Начало Книги Библиосвят Солунският панаир на книгата
Библиосвят

Солунският панаир на книгата

Здравка Михайлова
11.07.2014
3571
5
© Международен панаир на книгата, Солун, 2014

Фокусна страна тази година беше Израел. Тъжен и необясним факт е, че България отново отсъстваше от книгоизложението в Солун.

Вече единайсета година солунският Международен панаир на книгата е утвърдено място за срещи с литературата, както сред читателите, така и сред професионалистите от издателския бранш. В дните на този празник на литературното общуване (8-11 май) фокусна страна бе Израел, факт, подчертаващ укрепването на гръцко-израелските връзки, особено в културната сфера.

1

На израелския щанд – отворено, минималистично в оформлението си, приканващо публиката пространство, където на видеостена течаха интервюта с израелски автори и филми, популяризиращи израелската култура, ме посрещна културното аташе на израелското посолство в Атина Йон Василиадис с пожеланието: „Дано догодина да е ваш (на България) ред!” За съжаление едва ли ще стане така. Тъжен и необясним факт е, че съседна България отсъства от солунското книгоизложение вече от поне две години, докато сред чуждестранните щандове отново превес имаха тези на балканските страни: Турция, Румъния, Сърбия, Република Сръбска, Хърватия, Словения.

Сред богатата програма от презентации една от най-впечатляващите бе тази на книгата „Евреите и думите”, написана в съавторство от Амос Оз и дъщеря му, университетски преподавател, Фаня Оз-Залцбергер. 4Лайтмотивът: открай време евреите са били въоръжени със (свещени) текстове и са оцелели благодарение на писаното и разказваното слово като фундамент на тяхната религия. Пример, книгата и храната са редом на една трапеза на Песах от хиляди поколения. „Примесът между хляб и книга, това уникално майчино мляко, способността да бъдат съчетавани Мойсеевите скрижали с Майчината трапеза – пишат авторите – обогатява със съществена брънка класическия модел на възпитание „родител-приказка-дете”. Той става „родител-книга-приказка-дете”. Не е случаен фактът, че след всеки погром или гонение евреите са взимали децата и свещените си книги и са тръгвали в поредното изгнание или емиграция. Тази забележителна книга бе представена в присъствието на Фаня Оз-Залцбергер.

Литературният обмен между Гърция и Израел започва „официално” преди десетилетие, с първата среща на гръцки и израелски писатели през 2003 г. в Каламата. В Гърция са преведени около 60 заглавия от израелски автори, на които съответстват 30 гръцки заглавия на иврит. Мнозина световно известни израелски автори са гостували в Гърция. През панаирните дни съвременната израелска литература в нейния по-широк културен контекст – изобразителни и сценични изкуства, анимация, авангардни технологии, гастрономия и пр. – бе представена от водещи личности от Израел: от академичните среди, хора на изкуството, бизнесмени, журналисти, сомелиери и др.

Двете основни оси, по които се движеше израелското участие, бяха паметта за Холокоста и израелско-палестинският конфликт. Повод за разговора с Церуя Шалев – 55-годишната писателка, родена в кибуц, която през 2003 г. ненадейно се озовава в Йерусалим близо до автобус, взривен от палестинци, – бе неотдавнашното гръцко издание на романа й „Цената на любовта”. (изд. „Патакис”). Авторката подхожда към израелско-палестинския конфликт като към трагедия, която е бреме и за двете страни. Шалев пренася читателя от конфликтната зона на публичното пространство към „войната” между половете. Героите й са „абонирани” за кушетката на психоаналитика. Писателката участва и в дискусия на тема: „Любовта и виктимизацията: жените в литературата днес” заедно с гръцките автори Лена Дивани и Арис Сфакианакис.

Знак на почит и памет към солунското еврейство, почти изцяло изтребено в концлагерите на смъртта, бе премиерата на новото издание на издателство „Епикендро” „Присъствието на отсъстващите” – за историята на сефарадската метрополия на Термаическия залив. Последният роман на световноизвестния израелски писател Аврам Йехошуа „Ретроспектива” бе представен от писателя Хр. Хоменидис и преводачката Маги Коен. Издателство „Пиги” лансира гръцкото издание на „Седемте джуджета от Аушвиц” на Йехуда Корен и Ейлат Негев, последвано от кинопрожекция на театралния спектакъл „Менгеле: в търсене на паметта за лабораторните опити в Аушвиц”.

Израелските предприемачи  Ноам  Бенд и Айла Маталон, специалисти в областта на авангардните технологии, изнесоха лекции в Бизнес школата към солунския колеж „Анатолия” и в университета „Македония”. А представянето на книгата „Start-Up Nation: Историята на израелското икономическо чудо” от Дан Сенор и Сол Сингър даде ключ към новаторските практики в Израел.

9
© Международен панаир на книгата, Солун, 2014

Изключително популярният израелски писател Етгар Керет участва в дискусия на тема „Литература във времена на криза”. Преводачът Яков Сиби и журналистката Карина Лампса представиха гръцкия превод на антологията „Красивият живот на Клара Сиато и други солунски истории” (изд. „Капон”, 2014) с текстове от израелски автори, отнасящи се до миналото на Солун. Чрез разкази, семейни хроники, свидетелства за отминали времена и поезия изплува атмосферата на Солун от Бел епок, от края на XIX век до Втората световна война, когато еврейската общност е доминиращ фактор – до депортацията й през 1943 г. Разказът, дал името на сборника, е на Йорам Канюк (1930-2013). Канюк, чийто баща е галицийски евреин, а майка му е родом от Одеса, е автор на 17 романа, мемоарни книги, 7 сборника с разкази, преведени на 25 езика. В увлекателен разказ между реалност и фикция той обрисува портрета на една влюбена жена, която се опитва да оцелее в Гърция по време на германската окупация, а след това и в Палестина. В друг от разказите Аарон Мегед, роден през 1920 г. в Полша, емигрирал с родителите си през 1926 г. в Палестина, описва живота на солунските пристанищни работници, прочутите хамали; в конкретния сюжет те трябва да разтоварят бикове за заколение – препратките са към Холокоста. В някогашен Солун ни пренася Йехуда Хаим Перахия (1886-1970) с разказ, преведен от ладино, в който обрисува еврейската общност с нейните традиции и ценности чрез живота на едно семейство. В разказа „Паломика” на родената през 1939 г. авторка Рахел Алкалай героинята на крехка девическа възраст е принудена от строгия си баща равин да напусне довоенния Солун. Семейството й я изпраща при роднини в Палестина, където тя ще преживее контраста между двата свята – този на патриархалната балканска сефарадска метрополия в сянката на Бялата кула и на по-еманципирания Тел Авив на Алията. Изпратена далеч от семейството заради хубостта си, която пречи да се задомят двете й по-големи сестри, в страната, където равенството между половете и класите е част от новия етос, възпитаван от ционизма, тя ще срещне Елиас Бенбасат от Варна.

6
© Международен панаир на книгата, Солун, 2014

Зареждащо въздействаше детският кът на панаира, най-жизнерадостното място. Деца участваха в занимални по изкуства, в игри, викторини и пр. Сред аниматорите на проявите се открояваше гръцката писателка от еврейски произход Мариза Декастро. Тя заедно с други автори педагози предаваха на децата любовта към книгата, както и много практически умения. Защото децата – не само в еврейската традиция, а и във всяка уважаваща паметта, приемствеността и собственото си бъдеще култура – са ключът към бъдещата промяна.

Здравка Михайлова
11.07.2014

Свързани статии