0
1424

Социални

В предизборната ни ситуация, в която водещи фигури от доскоро съюзни политически формации (участвали заедно в патриотичен блок и в управляващата коалиция) си подхвърлиха претенции за разнообразни медицински тестове, възникнаха и сериозни социални проблеми. Като този с изтеглените от училище деца. Нещо, което е действителен проблем.

Каквото и да си говорим, притежанието на незаконни наркотични вещества и разпространяването публично на заплахи за физическа разправа стоят в отношение спрямо Наказателния кодекс, твърде различно от онова, което същият кодекс поддържа със случаите на „хомосексуална или бисексуална“ любов. Трябва да се отбележи разликата.

Но за тези глупости повече не смея и да отворя дума. На техния фон, който създава масово оцветяване, дойде само че едно друго масово тониране – това на издърпаните от училище деца. И тук пейзажът стана далеч, далеч по-мрачен.

За мен няма съмнение, че тази социална криза беше предизвикана нарочно и със сериозна подготовка. Проектът за нова национална стратегия за детето е от 26 декември 2018 г. Създаден е от специалния съвет към Държавната агенция за закрила на детето.  

Междувременно минаха обсъждания, осъществиха се проявите на съпротива срещу приемането на този документ, потънали само че в другите, по-важните за масовото съзнание политически занимателности. Разбира се, проектът си беше залят с помия от самото начало, както си му е популисткият ред у нас.     

Защото не са чак толкоз много днешните български граждани, които се вълнуват от темата за правата на децата дотам, че да им обръщат внимание през цялото време и да им обръщат сериозно внимание. Иронията ми е основателна, повярвайте, както и показаха подстъпите към местните избори.

Времето минаваше и някак неусетно, но пък внезапно осезателно (за да си поиграя с глаголите) България се наводни от информации за това как държавата вече си е присвоила правото да отнема произволно деца от техните родители. И за да се стигне до реалната ситуация с децата от ромските общности в Южна България.      

Всичко, казано от мен дотук, е банално известно, но ще се оправдая с наблюдения върху случая от вчера, който ми дава повод и който издаде, слава Богу, инженерите и тяхното мислене. Случаят е този с невръстното дете, изоставено някъде в жилищния комплекс „Люлин“. Надписът, оставен, предполага се, от родителите на пеленачето до него, беше разгласен като следния: „Моля да го предадете на социалните. Успех!“.

Има ли съмнение, че така на обществото беше поднесена нечистоплътна заигравка с вече втълпените страхове от произволна и безогледна намеса на „социалните“ в живота на семействата и родителите?

Цялото медийно отражение на трагедията с изоставянето на това детенце се завъртя в един момент около интелектуалното и психическо състояние на неговите родители. Ако трябва да съм прецизен, ще се наложи да кажа, че в информациите на основните ни електронни медии не беше направено разграничение между предположението за психическо разстройство и онова за ментални смущения. Наричани в правния ни свят и досега слабоумие. Но защо и да се прави разлика? Нали усредненият в очите на производителите на новини човек не се интересува много от такива различавания. Където психото, там и слабоумният.  

А иначе, на какво може да бъде отдадено притежаването на четири фирми от страна на млад баща, изоставил детето си поради финансови затруднения? На психическо разстройство, на слабоумие. Или на …?

Така или иначе, този човек и майката на детето му са оставили бележка, в която, както трябваше да личи по всичко, в изискано разумен текст социалните са насърчени да имат успех с изоставеното отроче.

Посочването на социалните в този завет не оставя много място за съмнение относно намеренията на съставителите му. Авторството не може да бъде назовано, разбира се, но идеологията на посланието не може и да бъде сбъркана. Стилистиката е дотолкова същата, че няма как да не се направи връзка между съдържанието на хартийката, намерена при изоставеното дете, от една страна, и пропагандния масив, който се изля във връзка с критиките към така и неосъществените до момента идеи за Национална стратегия за закрила на детето.  

Очевидно за мен е, че случаят в ж. к. „Люлин“ беше манипулиран, за да бъде вписан в една стратегия, ориентирана към свързването му в общественото съзнание със събитията, разиграли се в ромските общности из Южна България в последните дни. Пак да припомним какво се казва в оставената нота: „Моля да го предадете на социалните. Успех!

Точно натъртването на името „социални“ е дизайнерското място в това подпъхнато изречение, мястото, издаващо задно с това не изключително големия ум на създалите текста инженер-политици. Но забележете и ироничното подхвърляне на пожеланието за успех!

Убийството на надеждата идва от там, че такива смешни като замисъл постановки продължават да постигат резултата, желан от техните творци. В българското общество подобни зловредни слухове продължават да вършат работа, продължават да обслужват успешно моментни интереси.

Ще кажа и няколко думи за министър-председателя и неговото поведение в създалата се ситуация. Бойко Борисов съумя да съчини изречения (в типичния си привидно разпилян стил), които трябваше да изглеждат като тотално заклеймяване на спекулациите с възникналите у хората страхове, довели до извеждането на децата от училище, но които всъщност представляваха категорични напътствия за изпращане на децата в училище, за да няма неприятни последици. Няма да ви досаждам – прочетете изказването от който си искате информационен източник.                  

Само да кажа и за текста на проектираната Национална стратегия за детето. Много слабости, страшно наизустено, преводно и по чиновнически безизразно съдържание. Всъщност, в този текст няма съдържание!

Като го четеш, виждаш единствено хора, които пушат до стените на ведомството си. В очакване на поредния европейски съветник. Който после ще пуши заедно с тях.              

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияМаска няма, всичко е грим
Следваща статияТрънливите наслади на художника