на екзекуцията светецът обяснявал на императора, че името му означава: „сияещ от радост”. Защото нямало по-голяма радост от тази да пострадаш за Бога, който сам е дошъл на този свят като страдалец. Смутен от факта, че е видял нещо, което е невъзможно да се случи, императорът прекъснал мъченията и поканил епископа на разговор. Докоснал се до истории, които и Шекспир не би могъл да разкаже. Защото кървавата, демонична сцена на лейди Макбет се разиграла пред очите му. Като сам дяволът – режисьор и постановчик на спектакъла – разказал как миг след някакво убийство, виждайки отчаяния смут в душата на убиеца, трийсет и пет години я мъчел с лудост – докато накрая, пред очите на кесаря, не бил изгонен от светеца. И историята на императора, който, подобно на крал Лир, също стрелял към небето, е разказана… и войната с Бога, после „През Бурята” и земетръса… и обръщането на една от царските дъщери – Галина, към Бога, точно както било предсказано…

Много са медоточивите истории, които книгите разказват за св. Харалампий. Но друго е по-важно. Това, че във време на големи скърби и злополуки от памтивека се четат молитви към този светец. Защото той се появявал (и продължава да се появява) именно тогава – при глад и мор, при земетръс и епидемии. С благослов лекувал и заедно със „скитския цар” от него бягали чума и холера, смърт и проказа. А светецът, верен на името си, от радост сияел и сякаш на ума си баел: „мед яжте, че помага. Всичко лекува, само глупостта не може”. И сигурно така ще е било. Как иначе св. Харалампий щеше да е при нас и да си „араламбим” досега… ей така, сладко-сладко… до края на света, а защо не и след това.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Предишна статияДаркуейв и постсъветска архитектура
Следваща статияКакво правят български икони в отдела за ислямско изкуство в Лувъра?