0
2409

Соня Йончева в ролята на Тоска в Метрополитън опера

© Ken Howard Metropolitan

Публиката ще има възможност да я гледа на 27 и 31 януари 2018 г. в Cinema City Mall Sofia, в рамките на „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“. 

Според статистиките на британския портал за музикални събития Bachtrack, през 2017 г. операта Тоска от Джакомо Пучини се нарежда на шесто място по брой спектакли в световен мащаб – 248. Всъщност от премиерата през 1900 г. това заглавие не слиза от афишите на повечето оперни театри и в този смисъл Метрополитън опера не прави изключение – една Тоска се заменя с друга, един режисьор следва друг с различен прочит, различни са декорите, диригентите и звездите в главните роли, но интересът към тази ярка и любима на публиката оперна творба никога не секва.

Едва ли генералният директор на Мет Питър Гелб обаче е предполагал колко главоболия ще му донесе поредната продукция на Пучиниевия шедьовър, предвиден да предизвика публиката да влезе в салона в новогодишната нощ. Истинска оперна драма. Турбуленциите започнаха още далеч преди премиерата и не спряха до последния момент: Първо се оттегли тенорът Йонас Кауфман – доводът беше, че не иска да е далеч от семейството си задълго. После отказа участие и Кристине Ополайс – тя пък не се чувствала готова за ролята, което доведе до оттеглянето и на диригента Андрис Нелсонс, неин съпруг. С напредването на времето и наближаването на премиерата нещата не ставаха по-лесни – с оправданието, че страда от преумора и има нужда от възстановяване, солистичния състав напусна баритонът Брин Терфел, който беше приел да изиграе ролята на Скарпия. И така се оказа, че режисьорът на новата постановка Дейвид МакВикар трябва да започне отначало, с изцяло подменен каст. Но той, както и Питър Гелб, едва ли са очаквали последния голям удар – обвиненията в сексуален тормоз и посегателства срещу легендарния Джеймс Ливайн, който беше поел ангажимента да дирижира новата Тоска. Ръководството на Метрополитън опера предпочете да се дистанцира от дългогодишния си ръководител до доказване на невинността му, отколкото да се набърква в скандалите от кампанията #metoo. И така, последен затвори вратата на оркестрината Еманюел Вийом – директорът на Операта в Далас, който наскоро беше в Мет за спектаклите на Таис от Масне.

© Ken Howard Metropolitan

А новата Тоска се очакваше с огромно нетърпение. Особено от консервативно настроените меломани, които никак не приемат предишната версия на режисьора Люк Бонди, заменила през 2009 г. любимата на всички класическа постановка на Франко Дзефирели от 1985-а. Кому е нужно красотата да бъде заменяна с модерна мрачна екстравагантност, питат всички тогава. Тоска на Бонди поема много тежка критика и –  което е най-трудно поносимо – освирквания. Шотландецът Дейвид МакВикар  знае добре, че трябва да се върне в руслото на класическия прочит. Със сценографа Джон МакФарлън работят повече от година по декорите, които да предизвикат овации още с вдигането на завесата, както е било и при Дзефирели. Очевидци твърдят, че това е постигнато. Самият режисьор признава, че иска всеки зрител, който е бил вече в Рим, да вижда на сцената разпознаваемите места – църквата „Сант Андреа дела Вале“, Палацо Фарнезе, замъка Сант Анжело. Детайлите са много и впечатляващи.

На този фон развиват вдъхновено героите си младите Соня Йончева и Виторио Григоло – и двамата дебютанти като Тоска и Каварадоси, заместници, готови да докажат, че не са „вариант Б“. И двамата – сред най-обичаните нови звезди на Мет.

Българката изгря шеметно след няколко смели решения: Дебютира на сцената на Метрополитън по-рано от предвиденото, после пя по заместване само пет седмици след раждането на сина си, замести Анна Нетребко в Норма в Ковънт Гардън, а сега и Кристине Ополайс в Тоска. Смела, но и винаги подготвена, Соня Йончева вече е сравнявана с великите диви от миналото. Но по-важното е, че всяка роля носи нейния почерк и артистизъм, нейната интелигентност. В operawire.com критикът Дейвид Саласар пише: „Арията Vissi darte беше уникална като интерпретация – певицата задържа динамиката, за да се получи молитвена атмосфера. Това направи арията по-интроспективна и интимна. По някакъв начин това беше вокалното изпълнение, което човек би желал да чуе от всяка Тоска, особено от дебютантка.“

„Нейният великолепен тъмен глас съчетаваше лирична топлота с драматична метална нотка във височините и тя безстрашно се впускаше в смразяващи кръвта гръдни тонове в пиковите моменти.“ (Джеймс Джордан, Оbserver)

Виторио Григоло е достоен партньор на Соня Йончева – носи същото младо и свежо присъствие, също като нея е любимец на публиката. Изигра страстен Ромео и приказен Хофман, гласовите му качества винаги впечатляват, а ролята на Каварадоси е нова в репертоара му. Страстта е гореща, целувките – истински. Наелектризиращ дует с трагичен завършек, увенчан от неговата прекрасна, сърцераздирателна ария E lucevan le stelle и от финалната сцена, в която Тоска се хвърля в реката от стената на замъка.

Злодеят в историята – полицейският началник барон Скарпия, е поверен на ветерана Желко Лучич, на когото като че ли винаги може да се разчита. В тази категория вече попада и диригентът Еманюел Вийом, за когото Тоска не е най-често изпълняваното заглавие, но все пак и той, като всички солисти, се превръща в спасител на една дългоочаквана постановка. България ще бъде една от 73-те държави, в които публиката ще има възможност да я види – на 27 и 31  януари 2018 г. в Синема Сити София.

Излъчването на живо на 27 и 31  януари 2018 г. в Синема Сити в София е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.