0
2277

Смъртта като материал

Таня Николова

„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.

Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани книги дотук. А в новата ѝ книга „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.

В нейната естетика тъжното е красиво, защото е примирено, омиротворено, философски утаено: когато обичаш, в галериите на подсъзнанието няма разделителна линия за край. След някого не означава без него.

Семейството.
Татковото дърво на живота.
Нищо специално и космическо.
Да останеш безсмъртен.
Да изпълниш предназначението си.
Да създадеш потомство.
Да го отгледаш.
Да чувстваш корените.
Да държиш клоните.
Докато децата ти се разлистват.

Таня Николова успява да ни покаже детайлно загубата, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят. И да го опоетизира. Да теоретизира загубата като флуид, който заема всеки път различни пространства от живота.

Формата на водата  

Толкова много плаках на този филм
Не знам защо, може би ми е трябвал повод
Като при стихотворение
Баща ми умря
Много обичан човек умря
А аз гледам филм
За да мога спокойно
Да плача

Биографична ли е тази книга, фактическо ли е осиротяването или непрактичната природа на поезията ни кара силно да се усъмняваме и да търсим обобщения образ на опустошението. Всичко това няма значение, защото стихотворенията винаги говорят с гласа на четящия ги. Затова за мен новата книга на Таня Николова не е опит за самоутеха, не е терапевтично написана, не е некролог, не е паметна бележка за нечий живот. Не е и паметник от думи. „Смъртта на татко и други работни материали“ е  книга на изследовател, който се впуска в дълбоките основания на езика за обичта, за да открие думите за прощаване, но и тези на продължението. Да продължаваш някого въпреки конфронтацията на смъртта, въпреки условностите за присъствие. (И си мисля как в автобиографичното на всеки поет някак е заложено фигуративното осиротяване като метафора на неразбирането и смаляването в детството, където започва морталния страх.) Цялата съвкупност от образи и символики в стихосбирката изговаря света, изтръгната от личното въпреки интимната употреба на смъртта. Защото смъртта винаги е интимна констатация. Но книгата на Таня Николова настоява за нещо повече, че смъртта е и продуктивен модел: да съумееш да видиш в загубата работен материал, от който имаш привилегията да строиш.

Да надстрояваш себе си като автор и читателите като рецепция.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.
Предишна статияМоже ли изкуството да разказва миналото?
Следваща статияПремиерата на „Дама Пика“ в София