0
2953

Соня Йончева придава нов блясък на „Травиата“ в Метрополитън

© МЕТ

Огромен интерес предизвикват кинопрожекциите на операта „Травиата“ от Верди като част от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“, които този път освен в София, ще могат да се гледат и в Русе, Пловдив и Варна.

Разбира се, присъствието на певицата Соня Йончева в афиша на Метрополитън опера е основният мотив билетите за трите прожекции в София да бъдат разпродадени много преди 11 март, когато е излъчването на живо. Следват повторения на запис на 15 и 22 март.

Суперлативи и само суперлативи се сипят по адрес на българската дива, която вече бе определена в New York Observer от Джеймс Джордан като ново попълнение в списъка на великите Виолети на МЕТ. Соня Йончева е новина. Отново. Тя е млада, искрена, раздаваща се, а разликата от предишните й превъплъщения в емблематичната роля е само в по-дълбокия й и обогатен тембър. „Някъде по средата на второ действие сопранът Соня Йончева премина от една наистина добра Виолета, в една велика Виолета“ – описва възхищението си Робърт Ливайн още в първото изречение на рецензията си в портала за музикални събития bachtrack.

На 7 март публиката в Метрополитън гледа 1000-ния спектакъл на Травиата, точно 164 години след премиерата в Театро Ла Фениче във Венеция. Тогава Верди пише на свой приятел: „Травиата снощи беше провал. Дали аз съм виновен, или певците? Времето ще покаже“.

Така и става. Години по-късно именно Травиата е мярка за величина във вокално и артистично отношение на много певици.

Тази, превърнала се в култова постановка на германския режисьор Вили Декер е позната на меломаните от фестивала в Залцбург през 2005 г. – може да се гледа на DVD записът със звездното дуо Анна Нетребко и Роландо Виясон. На сцената на МЕТ е поставена като копродукция през 2010 г. и след края на тази серия, която завършва на 14 април, ще бъде свалена от афиша завинаги.

Вили Декер не се притеснява да направи модернистичен прочит, след като години наред нюйоркчани гледат Травиата в стил Бел епок на доайена Франко Дзефирели. Сценографията на Волфганг Гусман е минималистична, преобладаващо черно-бяла, с яркочервени акценти на моменти. Това, което винаги се набива на очи, е огромният часовник – времето, което изтича за умиращата Виолета. Хорът, макар и смесен, е облечен в черни смокинги в първо действие – не е лесно да си жена в доминирания от мъже свят, дори когато те носят на ръце. Символите и метафорите са тези, които вълнуват в иначе студената обстановка на сцената.

© МЕТ

И в тази среда най-важно е взаимодействието между певците. На Соня Йончева партнират тенорът Майкъл Фабиано в ролята на Алфред и ветеранът Томас Хемпсън като Жорж Жермон (поради заболяване Хемпсън е бил заместен в спектакъла на 1 март от Нелсон Мартинес). Именно Хемпсън е свързващото звено между постановките в Залцбург и Ню Йорк – преди повече от 10 години той участва и във фестивалната  премиера. Фабиано изпълва героя си със страст, граничеща с обсесия, и критикът Джеймс Джордан дори твърди, че в една от сцените се е притеснил за сигурността на Йончева, защото в яростта си Алфредо иска да нарани Виолета, а гласът му предизвиква тръпки – „все едно прокарват острие по кожата на зрителя“.   

Италианският маестро Никола Луизоти, поканен да ръководи серията спектакли на Травиата в Метрополитън, е настоящият музикален директор на операта в Сан Франциско.

Излъчването на живо на спектакли в Метрополитън е възможно благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“. Прожекцията в Русе е на 18 март (в Cinema City), в Пловдив – на 18 май (Cinema City), във Варна на 12 юни (ФКЦ).