1
1068

Смирение, съвест, отговорност (или? Лаборатория)

TDimova

Смирението е определяща категория в християнската ценностна система и основна добродетел в духовния живот. Всъщност то е добродетел не само за християните. Но за смирението има много различни и често погрешни представи. То нерядко бива бъркано с примирението, с пасивността, често инертността и липсата на инициативност биват смятани за смирение. Често, когато е безкритично, то приспива нашата съвест. А често и хора, които не се ръководят от християнските добродетели, имат също толкова приспана съвест.

Наскоро гледах отново един много стар (1979 г.) и много хубав филм – „И” като Икар” на режисьора Анри Верньой и сценариста Дидие Дьокоен, с неповторимия Ив Монтан в главната роля – на прокурора Анри Волней, музиката е на Енио Мориконе. Тук аз искам да разкажа само един епизод от филма – епизода в Департамента по психология. Този кратък откъс е ключ към всичко, което се случва във филма, а и, уви, в цялото наше съвременно общество. Ще го преразкажа максимално подробно и няма да правя връзки със сюжета на филма, за да не става разказът ми прекалено дълъг.

Всъщност във филма е представена художествена интерпретация на експеримента на Милграм. Прокурор Волней отива в Департамента по психология, където професорът започва експеримента и го поканва да го наблюдава. Ще се изследва как наказанието влияе на запаметяването и изобщо на обучението. В експеримента участват двама доброволци, набрани с обява във вестник. Те изтеглят жребий кой от тях да бъде „учител” и кой „ученик”. „Учителят” прочита 30 прилагателни, свързани с 30 съществителни, и когато експериментът започне, ще прочита едно по едно прилагателните, а „ученикът” трябва да ги асоциира със съответните съществителни – трябва да е запомнил кое прилагателно с кое съществително се асоциира. Ако не е запомнил правилно, „учителят” го наказва като му пуска ток – „ученикът” е седнал на стол, подобен на електрически, ръцете му са вързани, към китките и главата му са прикрепени електроди, а „учителят” седи зад масивен пулт, от който пуска ток – от 15 до 450 волта.

„Ученикът” отговаря правилно на първия въпрос, на втория, на третия, но на четвъртия сбърква и получава първата доза наказание – 15 волта. На всяка следваща грешка – „учителят” усилва напрежението, съгласно инструкциите, дадени в началото от ръководителя на научния експеримент, с които и двамата участници доброволно са се съгласили. Експериментът продължава – „учителят” продължава да усилва наказанието (напрежението), до него стои ръководителят в бяла престилка, а професорът и прокурорът наблюдават и слушат от съседния кабинет, през стъкло, което е прозрачно само от едната страна.

С всяка следваща грешка напрежението на тока става все по-силно и „ученикът” започва да се тресе. „Учителят” започва да се притеснява от страданието, което му причинява. Иска да прекрати участието си, но ръководителят в бялата престилка настоява да продължи. И той продължава да усилва напрежението след всяка следваща грешка. Когато напрежението става твърде силно, от болка „ученикът” изважда едната си ръка от каишката, с която е завързан. „Учителят” трябва да го завърже и да продължи до завършването на експеримента.

Когато „жертвата” на електрическия стол започва да се гърчи от силното напрежение, прокурорът зад стъклото не издържа и казва на професора-психолог, че експериментът е твърде жесток, и го моли да го прекрати. Тогава професорът му обяснява, че по кабелите не протича ток – жребият е манипулиран и човекът на електрическия стол е сътрудник на екипа, който като артист симулира болка, а истинското опитно лице-доброволец е само участникът зад пулта – „учителят”. И целта на експеримента всъщност изобщо не е да бъде проверено как наказанието влияе на запаметяването. Целта е да бъде проверено докога човекът зад пулта ще усилва тока. Докога ще причинява страдание на един напълно невинен човек. Докога ще се подчинява на нарежданията. Кога неговата съвест ще проговори и ще го спре. И се обръща към прокурор Волней:

– Но, господин прокурор, Вашата съвест реагира едва на 185 волта!

Ив Монтан учудено и засрамено навежда глава. Оказва се, че той също е бил част от експеримента.

Всъщност скритата, но истинска цел на експеримента е да се провери до кога един човек може да причинява страдание на друг човек, който няма никаква вина, само защото така му е казано от някой стоящ над него авторитет – в случая ръководителите на екипа в бели престилки, представители на авторитетен научен институт.

Експериментът се провежда с много доброволци и се заснема с камера. Почти всички усилват напрежението на тока, причиняват страдание на невинния човек, защото не носят лична отговорност – отговорността е поета от авторитети, на които те се доверяват и подчиняват. И разтоварили съвестта си от отговорност, увеличават и увеличават напрежението, като причиняват страдание на непознатия невинен човек.

Пасивното покоряване на авторитети, безропотното послушание ги превръща не само в безволеви и безсъвестни пионки, превръща ги в злодеи, палачи и екзекутори. Авторитетите са им казали, че целта е благородна, поели са отговорността върху себе си, а тях са разтоварили от отговорност – от тях се иска само да слушат и да изпълняват. От тях се изисква да не излизат от играта. Изисква се да не разсъждават, а само да изпълняват, дори да изпитват угризения – да продължат да изпълняват. Изисква се да подтиснат съвестта си – нали друг носи отговорността за страданието, което те причиняват.

Когато социалният психолог Стенли Милграм, започва да провежда експеримента през 60-те години в Йейлската университетска лаборатория, неговата цел е да търси отговора на въпроса за принуждаващата и възнаграждаващата власт, която се основава на манипулацията и подчинението. Причината за провеждането на поредицата от опити е била Втората световна война, където е упражняван контрол над много хора под форма на легитимна власт. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, както и границата на подтискане на собствената съвест. Оказва се, че този начин на манипулация и контрол далеч надхвърля нацистката система. Уви, това е моделът, по който функционират и модерните общества. Ако авторитетът е лишен от съвест, той подчинява на същия принцип всички под себе си.

Екпериментът на Милграм е оспорван от етична гледна точка. На мен ми се струва, че е оспорван, не защото е неетичен, а защото показва една неудобна истина – колко неетично ни манипулират. Показва твърде нелицеприятни истини за нашето общество и за самите нас – колко лесно се поддаваме на манипулация, колко лесно караме съвестта си да замълчи. Експериментът твърде много прилича на антиутопията на Оруел. С тази разлика, че не е художествена фикция, а лабораторна наука.

Каква е нашата роля в този експеримент? Какво можем да направим? Какво зависи от нас?

От нас зависи да бъдем с будна и чувствителна съвест. От нас зависи да не прекрачваме границата на добродетелното смирение, за да не го превръщаме в раболепно покорство. От нас зависи да не робуваме на авторитети, а да мислим със собствената си глава и да носим отговорност.

Всички ние всъщност сме не изолирани наблюдатели на експеримента зад стъклото, а участници в него.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияБуен камино, перегрино (6)
Следваща статияДвижение отвъд мъглата