Начало Идеи Гледна точка Служебно да, слугинско не
Гледна точка

Служебно да, слугинско не

2910

В Решение 20 на Конституционния съд от 23.XII.1992 г., посветено на служебното правителство, сред много други разяснения се казва и това:

Известно указание се съдържа в самото наименование на това правителство. То е служебно, както се отбелязва, най-напред поради начина на неговото формиране. До него се стига „ако не се постигне съгласие за образуване на правителство“. Общата формула „непостигане на съгласие“ (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. В този смисъл правителството е „служебно“. „Служебно“ е то, от друга страна, и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори (вкл. да организира самите избори). […]

Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания „безспорен“ случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията, не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет.

От решението се виждат две неща: 1) на служебното правителство се вменява по задължение и то като основно задължение „да организира самите избори“; 2) на служебното правителство се вменяват също така „всички правомощия“ на редовното правителство, освен при „недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията“. За съжаление, сегашното служебно правителство на Гълъб Донев ако не нарушава, то поне пренебрегва както 1), така и 2).

1)

Служебното правителство на първо място трябва да се заеме и да се погрижи за подготовката на предсрочните парламентарни избори. Вярно, предизборната надпревара още не е започнала, партиите и коалициите едва онзи ден си получиха номерата, с които ще се явяват на изборите, но въпреки това като най-предна задача си стои тази подготовка. А за нея от служебното правителство „ни дума, ни вопъл, ни стон“. Обратно, може дори да се каже, че къде по-пряко, къде по-завоалирано, но то активно се опитва да дискредитира едни субекти на политическото поле за сметка на други. Как иначе да тълкуваме думите на изскочилия от нищото служебен министър на енергетика Росен някой си, че: „Изгонихме всички дипломати, прекратихме всякаква комуникация, така че ситуацията изобщо не е розова. Ние очевидно ще трябва да се обърнем към тях, нито очакваме лесни, нито бързи преговори, нито кой знае какъв резултат, при все опита ни. За разлика от предишния министър, аз не съм продавал телефони, преди да стана министър на енергетиката“? Това са думи, които приличат не на временно заемащ поста по силата на чл. 99 (5) от Конституцията, според който: „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание“; тоест той, служебният министър, трябва да говори безпристрастно, хладнокръвно и експертно, а не да хвърля горещи емоционални хули срещу предшественика си. И изобщо да не се хвали, че не бил продавал телефони, защото – ако съдим по думите и действията му, той е продал нещо много по-ценно от телефоните – съвестта си. Точно поради това вместо да се съсредоточи в практическата и техническата работа по организацията на изборите, този Росен някой си (че в областта на енергетиката той е случайна персона показва Генка Шикерова във великолепното си журналистическо разследване „Изневяра в Хавай“. Неизвестното минало на министъра, който обяви „Газпром“ за неизбежен“) се вживява в ролята на измисляча на драматични истории Джон Голсуърти, натрапвайки ни ката ден обаче не „Сага за Форсайтови“, а „Сага за Газпром“. Която сага на моменти в негово изпълнение прераства чак в патетична епопея с елементи на одическа възхвала.

2)

Чл. 1 (3) от Конституцията на Република България гласи: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“, а в допълнителната ал. 3 на чл. 4 се казва: „(Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. С действията си обаче по отношение на „Газпром“ сегашното българско правителство – вероятно без да го съзнава (това е по-добрият вариант, другият граничи с национално предателство, както прецизно отбелязва Веселин Стойнев в статията си „Предателство: как България се самоунижава пред Русия“, накърнява както народния суверенитет, така и записаното Конституцията задължение за участие в „изграждането и развитието на Европейския съюз“. Неоправданият и безпричинен отказ от седемте танкера с втечнен газ (приет е само един), фалшивото оправдание, че няма слотове, където енергийната суровина да се разтовари, непрестанното настояване, че по-евтин от руския газ няма (което е поредна опашата лъжа) всъщност тикат страната ни към едностранна енергийна и икономическа зависимост, което си е чиста проба поставяне под въпрос на българския суверенитет. Тоест, използвайки кратковременното си присъствие във властта това служебно правителство вместо да усилва независимостта на България, то я отслабва. А това си е чиста проба нарушение на Конституцията.

Както е нарушение на Конституцията и в частта ѝ, че „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. Нашите близки роднини от ЕС, семейството ни, не спират да повтарят, че важен етап в укрепването на целостта, стабилността и силата на съюза е прекратяването на енергийната зависимост от руските източници. И всички държави-членки (с изключение на Унгария) предприемат решителни стъпки в тази посока: Германия – най-застрашената, ще строи газово съоръжение за втечнен газ, количества за който канцлерът Олаф Шолц договори в Канада; хранилищата са запълнени по някои сведения вече почти на 80 % – задача , която Европейската комисия постави като най-необходима за извършване; да не говорим за заявените стъпки към енергийна солидарност от Испания, Португалия, Франция, Гърция… Българското служебно правителство обаче – пощръклял рапър, нахлупил противогаз – че нали за газа е тревогата, маха ли, маха с ръце и се цепи от общите действия, напявайки едничък рефрен: „Газпром“, „Газпром“, „Газпром… Сякаш е механична кукла, чиято пружина са навили нейде на север и тя като матрьошка се върти и руски газ бленува. И така подкопава устойчивостта на Европейския съюз, която по Конституция всъщност е длъжно да изгражда и развива.  

Понякога името предопределя действията, а е казано също, че по делата им ще ги познаете. От досегашните действия на служебното правителство на мен ми се струва, че то здравата се объркало в това какво име носи – по Конституция е служебно, по деяния – слугинско. Само че на България и на българите слугинско правителство не ни трябва – имахме си ги почти половин век; трябва ни в сегашната политическа ситуация служебно. И то такова, което да пази като зеницата на очите си свещения български суверенитет. А не да го продава за паница леща, в случая – за копанка газ…

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора