Един от най-интересните дуети на съвременната джаз сцена отново е в София – корейската певицата Юн Сун На и шведският китарист Улф Вакениус ще зарадват публиката на фестивала „Джаз Плюс” – на 15 октомври в „София Лайв Клуб. С тях разговаряха Венцислава Страхилова и Ани Маринова.

Преди две години певицата Юн Сун На и китаристът Улф Вакениус свириха за първи път пред публиката на „Джаз Плюс”. Сегашният им концерт е на 15 октомври в „София Лайв Клуб”, а на следващия ден ще се включат и в Скопския джаз фестивал. Сред световните артисти, които двата фестивала споделят през последните години, са Zuco 103, Нилс Петер Молвар, Ману Каче и Херардо Нуньес, а тази година в Скопие ще участва и Ник Берч, когото именно „Джаз Плюс” представиха за първи път по нашите географски ширини преди няколко години. А това е добра предпоставка за разпознаването и на София като желана дестинация за турнета и за изграждането на сериозна джаз сцена и тук.

Преди две години дуото Юн Сун На/Улф Вакениус направиха такъв концерт в „София Лайв Клуб”, че тези, които са били там, едва ли ще пропуснат и сегашния. А онези, които не са били, направо си ги приканваме, защото тази музика, колкото и да са прекрасни албумите и на двамата (заедно и поотделно), наистина трябва да се чуе на живо. Баланс между професионализъм и детска чистота, всички цветове в музиката – от усещане за Робърт Джонсън, индийска слайд китара и свирене с пластмасова бутилка до невероятен глас, който ви кара да се чувствате… у дома си, независимо дали контекстът е корейски, близкоизточен, афроамерикански или „Металика”, Том Уейтс и „Полийс”… Един вид препрочит на цялата втора половина на ХХ век плюс авторски композиции, някои от които още не сте чували (албумът Lento на дуото излезе миналата година, след концерта им в София). И не забравяйте, че няма чак толкова много артисти по света, които могат да ви доведат до такова състояние, че след концерта дълго време замечтано да се усмихвате – като след Чаплинов филм…

Юн Сун На: за джаза като споделеност

Да започнем от разказваческото изкуство. Защото на вашия предишен концерт усещането беше като слушане на приказка…

Разбира се, това са песни с текст и аз се опитвам да съм и в текста, не само в музиката. И така от една страна, химията е между мен и пиесата и думите, и от друга – между пиесата, думите и публиката. По този начин ние участваме в една и съща история на концерта, не само ние на сцената и самата песен, но и всички в залата. Опитвам се да създам такова взаимодействие.

Вие придавате нов живот на песни, които познаваме в съвсем различен контекст. Ето, аз например много обичам Том Уейтс, но не харесвам „Металика”. Но във вашия вариант и двете пиеси – Jockey Full Of Bourbon и Enter Sandman звучат еднакво впечатляващо…

Наистина ли? Това е чудесно. Знаете ли, започнах да уча джаз много късно, до 24-25 годишна възраст не слушах дори джаз, така че за мен джазът се появи като нещо, с което можеш да изразиш всичко друго. И затова дори на Enter Sandman на „Металика” не ми е трудно да гледам като на джазова пиеса. През годините научих, че джазът не е просто жанр, а дух. Че не е само един тип или един цвят музика, а може да бъде всичко. Улф Вакениус ми предложи да изпея тази песен по своя си начин. И първоначалната ми реакция беше: „Не, не, не искам да бъда убита от фенове на „Металика”. Но после, след като опитах, се получи, и ако ви харесва, значи наистина е така. Благодаря ви.

Във вашето пеене има много блус. Бихте ли се пробвали обаче и с „корейския блус”, имам предвид – да включите елементи от традиционна „пансори” музика?

Никога не бих се опитала, защото това е съвсем различен свят. Ако искаш да пееш пансори, наистина трябва да се посветиш само на този жанр. Ако искаш да си пансори-певец, няма как да изпълняваш едновременно с това и на друга музика. Как да го кажа – това е избор и ако избереш пансори, трябва да следваш само този път и да жертваш всичко друго в музиката. Разбира се, много харесвам пансори, но не мисля, че съм достатъчно добра, за да правя пансори.

А други традиционни корейски жанрове?

Разбира се, днес има много корейски музиканти, които свирят класика или джаз със своите традиционни народни инструменти. Понякога се получава, понякога не. Но като цяло смятам, че смесването на култури е базисно за музиката изобщо, така че – защо не? Веднъж свирих с Канг Юн-Ил, която свири на хаган (традиционен корейски струнен инструмент), заедно с немски пианист и белгийски тромпетист. Тя просто импровизираше с нас и се получи чудесно, така че, да, защо не?

Имате в репертоара си толкова много интерпретации на музика от други хора, но също и авторски пиеси. Обичате ли да композирате?

Да, разбира се. Но аз основно пея. Не смятам, че съм добър композитор, но същевременно го има импулсът да изразя и своите собствени чувства, което става именно със свои песни. Опитвам се, въпреки че нямам голямо доверие в себе си. Винаги, когато ми хрумне идея за песен, първо се обръщам към Улф или към някой друг музикант, за да разбера как на тях им се вижда песента. И ако се получи, усещането е райско. В останалите случаи просто забравям за нея. Но да, обичам да опитвам.

Когато човек има дар като вашия – божествен глас, е по-лесно да прави авангардни неща и фрий-имровизация. Вие обаче сте се насочили към мелодичната музика, което за мен е много по голямо предизвикателство…

Няма голяма разлика. Защото и мелодията с думите е история, и импровизацията е начин, макар и различен, да се разкаже една история. Това съм научила от джаза. За мен солото на Майлс Дейвис на My Funny Valentine е не по-малко красиво от мелодията.

Започнахме разговора с навлизането в света на други музиканти и автори, а сега ще го завършим с нещо може би още по-важно – навлизането в света на публиката и навлизането на публиката във вашия свят по време на концерт…

За мен всяко парченце от всичкото се превръща в музика, когато изляза на сцената. Прекрасното на джаза е това тук и сега. Днес концертът е един, утре ще бъде различен. Ето, преди да дойда за първи път в България, никога не съм си представяла, че този ден и това усещане ще се състоят. Това е магията на музиката – и реакциите на хората, и усмивките им – всичко се превръща в джаз.

Улф Вакениус: за изобретяването на звука

Започваме от дуото, разбира се…

Това дуо е среща на различни култури – аз съм от Швеция, а Юн е от Сеул, но също и от Париж, където живее повече от 10 години. Аз от своя страна допринасям с много от моите други култури, защото се интересувам и от бразилска музика, и от близкоизточна… Така че се получава една наистина богата среща на култури и традиции.

Спомням си, че преди две години започнахте концерта с една пиеса, която по беше в духа на южняшкия блус…

Ако това е било усещането ви, значи наистина се е получило нещо, което води в много, много посоки. Тази пиеса я написах три седмици преди концерта в София, тя се роди по време на един саундчек във Франция. Нарекох я Индустански блус, защото моето лично усещане беше за звука на Робърт Джонсън, който се среща с индустанското слайд свирене. Робърт Джонсън и традиционните индустански музиканти са чудовища в музиката, не мога да се сравнявам с тях, но се радвам, ако наистина съм успял да създам подобна атмосфера.

За музикант от Севера, звучите доста южняшки, което подхожда и на това дуо…

Знам какво имате предвид, но аз съм си музикален скиталец по света. Но когато изпълнявам по-баладични произведения, свиря съвсем по шведски. Но понеже цял живот съм пътувал, влиянията са много повече, отколкото културата, в която съм роден. И от всичко това се опитвам да създам свой собствен свят.

Имате албум с ваши аранжименти по музика на Кийт Джарет и албум с пиеси на Есбьорн Свенсон. Предизвикателството двама велики пианисти да се преведат на езика на китарата сигурно е огромно. Кой е следващият?

Може би по-скоро ще се съсредоточа върху мои собствени пиеси. Но обичам и невъзможните неща. Защото да се преведат Джарет и E.S.T., беше наистина невъзможна задача… Представяте ли си? Как може да се свири изобщо Кийт Джарет на китара? Защото той е гений на пианото. Но за всеки проблем трябва да се търси и съответното решение. През годините съм научил, че трябва да се подхожда директно към есенцията на композициите, към корените. А какви са корените на музиката на Кийт Джарет? Мелодиите. На E.S.T.? Също. Така че подходих именно към тях и мисля, че се получи.

На концерта в София преди две години свирихте и с празна пластмасова бутилка върху струните, което си е един вид откривателство…

Всичко опира до изобретяването на звука. Аз съм доста любопитен човек и обичам да изобретявам, без да ми се налага да купувам множество скъпи електронни кутийки. И понякога естественото се оказва не само по-евтино и достъпно от скъпите устройства, но и по ефикасно. Всичко опира до настройката на въображението.

Юн Сун На & Улф Вакениус (София, 2012)