0
1101

София Филм Фест 2017: какво да очакваме

„Сиераневада“, реж. Кристи Пую

Ако сте почитатели на по-разнообразни филми (в сравнение със стандартния репертоар на кината у нас), сигурно с настъпването на март си взимате отпуск за киноманстване. Шегата настрана, но ежегодният София Филм Фест се задава със своето 21-о издание и програмата, както обикновено, е толкова обширна, че ще се нуждаете или от целодневен пас за прожекциите, или от пътеводител сред множеството панорами във фестивалния „дневен ред“.

Верните почитатели на Феста ще се ориентират по-лесно сред различните рубрики, взискателните зрители ще подберат заглавия според собствените си жанрови предпочитания или приятелски съвет, но ето ви все пак малко „жокери“ какво да очаквате от филмовото съдържание на СФФ 2017.

За любителите на изненади, Международният конкурс винаги крие по някое неочаквано откритие сред дебютиращите (или почти дебютиращи) творци, а тази година в него участват и цели три български филма, начело с много коментирания „Безбог“ на Ралица Петрова. От друга страна, председателят на журито, румънският режисьор Кристи Пую, ще представи новия си филм „Сиераневада“ – семейна трагикомедия, и ще ни припомни „Смъртта на господин Лазареску“ (2005) и „Аврора“ (2010).

„Христо” на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов участва в Международния конкурс.

Други киноистории, които си водят режисьор или актьор в чест на българската публика, са сръбският трилър „Завръщане“ (2017, реж. Предраг Якшич) с легендарния американец Джон Савидж (по този случай „Коса“ и „Ловецът на елени“ също са в програмата); криминалната мистерия „Следи“ и полската режисьорка Агнешка Холанд; „Алтамира“ – историческа драма за откриването на рисунките в едноименната пещера в Испания, в компанията на режисьора Хю Хъдсън и неустоимия британски чаровник Рупърт Евърет. Една от живите легенди на италианското кино Марко Белокио няма да пристигне в София, но затова пък ще можете да гледате най-новият му филм – романтичната драма „Сладки сънища”.

Очаква ви ретроспективa на финландския чудак Аки Каурисмаки, преди да надникнете в най-новата му драма „Другата страна на надеждата”, пропита с присъщия му абсурден хумор. Ще имате възможност да се запознаете и с предишните филми на творческия тандем Петер Бросенс/Джесика Удуърт, чийто най-нов проект „Белгийският крал“ ще открие СФФ 2017.

„Белгийският крал“ на Петер Бросенс и Джесика Удуърт ще открие СФФ на 9 март.

Наред с пресния носител на „Оскар“, афро-американската драма за себеутвърждаването „Лунна светлина” (реж. Бари Дженкинс), сред заглавията, които идват в София със завидна наградна биография, са: британският „Аз, Даниел Блейк” на социално ангажирания Кен Лоуч (Златна палма от Кан ’16); „Жената, която си тръгна” в търсене на справедливост и отмъщение на филипинеца Лав Диас (Златен лъв от Венеция ’16), руската военна драма „Рай” на Андрей Кончаловски (Сребърен лъв за режисура’16).

От друга страна, София Филм Фест от години следи филмографията на световни майстори като Франсоа Озон – сега е ред на романтичната история с поствоенен привкус „Франц”; братя Дарден, които разнообразяват репертоара си с крими интрига в „Непознатото момиче”; или Фатих Акин, който разказва едно трагикомично приключение „по пътя“ в „Сбогом, Берлин”.

Няма друго филмово място и време, където можете да се срещнете с толкова балканско кино накуп. Същевременно, ако има български филм, който сте пропуснали, сега е моментът да наваксате – всички заглавия, създадени през последната година, ще се извъртят на фестивалните екрани, а за някои това ще бъде първа среща с публиката. Тук е и най-сигурната възможност да гледате на голям екран наше и чуждестранно документално кино (благодарение на фестивалната селекция последното винаги се отличава с екзотични гледни точки и със социално ангажирани злободневни сюжети). А любителите на грандиозни природни картини едва ли ще пропуснат „Императорът” на Люк Жаке – продължение на прочутия документален епос „Походът на императорите”.

„Императорът”, Люк Жаке

Към вече традиционната рубрика „Кино гурме“ в програмата на СФФ се присъединяват две нови тематични програми: със спортни заглавия (едно от които е посветено на Пеле) и с тийнейджърски филми, а специалната „Музикална кутия“ включва кинодокументи, посветени на Иги Поп (под режисурата на самия Джим Джармъш), „Лайбах“ и „Ролинг Стоунс“.

Дори да спрем дотук, пак изглежда „тежка“ програма за десетината фестивални дни. Та, ако нямате отпуска, най-добре е да заложите или на „очакванията“, или на „изненадата“ и да запълните всеки свободен час с кино, поне между 9 и 19 март. Добрата новина е, че ретроспективите започват в Дома на киното седмица по-рано. Ако винаги сте искали да разберете какво се крие зад ексцентричната слава на Аки Каурисмаки, сега е моментът. „Мъжът без минало“ (2002), „Светлини в здрача“ (2006) или „Хавър“ (2011) са еднакво добра възможност да се запознаете с един неповторим киноразказвач, който изтръгва усмивка от сивотата на всекидневието, независимо дали „опитомява“ криминален сюжет или романтична интрига, без да изневерява на своя мълчаливо-странноват изследователски подход. Приятно гледане!

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПисма от България
през 1877 г.
Следваща статияМарт, 1917 г.