0
1658

Соня Йончева като Луиза Милер на живо от Мет

„Луиза Милер“ © Метрополитън опера

Операта „Луиза Милер“ на Верди попада за първи път в афиша на „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“. Трето участие на Соня Йончева в преките излъчвания от Мет. Ще я видим на 14 април от 19.30 часа в Синема Сити София.

„Луиза Милер“ е петнайсетата оперна творба на Джузепе Верди. Либретото Салваторе Камарано пише по мотиви от пиесата „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер. На селското момиче Луиза е отредена трагична съдба – тя трябва да се откаже от собственото си щастие с любимия, за да спаси живота на баща си.

Създадена през 1849 г., на границата между утвърждаването на Верди като композитор и голямата слава, която идва само две години по-късно с „Риголето“, после с „Трубадур“ и „Травиата“, „Луиза Милер“ не успява да предизвика същия огромен интерес. Всъщност това не се дължи на реакциите на публиката – меломаните харесват творбата, нейната страст, историята за любов и саможертва, за коварството на властниците и класовото неравенство. И не на последно място музикалните и артистични предизвикателства пред певците.

Казват, че сопрановата роля е дотолкова взискателна, че е една от причините операта да не се поставя твърде често. На сцената на Мет преди Соня Йончева има 15 изпълнителки, влизали в ролята на Луиза Милер – сред тях са Роза Понсел през 1929 г., Монсерат Кабайе преди точно половин век, след нея Адриана Малипонте, Катя Ричарели, Рената Ското. На Йончева се пада честта да представи младата Луиза пред многомилионната аудитория на The Met: Live in HD.

Българката изигра през този сезон Тоска и Мими от „Бохеми“ и триумфира на нюйоркската сцена точно според очакванията. А те вече са много големи. И ето че критиците отново са възхитени – ролята на Луиза Милер пасва като ръкавица на Соня Йончева. Певицата признава, че първоначалното ѝ впечатление е, че образът е твърде далеч от нейния собствен характер на силна жена, която взима решенията със замах. „Струва ми се, че Луиза е прекалено добра с всички, иска всички около нея да са щастливи“. После обаче певицата установява, че подходът може да бъде далеч по-задълбочен: „По време на репетициите разбрах, че Луиза е много интересна жена, защото гледа философски на смъртта, на любовта и е наясно с политическия конфликт между баща си и бащата на своя любим Рудолф. И от самото начало приема смъртта като единствен изход от тази история. Защото е твърде сложно.“

Йончева споделя, че вокалното предизвикателство идва от голямата цветова палитра, необходима в различните действия – леката и ефирна колоратура се сменя с по-драматичното лирично пеене във второ действие, а после лекотата на гласа трябва да се завърне за финала. „Много от моите колежки сопрани са ми казвали, че винаги са отказвали да пеят Луиза, защото е твърде трудно. Звучи лесно, но чак когато започнеш да я пееш, разбираш, че ролята изисква толкова голям спектър от цветове на гласа.“ – казва тя и пресъздава по-скоро дръзка и чувствена, отколкото невинна млада жена.

Но Соня Йончева не е единствена в тази постановка, към която са отправени взискателните погледи на публика и критика – за нейните партньори Пласидо Доминго, Пьотр Бечала и Александър Виноградов ролите също са дебютни. Полският тенор е един от любимците на опероманите, но в Мет не са го аплодирали през този сезон, днес като Рудолф Бечала отново е завладяващо елегантен, а Виноградов е дебютант на тази престижна сцена като граф Валтер, бащата на Рудолф.

Легендарният тенор Пласидо Доминго премина през много трансформации – първо като диригент и оперен мениджър, а напоследък и като баритон. Старият войник Милер е 149-и пореден нов образ в неговия репертоар, след като през 70-те години на миналия век е пресъздал младия Рудолф. Безпрецедентно сценично дълголетие, изпълнено с достойнство. Гласът му не носи дълбочината на истински баритон, загубил е и гъвкавостта си, но точно като Милер Доминго има възможност да разгърне топлотата и артистичността, която носи в себе си и която вълнува зрителя.

За Пласидо Доминго това трябваше да е завръщане към златните времена на партньорството с друга легенда – диригента Джеймс Ливайн. Но не се случи заради скандалните разкрития, свързани с името на дългогодишния музикален директор на Метрополитън опера, които доведоха до уволнението му. И отново, както преди три месеца с „Тоска“, ръководството на театъра трябваше да намери в кратки срокове заместник, който да работи в постановъчния екип с режисьора Елия Мошински и Санто Локуесто като художник по декора и костюмите. Овакантената позиция пое Бертран дьо Бийи. Френският маестро има вече 20-годишна история с Мет, освен това пое и пролетните спектакли на „Тоска“, заедно с „Луиза Милер“, а предстои да го видим на диригентския пулт и в последната постановка, която ще гледаме в Синема Сити София на живо от Ню Йорк в края на април – „Пепеляшка“ на Жул Масне.

 „Луиза Милер“ в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ е на 14 април от 19.30 часа с повторение на 18 април от 19 часа в Синема Сити София благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.