Начало Идеи Гледна точка Смирение, съвест, отговорност (или? Лаборатория)
Гледна точка

Смирение, съвест, отговорност (или? Лаборатория)

Теодора Димова
16.09.2014
2255

TDimova

Смирението е определяща категория в християнската ценностна система и основна добродетел в духовния живот. Всъщност то е добродетел не само за християните. Но за смирението има много различни и често погрешни представи. То нерядко бива бъркано с примирението, с пасивността, често инертността и липсата на инициативност биват смятани за смирение. Често, когато е безкритично, то приспива нашата съвест. А често и хора, които не се ръководят от християнските добродетели, имат също толкова приспана съвест.

Наскоро гледах отново един много стар (1979 г.) и много хубав филм – „И” като Икар” на режисьора Анри Верньой и сценариста Дидие Дьокоен, с неповторимия Ив Монтан в главната роля – на прокурора Анри Волней, музиката е на Енио Мориконе. Тук аз искам да разкажа само един епизод от филма – епизода в Департамента по психология. Този кратък откъс е ключ към всичко, което се случва във филма, а и, уви, в цялото наше съвременно общество. Ще го преразкажа максимално подробно и няма да правя връзки със сюжета на филма, за да не става разказът ми прекалено дълъг.

Всъщност във филма е представена художествена интерпретация на експеримента на Милграм. Прокурор Волней отива в Департамента по психология, където професорът започва експеримента и го поканва да го наблюдава. Ще се изследва как наказанието влияе на запаметяването и изобщо на обучението. В експеримента участват двама доброволци, набрани с обява във вестник. Те изтеглят жребий кой от тях да бъде „учител” и кой „ученик”. „Учителят” прочита 30 прилагателни, свързани с 30 съществителни, и когато експериментът започне, ще прочита едно по едно прилагателните, а „ученикът” трябва да ги асоциира със съответните съществителни – трябва да е запомнил кое прилагателно с кое съществително се асоциира. Ако не е запомнил правилно, „учителят” го наказва като му пуска ток – „ученикът” е седнал на стол, подобен на електрически, ръцете му са вързани, към китките и главата му са прикрепени електроди, а „учителят” седи зад масивен пулт, от който пуска ток – от 15 до 450 волта.

„Ученикът” отговаря правилно на първия въпрос, на втория, на третия, но на четвъртия сбърква и получава първата доза наказание – 15 волта. На всяка следваща грешка – „учителят” усилва напрежението, съгласно инструкциите, дадени в началото от ръководителя на научния експеримент, с които и двамата участници доброволно са се съгласили. Експериментът продължава – „учителят” продължава да усилва наказанието (напрежението), до него стои ръководителят в бяла престилка, а професорът и прокурорът наблюдават и слушат от съседния кабинет, през стъкло, което е прозрачно само от едната страна.

С всяка следваща грешка напрежението на тока става все по-силно и „ученикът” започва да се тресе. „Учителят” започва да се притеснява от страданието, което му причинява. Иска да прекрати участието си, но ръководителят в бялата престилка настоява да продължи. И той продължава да усилва напрежението след всяка следваща грешка. Когато напрежението става твърде силно, от болка „ученикът” изважда едната си ръка от каишката, с която е завързан. „Учителят” трябва да го завърже и да продължи до завършването на експеримента.

Когато „жертвата” на електрическия стол започва да се гърчи от силното напрежение, прокурорът зад стъклото не издържа и казва на професора-психолог, че експериментът е твърде жесток, и го моли да го прекрати. Тогава професорът му обяснява, че по кабелите не протича ток – жребият е манипулиран и човекът на електрическия стол е сътрудник на екипа, който като артист симулира болка, а истинското опитно лице-доброволец е само участникът зад пулта – „учителят”. И целта на експеримента всъщност изобщо не е да бъде проверено как наказанието влияе на запаметяването. Целта е да бъде проверено докога човекът зад пулта ще усилва тока. Докога ще причинява страдание на един напълно невинен човек. Докога ще се подчинява на нарежданията. Кога неговата съвест ще проговори и ще го спре. И се обръща към прокурор Волней:

– Но, господин прокурор, Вашата съвест реагира едва на 185 волта!

Ив Монтан учудено и засрамено навежда глава. Оказва се, че той също е бил част от експеримента.

Всъщност скритата, но истинска цел на експеримента е да се провери до кога един човек може да причинява страдание на друг човек, който няма никаква вина, само защото така му е казано от някой стоящ над него авторитет – в случая ръководителите на екипа в бели престилки, представители на авторитетен научен институт.

Експериментът се провежда с много доброволци и се заснема с камера. Почти всички усилват напрежението на тока, причиняват страдание на невинния човек, защото не носят лична отговорност – отговорността е поета от авторитети, на които те се доверяват и подчиняват. И разтоварили съвестта си от отговорност, увеличават и увеличават напрежението, като причиняват страдание на непознатия невинен човек.

Пасивното покоряване на авторитети, безропотното послушание ги превръща не само в безволеви и безсъвестни пионки, превръща ги в злодеи, палачи и екзекутори. Авторитетите са им казали, че целта е благородна, поели са отговорността върху себе си, а тях са разтоварили от отговорност – от тях се иска само да слушат и да изпълняват. От тях се изисква да не излизат от играта. Изисква се да не разсъждават, а само да изпълняват, дори да изпитват угризения – да продължат да изпълняват. Изисква се да подтиснат съвестта си – нали друг носи отговорността за страданието, което те причиняват.

Когато социалният психолог Стенли Милграм, започва да провежда експеримента през 60-те години в Йейлската университетска лаборатория, неговата цел е да търси отговора на въпроса за принуждаващата и възнаграждаващата власт, която се основава на манипулацията и подчинението. Причината за провеждането на поредицата от опити е била Втората световна война, където е упражняван контрол над много хора под форма на легитимна власт. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, както и границата на подтискане на собствената съвест. Оказва се, че този начин на манипулация и контрол далеч надхвърля нацистката система. Уви, това е моделът, по който функционират и модерните общества. Ако авторитетът е лишен от съвест, той подчинява на същия принцип всички под себе си.

Екпериментът на Милграм е оспорван от етична гледна точка. На мен ми се струва, че е оспорван, не защото е неетичен, а защото показва една неудобна истина – колко неетично ни манипулират. Показва твърде нелицеприятни истини за нашето общество и за самите нас – колко лесно се поддаваме на манипулация, колко лесно караме съвестта си да замълчи. Експериментът твърде много прилича на антиутопията на Оруел. С тази разлика, че не е художествена фикция, а лабораторна наука.

Каква е нашата роля в този експеримент? Какво можем да направим? Какво зависи от нас?

От нас зависи да бъдем с будна и чувствителна съвест. От нас зависи да не прекрачваме границата на добродетелното смирение, за да не го превръщаме в раболепно покорство. От нас зависи да не робуваме на авторитети, а да мислим със собствената си глава и да носим отговорност.

Всички ние всъщност сме не изолирани наблюдатели на експеримента зад стъклото, а участници в него.

Теодора Димова
16.09.2014

Свързани статии

Още от автора