0
1481

Спаси и сохрани

DEnev

 

След по-малко от десет дни, на 18 юли, е рожденият ден на Апостола. По тоя повод изрових един стар свой текст, който сега ще предложа на вашето внимание.

В текста се разказва за един човек, който имаше дързостта да разчупи канона на знанието ни (и незнанието ни ) за Васил Левски.

Не казвам, че непременно трябва да се съгласим с изводите на този човек. По-скоро в случая искам да подчертая думата дързост. 

Защото дързостта е последното лекарство за България.

Антиквар пренаписа биографията на Левски

Александър Алексиев е роден през 1958 г. в София. По призвание е художник, по професия – антиквар, а по дълбоко вътрешно убеждение – изследовател на българската история и особено на епохата на Възраждането. Като художник има своите успехи – бил е втори художник на мащабното епично платно „Хан Аспарух“, има също така участия в дузина художествени изложби. Започва да излага сред първите още през далечната 1985 г. свои картини в градинката на „Кристал“. По онова време мнозина предлагат там освен картини различни семейни реликви и антикварни ценности. Трайният му интерес към епохата на Възраждането, към документалните свидетелства от онова време засилват изследователската страст на Алексиев към архивите и антиквариата изобщо. Така през 1995 г. отваря и първия си антикварен магазин.

Девизът на Александър Алексиев, който го води в трудната му родолюбива дейност на изследовател, е „Спаси и сохрани“. „Това означава постоянно да се търси историческата истина – аналитично и с факти; за да извадим от забравата онези наши възрожденски дейци, които са изградили нашата държавност. Без национално достойнство никой няма да ни цени – не в Европа, а където и да отидем по света“, обяснява девиза си Алексиев.

Официозната историография продължава да се отнася към антикваря изследовател Александър Алексиев като към извънземен – сякаш изнася находките зад граница, а не ги издирва, купува с лични средства и подарява на музеите в България.

Пътят на антикваря Александър Алексиев из белите полета на възрожденската тема е пребогат на плодове. Още през 1990 г. успява да купи от наследниците на поборника Странски неизвестна дотогава на широката общественост снимка на Васил Левски и Георги Странски. От този миг започват сериозните му занимания по темата Левски. Първата му съществена инвенция е за възрастта на Апостола.

Алексиев доказва, че Апостола е роден през 1846 г., а не през 1837 г., както е общоприето. Тезата, която според изследователя е безспорна, се крепи на редица факти. Споменатата снимка е един от тях. На нея прекрасно личи, че Георги Странски и Васил Левски са почти връстници. Това доста озадачава в началото и самия Алексиев и е една от първите податки за уточняването на рождената дата на Апостола. (Известно е, че д-р Георги Странски е роден през 1847 г. и завършва Букурещкото медицинско училище.)

Още през пролетта на 1992 г. Александър Алексиев публикува в наш всекидневник заключението си, че думите на Левски „Съм на двадесет и шест, на двадесет и седем годин“ (написани в протокола с думи), казани от него по време на първия му разпит през януари 1873 г., не са изречени за заблуда на турския съд, а всъщност отговарят на истината. На практика това е и единствената податка за рождената му година в аналите.

Втора новооткрита от Алексиев оригинална фотография на Васил Иванов Кунчев, направена през 1864 г., когато си отрязва косите и се готви да става даскал във Войнягово, затвърждава убеждението му. Нея Алексиев отпечатва на плакат с благотворителна цел заедно със снимката на Васил Левски в униформа на Първата българска легия, направена в Белград през 1867-1868 г. Съпоставката между двете наистина би накарала непредубедения зрител да се замисли дълбоко за същинската възраст на Апостола.

По тази фотография и по ред други факти Алексиев прави свой прочит на писмото на Любен Каравелов до Райчо Попхристов от 1872 г., поместено в „Извори“ на Димитър Страшимиров.

Райчо – пише Каравелов, – пашапортът вие требе да ми изпроводите в Букурещ… тоя пашапорт не е за Панайота; а за едно момче руссо, високо, на 26 години, очи има руси, мустаки малки, разбра ли сега?“ От съображения за сигурност Каравелов не споменава името на момчето, но името на Панайота (Хитов) достатъчно недвусмислено отпраща към Левски, който като знаменосец в четата му е след него по ранг.

В статията си „Сривът на каноните или кога всъщност са родени Левски и Каравелов?“, излязла в сп. „Исторически архив“ от 1997/1998 г., Алексиев отбелязва, че въпросното писмо е изключително ценно свидетелство относно възрастта на Васил Левски.

Сензационната публикация окончателно „подплашва“ казионните историци

Идеята на Алексиев с обнародването й е била те сами да достигнат до съществения извод, че Левски е роден през 1846 г. Наместо да го опровергаят обаче, те престават да полемизират изобщо. Междувременно един чевръст плагиат преписва съобщените от Алексиев факти в публикацията и набързо спретва брошурка, оповестявайки от свое име новаторската теза.

В средата на 90-те години по БНТ Алексиев обявява, че пише от 1992 г. книга за Апостола със заглавие „Новорождение“. Бурната реакция е: кой е този автор, какъв е? Не закъснява и контра-статия в печата без никакво по същество конкретно опровержение на тезите му, където е нареден пренебрежително в кюпа на „вманиачените патриоти“.

Алексиев не се отказва. Така идва поредното откритие, свързано с Дякона, което антикварят с възрожденски дух особено цени – откритието защо Васил Кунчев е наречен Левски. То е направено през 2001 г. по фотографията на Апостола от 1867 г., когато е знаменосец в четата на Панайот Хитов. „В спомените си Христо Иванов-Книговезеца споменава – пише Алексиев в статията си „Защо Апостола на свободата е наречен Левски“ (отпечатана в сп. „Един завет“ от 2001 г.), – че през 1862 г. Левски е носил елек със сърмени лъвове отстрани, шити от самия Дякон, поради което бил наречен и „Левски“. Под лупа на елека на снимката наистина добре се виждат двата лъва.

На 10. XII. 2004 г. Алексиев открива тетрадките „Догматическо богословие“, които по негово дълбоко убеждение също принадлежат на Апостола и за пореден път доказват революционната теза за възрастта му. Най-ранните известни на науката текстове от Апостола са „Обличително богословие“, както и новооткритите, които също са в два варианта – белова и чернова. Според Алексиев Апостола ги е писал в Старозагорското богословско училище. Съвпадат точно размерите на листовете хартия, основните графологични характеристики, а също езикът и речникът.

Приносите на антикваря Александър Алексиев в историографията са свързани и с други знаменити личности от онова време. През 1998 г. успява да купи бойния нож на Стефан Караджа. Откритието е обнародвано в печата на следващата година след задълбочени експертизи. През 2000 г. Алексиев дарява ножа на Националноисторическия музей с договор за дарение и свидетелство за дарение номер 52/29. III. 2000 г. Според клауза на договора той трябва да бъде изложен в постоянната експозиция в раздел „Възраждане“ с указване името на дарителя.

Появата на бойния нож на Караджата, категоричен е Алексиев, коригира и рождената му година. Той е роден през 1843 г., а не както смятат казионните историци – през 1840. (Хаджи Димитър също не е роден през 1840, както се твърди в учебниците, а през 1839 г. Това личи добре от първия списък на четниците, направен от Панайот Хитов през 1873 г. в неизвестната до момента за историческата наука книга „Пътешествията на Панайота Хитова“.)

През 2000 г. Александър Алексиев открива личния сребърен печат на Колю Фичето. Публикацията му с откритието в „Архиарт борса“, официално издание на Съюза на архитектите и камарата на архитектите в България, излязла през юли 2000 г., съвпада с отбелязването на 200-годишнината от рождението на великия строител. Впоследствие той подарява печата на Историческия музей в Дряново.

Друго важно негово откритие е личният сребърен печат на Ильо войвода. Находката е обнародвана от Алексиев във в. „Демокрация“ през декември 2000 г.

Мечтата на Александър Алексиев е една – ако някога се сдобие с повече пари, да отиде до Влашко и Одеса и да закупи възрожденските архиви, които все още биха могли да се открият там. За да ги СПАСИ И СОХРАНИ за родината.

Книгата му за Апостола „Новорождение“ започва с думите на баба Тонка към Стефан Стамболов: „Сине, постоянствувайте. Защото постоянството прави силата, а силата – съединението.“ После текстът на Алексиев продължава така: „И именно силните духом правят историята.“

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияУспехът ме приземява
Следваща статияУтехата Вазов