0
1883

Служби

Насред цялото това политиканстване, отприщено от политически забърканата афера „ЧЕЗ“, остана все пак пространство за конструктивно мислене и говорене. Иначе във въпросното забъркване, както знаете, съвсем не участват само български фактори и интереси.

Та, конструктивни гласове все пак се чуха, и като че ли най-отчетлив и ясeн бе коментарът по казуса на професор Валери Димитров, член на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, и направените от него предложения за промяна в закона за енергетиката. Разбира се, промяна в законодателството винаги звучи ангажиращо и първите асоциации са за бавни, тежки парламентарни и извънпарламентарни дискусии, неформални разговори, сметки, лобирания и т.н. Но в случая професор Димитров обърна внимание, и то много убедително според мен, на странния факт, че докато Българската народна банка и Комисията за финансов надзор имат широки правомощия при осъществяването на контрола върху сделки с висока степен на обществен интерес, които са от компетенцията на тези институции, то Комисията за енергийно и водно регулиране е далеч по-ограничена при аналогични сделки и ситуации заради законодателството, уреждащо нейната дейност. Анализът на професор Валери Димитров и основните параметри на неговото предложение за изменение на релевантната законова рамка могат да бъдат открити и прочетени на страницата на „Медиапул“ от 28 февруари. Анализът на автора е направен специално за медията по нейна покана. Тук ще цитирам част от наблюденията на професор Димитров и направените от него изводи в посока намирането на трайно и ефективно законодателно регламентирано решение:

Изключително странно е, че КЕВР има лицензираща власт, но няма правомощия да разрешава, съответно да одобрява предварително прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата. Лицензионните режими имат своята нормативно- юридическа логика. Този, който лицензира, трябва да има и власт да контролира чрез разрешения и одобрения сделките с дялови участия (акции и дялове) в лицензираните дружества. Иначе се обезсмисля самият лицензионен режим.

Ако вземем за пример БНБ и КФН като лицензиращи институции, ще видим, че те имат властта да упражняват надзор не само при лицензирането, но и при сделките с акции в банките, в инвестиционните посредници, в регулираните пазари, в пенсионно- осигурителните дружества, в застрахователните компании и т. н….

Необходимо е да се предостави такава разрешителна власт и на КЕВР по отношение на ЕРП-тата. Те са много по-важни за обществения интерес в сравнение с пенсионни дружества, банки, инвестиционни посредници и други подобни търговци, които все пак не са монополни доставчици на услуги, засягащи огромна част от българското население…

Ако това бе така, сега нямаше да възникне с такава острота казусът с ЧЕЗ. Просто държавата се е лишила сама от необходимия инструмент за защита на обществения интерес…

По-нататък професор Валери Димитров излага съвсем конкретно предложението си за законова промяна и заключава:

Предлагам спешна промяна в закона за енергетиката, с която КЕВР ще бъде овластена с разрешителни правомощия, аналогични на тези, които са предоставени на БНБ и КФН…

В този смисъл е излишно да се поставя въпросът за одържавяване на ЕРП-тата. Държавата има достатъчно инструменти като регулатор и надзорник, за да реши проблема, без да се натоварва с качеството на собственик.    

А сега бих искал да се обърна за контраст към напоителното и лепкаво популистко политиканстване около продажбата на ЧЕЗ, което в последните дни щедро се излива върху ни. В следващите редове ще насоча погледа си към само един елемент на политическото говорене по казуса през последните дни, елемент, който може и да изглежда на пръв поглед неособено значим, но не е. Забелязахте ли как говори вчера в Народното събрание Корнелия Нинова при изслушването на Стоян Мавродиев? Тогава, когато отвори дума за службите и за тяхната роля в аферата. Няма нищо учудващо в обстоятелството, че госпожа Нинова трескаво се стремеше да подчертае изрядността на службите („Службите са си свършили работата.“) в работата им по казуса, тъй като по този начин трябваше да бъде артикулирана вината на правителството и цялата отговорност да бъде стоварена възможно най-убедително върху него. Онова, на което искам да се спра тук, е особеното излъчване, което придоби Корнелия Нинова при споменаването на името службите. От лидерката на социалистите в мига на произнасянето на термина започна да струи някаква светлина сякаш. Може и да се заблуждавам, но на мен ми се стори, че и гласът на депутатката-социалист леко се промени, леко се сниши, като в същото време придоби тържественост, придружена от намек за тайнственост. Но над всичко останало доминираше благоговейното извайване с уста на сричките и стихиите ( първичния смисъл на тази дума в старогръцкия език), изграждащи думата службите. И сериозността на тона да не забравя. Когато Корнелия Нинова изговори името службите, духът на свещено тайнство, излъчван от цялото ѝ същество в този сюблимен миг, се понесе над залата и тръпка мина по гърбовете на народните представители. При някои ледена, при други – нежна. Атмосферата стана сакрална.

Много подобно излъчване имаше и президентът Радев, когато на свой ред по-рано подхвана темата за работата на службите и тяхната роля в аферата. Нищо, че ги разкритикува (явно координацията с Нинова не е била достатъчно добра). И той, като стигна до думата службите, се озари от едно едва доловимо (но не и за службите!) вътрешно сияние. Гласът му внезапно стана уставен до последната гънка на мундира, а очите му се умилиха, па макар и с острота в зеницата. Лесно можеше да се види, че в ума на държавния глава в този момент мисълта за службите се изписва с голяма буква.

За да не се чувства ненужно днешното българско общество зависимо от Службите, както и за да не му ги навират за щяло и не щяло в лицето с жестове на идолопоклонническо благоговеене, ще е добре българските законодатели и техните партийни лидери да се вслушат в сериозните аргументи. Като тези на професор Валери Димитров например. Защото едно добре и честно промислено законово разширяване правомощията на КЕВР по отношение на подобни ключови сделки с висока степен на обществен интерес може да направи излишни истеричните пристъпи около държавното участие в стратегически дружества като електроразпределителните и хронично възпаляващото се експлоатиране на тази идея, пораждано от популисткия нагон на политиците.                                              

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияСтрасти и бутафория в царска Русия
Следваща статияСпомени за Руско-турската война