0
407

Неизбежността на новата демокрация

Новите обществени движения са спонтанни и нямат свои лидери

castells3
Мануел Кастелс

Изтъкнатият изследовател на информационното общество сподели пред радио „Свобода“ наблюденията си за протестните движения през последните години, в това число в Русия.

В съвременното общество разпределението на властта зависи от възможността да се контролира не само информацията, но и комуникацията между хората. При това съвременните правителства по цял свят губят този контрол: хората се информират помежду си самостоятелно и координират своите действия чрез интернет, като образуват мощни протестни движения срещу остарелите социални институции. Идеите се разпространяват подобно на вирус – от човек на човек, от ползвател на ползвател. Новите обществени движения са спонтанни и нямат свои лидери. Принципно тези движения не прибягват до насилие. Те въздействат на обществото бавно, но неизбежно, като създават нови ценности и променят по този начин социалната структура.

Ако имате наблюдения върху руските обществени движения в последно време, как оценявате техните основни идеи?

Не познавам много добре ситуацията, тъй като я наблюдавам от разстояние. Доколкото разбирам обаче, това е движение в защита на демокрацията. Хората се опират на вярата си, че Русия е демократична страна. Те искат реформиране на политическите институции. Подобно на останалите социални движения по света, руското движение също няма лидери, макар че много хора се опитват да обявят себе си за такива. Аз обаче съм говорил с някои от участниците в демонстрациите и трябва да кажа, че никой не признава Ксения Собчак или който и да е друг за лидер на протестите. Не признават за лидер дори Навални, който даде началото на това движение. Същността на протеста е в това, че болшинството московчани не са съгласни с демокрацията по путиновски.

Как трябва да реагира държавата на подобни протести? Възможно ли е репресиите да се окажат ефективни?

Не, не е възможно. Това не е мое мнение, това бе доказано чрез опита на много страни. Ако в ход тръгнат бомбите и танковете, то хората ще отвърнат с гражданска война, както стана в Сирия.

И това би се случило във всяка страна? Силовите мерки биха били неефективни при всякакви условия?

Е, може би, ако убият всички… Ако говорим за протестните движения от последно време, то може би единственият случай на ефективни репресии беше в Бахрейн. Там властта съумя да се възползва от военната помощ на Саудитска Арабия и Пакистан. Убиха няколко хиляди души и арестуваха хиляди и за момента това се оказа ефективно, но само поради това, че репресиите засегнаха шиитското малцинство и останалата част от населението, която е сунитска, не влезе в борбата. Но това беше единственият случай, когато силовите мерки проработиха. При останалите революции репресиите доведоха до това, че демократичните протести се превърнаха в гражданска война.

Но ако говорим не за такива репресии като арестите и разстрелите, а например за цензура в средствата за масова информация или за контрол в интернет?

Това, разбира се, е друго. Във всеки случай, ако движението е започнало, вече не можеш да го спреш. То ще променя обществото по различни начини. Възможно ли е да се контролира свободата в интернет? Да, но не много ефективно, защото това е технически сложно. Единственият начин е интернет да бъде премахнат изцяло. Нито една страна обаче не може да направи това, защото то означава все едно да се откажеш от електричеството. Не можем да разделим интернет на „добър“ и „лош“. Може да се последва примера на Китай: ако на властите не им харесва нещо в интернет, те хващат човека и го хвърлят зад решетките. Това разбира се е лошо за арестувания, но неговото послание не може да бъде спряно, то продължава своя път. Можеш да убиеш говорещия, но не можеш да убиеш неговото послание.

Как трябва да реагира държавата по отношение на разрастващите се протести?

Ако една държава има проблеми със свободата, то трудностите й ще продължат дълго. Защото с помощта на интернет хората получават информация, свързват се с други хора, създават свои собствени медии, собствени социални мрежи, в които се раждат предизвикателства към държавата.  Единственият начин за съвместното съществуване на интернет и свободата за държавата е да бъдат открити канали за политическо участие и да се признае, че това, което ние приемаме за демокрация сега, за много хора  вече не е демокрация. Значителна част от гражданите на развитите страни в Европа и Америка – от една трета до половината от населението – са съгласни с идеите на протестните движения, макар и да не са готови задължително да участват в тях. Това означава, че политическите системи са длъжни да стават все по-открити. Политическата класа не може повече да бъде отделна каста, която е изолирана от обществото. В противен случай ще се появяват все повече и повече радикални обществени движения. Това се случва във всички страни.

Тоест според вас трябва да се търсят нови форми на демокрация?

Именно. Не да бъдат отхвърляни съществуващите, но да бъдат допълвани с електронна демокрация, с демокрация на местно ниво, с финансова прозрачност, с контрол върху работата на банките. Идва краят на представата за демокрацията като нещо, което се свежда само до това на всеки четири години да гласувате на избори, резултатът от които се определя от средствата за масова информация, от контрола на властта и крупните бизнес корпорации. Това е като в края на XIX век, когато е имало демокрация, но жените и малцинствата не са имали право да гласуват. Сега, разбира се, сме се придвижили напред, но все още нямаме демокрация, която да е адекватна на века на интернет. Или демократичните институции ще се отворят за широката публика и ще станат по-прозрачни, или обществото ще бъде изправено пред сериозни конфликти и дори насилие.

Какви могат да бъдат тези нови форми на участие?

Хората все още ги изработват.

Трябва ли тези форми да бъдат различни за различните страни?

Да, но движенията в различните страни се намират в контакт помежду си, всяко движение знае всичко, което се случва с останалите, всички са свързани в интернет, целият опит става общ.

Как започна Occupy Wall Street? В началото на пролетта през 2011 г. започнаха протести в Испания. Канадско списание, излизащо във Ванкувър със заглавие Adbusters, освети опита на испанските протести и на 17 септември излезе с призива „Occupy Wall Street“. Интересно е, че никой не забеляза: защо точно на 17 септември? Това е денят на американската конституция, нещо което никой в Америка не знае – на никой не му е до това. Но това е важно, защото движението се зае с възстановяване на принципите на американската конституция, които – по убеждение на протестиращите – са  изцяло забравени. Например разделението между властта и парите. Движението „Occupy“ в САЩ започна с едно искане: да бъдат създадени закони, които не биха позволявали на финансовите институции да се намесват в политическия процес. Ако в Египет призивът беше: „долу диктатурата“, то в Америка призоваха: „долу диктатурата на парите“.
 
Необходимо ли е много хора да споделят лозунгите на протеста, за да могат те да повлияят върху обществото и властта?

Болшинството хора. В САЩ около 40 % от обикновените граждани споделят идеите на Occupy. Сред политиците не ги споделя никой, дори Обама, защото работата на политиците е под заплаха.  Протестиращите казват: „Вие, политиците, си вървете, а ние всичко ще променим“.

Но 40 % не са мнозинство.

Да, но трябва да се събере болшинство, за да започне да се променя системата. Това ще се случи, когато цялата страна започне да мисли по друг начин. Не 50 процента, а 90 процента.

Но в Русия например е трудно да си представиш, че цялата страна ще започне да споделя идеите на протестното движение.

За това е необходимо време. Ако по-голямата част от населението не поддържа позицията на протестиращите, в обществото ще нарасне противопоставянето, но няма да произтекат дълбоки промени. И в това има проблем. Има различни форми на революция. Като чуят за революция, обикновено хората мислят за насилие, но е възможно да става дума и само за масово гражданско неподчинение. В Индия Ганди е тръгнал оттам, че в началото хиляди хора просто започнали да излизат в морето, за да добиват сол от морската вода. Британските власти забранили това (било е в нарушение на държавния монопол). Но хората не са се подчинили и този акт на съпротива променил всичко. В какво е „солта“ на обществото днес? Пари, банки, финанси! Затова движението Occupy сега се занимава с няколко неща: създават кооперативи за собствено производство на продукти, организират бартерни мрежи и алтернативна валута. Възниква социална валута, която се използва от определени общности. Развиват се времеви банки: вие отделяте три часа за нещо, което е полезно за мен, а  аз отделям три часа във ваша полза. Идеята е да се освободим от парите. Засега я споделят малцина, но броят на нейните привърженици бързо расте. В Америка се създават банки на някои местни общности. Хората започнаха да изискват от местните власти да изтеглят парите на градовете от големите американски банки, например от Chase Manhattan. В Бъфало местното обществено движение успя да постигне това и в момента в града е постигнато съгласие всички пари на града да бъдат изтеглени от Chase Manhattan и вложени в местна банка, управлявана от специален кооператив. Демонстрантите тръгват от протестите и стигат до най-различни конкретни действия, които променят обществото отдолу: не като идеология, а като различен начин на живот.

Да се върнем към демокрацията. Какви инструменти ще са нужни, за да я обновим?

Само интернет. Да се рапространява информацията, да се провеждат открити обсъждания… Впрочем всичко това вече се прави. И ако властите се опитат да спрат тези процеси, то организации като Anonimous ще се съпротивляват – могат например да блокират сайтовете на органите за безопасност. Интернет движението съществува на няколко равнища. Ако власттите извършват кибератаки, то и по отношение на тях ще бъдат прилагани кибератаки.

Мануел Кастелс е един от най-известните социолози на съвременността. Роден в Испания през 1942 година, той намира убежище в Париж по време на дикатурата на Франко в Испания. На 24 години става най-младият преподавател в Сорбоната. След майските вълнения през 1968 г. е принуден да емигрира в САЩ, където започва да се интересува от информационни технологии. Днес Кастелс е един от авторитетите в областта на философските проблеми на информационното общество. Професор е по социология в Калифорнийския университет в Бъркли, където е назначен през 1979 година. В качеството си на гост-професор чете лекции в някои от най-престижните университети в света. През последните години част от трудовете на Кастелс бяха преведени на български език, включително фундаменталния му труд „Възходът на мрежовото общество“.

Превод от руски: Димитрина Чернева