0
4088

Соня Йончева в „Бохеми“ на Метрополитън опера

Бохеми, фотография Метрополитън

Прочита на Франко Дзефирели, с най-дълга история на сцената на Мет, ще видим на 24 февруари в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“.

„Оперен театър без „Бохеми“ е като Шекспирова трупа без „Хамлет“ – пише Чарлс Мичнър в „Нюзуик“ през 1981 г., когато Метрополитън опера в Ню Йорк представя премиерно новата тогава постановка на режисьора Франко Дзефирели. Критикът добавя още, че Дзефирели, който се връща към точно това заглавие на Джакомо Пучини отново и отново, усеща добре, че „Бохеми“ е първата опера в историята, която постига почти съвършено съчетание между романтични и реалистични елементи, представени с импресионистични краски.

След повече от 1200 спектакъла тази постановка на веристичния шедьовър влиза в историята на Метрополитън опера като най-често представяното заглавие с най-много възстановки.

Дзефирели е майстор – той умее да предизвика възхищението на зрителя още с вдигането на завесата. Сценографията му за „Бохеми“ в Мет е приказна – на сцената са Монмартър, парижките кафенета, хора, файтони и коне, комините пушат, сняг вали – в много от сцените прозира влиянието на забележителните художници на онази епоха.

Прочутият режисьор и сценограф е 58-годишен, когато създава тази своя постановка в Ню Йорк. Признава, че е отказвал многократно на ръководството на театъра, защото вече е направил своите „Бохеми“ в Ла Скала и е осъществил всичките си мечти за това произведение. И все пак… той е на върха на кариерата си, на върха на славата и след като прочита отново либретото, си казва: „Има неща, които не съм правил преди поради технически проблеми. Мога да опитам отново в Мет“. Театърът му предоставя пълна свобода, въпреки високата цена на постановката, а солистите са още една привлекателна част от цялото: Тереза Стратас, Хосе Карерас, Рената Ското.

Питър Хол, художник по костюмите, партнирал на Дзефирели в продължение на десетилетия, разказва, че работата с изключителния италиански режисьор не е най-лесната задача. „Франко има способността да вдъхновява хората да направят всичко за него, дори ако в началото не искат. Очевидно той идва добре подготвен, но развива детайли и в движение. Никога не знаеш дали утре сутрин няма да поиска още 50 войници и костюмите за тях. Но дали с чар, или със скандал, Франко ще получи това, което преследва.“

„След 35 години аз мога да предусещам проблемите и да предлагам бързи решения. Но не вярвам в планирането на всичко предварително. Аз съм италианец, не германец. Някои режисьори идват в театъра с всичко, което е точно описано, и те нямат отношение към човешкия материал. Не можете да третирате артистите като закачалки или манекени, на които окачвате героите си. На сцената аз искам да показвам човешките същества, жизнеността, всички красиви неща от живота.“ Така обяснява търсенията си Франко Дзефирели.

Режисьорът казва още, че предпочита певците, които търсят не само начините да „покрият“ залата с гласа си, а които не се притесняват да покажат ранимостта на младите хора, които се борят за свое място в бързо променящия се свят. Сега Метрополитън опера предлага точно такъв състав.

За българската част от многомилионната аудитория на програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ голямото вълнение е предизвикано от завръщането в ролята на Мими на Соня Йончева, направила фурор на тази сцена през 2014 г., с дебют само 5 седмици след раждането на сина си. След общата им работа в „Травиата“ през миналия сезон, сега Йончева отново ще си партнира с Майкъл Фабиано в ролята на Рудолф. Критикът Закари Улф заявява, че образът, пресъздаден от Йончева, е дълбок и сърцераздирателен, нейната крехка и болна Мими се опитва да се пребори за още мигове живот с любимия си поет. Но гласът ѝ угасва. Точно както си е представял Франко Дзефирели преди 37 години.

Наскоро целият свят отпразнува 95-годишнината на режисьора. Изненадващо или не, този му прочит на „Бохеми“, с най-дълга история на сцената на Мет, продължава да вълнува публиката. Ще го видим в Синема Сити София на 24 февруари от 19.30 часа, благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа фест“. Повторението е на 28 февруари от 19 часа.