1
952

Бежанците в спиралата
на недоверието

Деница Сачева пред Портал Култура

Липсата на доверие оскъпява живота в България. Тук всяка система е конструирана върху недоверието и страха. Сирийските бежанци бягат от военен конфликт, а ние ги „посрещаме“ със стигми и предразсъдъци за арабския свят.

Известна сте с правозащитната си дейност в подкрепа на сирийската общност – като експерт по пиар или като доброволец помагате на хората, избягали от гражданската война в Сирия?

По-скоро като доброволец. Никога не съм имала платен ангажимент към тези хора. Имам лична история, свързана със Сирия – едно сирийско семейство е помагало на майка ми – по това време тя е била все още студентка – в моето отглеждане до 3-годишна възраст. Поради това имам особено топло чувство към сирийците. От 2011 г. имам контакти с Асоциация „Свободна Сирия“. Запознах се с техни представители на една от конференциите на Министерството на външните работи и започнахме да работим заедно. Тогава те ми обясниха, че е почти невъзможно тяхна гледна точка или позиция да излезе в медиите. От 17 години се занимавам с пиар, ясно ми е какво се случва в медиите у нас, колко много неща са извън границите на етиката. Но също така трябва да отбележа, че много често медиите не поставят правилно проблемите, не се обръщат към точните хора и не разкриват проблемите по начин, който да заинтригува. Поради тази причина реших да работя с тях и правя това от декември 2011 г. Правя го абсолютно доброволно и трябва да призная, че до този момент не сме имали никакъв проблем с медиите – да не искат да ни отразяват, да искат пари и пр. Разбира се, има журналисти, които не споделят гледната точка на Асоциация „Свободна Сирия“, това е разбираемо, но всички, които са отразявали проблемите, свързани със сирийците – защото извън хуманитарния аспект тези проблеми имат чисто политически и културен аспект – са в общи линии добронамерени и по-скоро става дума за това да се създадат правилните контакти, за да се получи достоверна информация.

Смея да твърдя, че проблемите, свързани със Сирия се коментират в публичното пространство изключително неграмотно. Много общи приказки, много стигми, много предразсъдъци за арабския свят и за това какво се случва там. Много често се твърди, че конфликтът там е едва ли не религиозен. Това не е така, конфликтът там е преди всичко и на първо място свързан с демокрацията. Причината той да не се разрешава толкова дълго време е, разбира се, в енергийните интереси. Знаете, че Сирия е страна, известна с религиозната си толерантност. През 2001 г. папа Йоан Павел ІІ посети за пръв път джамия в Дамаск, тъкмо за да покаже, че тази страна уважава всички културни и религиозни различия. Шест римокатолически папи са родом от Сирия, там има сериозна християнска общност. Много от светите места за християните са там. Вече придоби популярност град Маалюля, в който все още се говори арамейски език – езикът на Иисус Христос. Сирия е древна страна, тя е на 4000 години, проблемите там не би следвало да се етикетират по начин, по който се дефинират конфликтите на други места. В това отношение действително има голяма необходимост да се говори.

Паралелно със сирийската сюжетна линия аз се занимавам и с проблемите на бежанците. През 2007 г. от Бежанския съвет в България ни бяха поканили на един семинар за работа с бежанци – да ги обучим как да говорят с медиите, защото голяма част от тях по разбираеми причини не искат  самоличността им да бъде разкрита. От друга страна те имат сериозни проблеми, включително на законодателно ниво. За да бъдат решени проблемите, е необходимо е преди всичко те да бъдат дефинирани ясно, хубаво е за тях да говорят самите бежанци, а не само правозащитните организации. Така че тази тема по принцип не ми е чужда. През ноември 2012 г. по наша инициатива бе проведена среща в Хасково за проблемите с бежанците и за това, че предстои бежанска вълна. Инициативата беше провокирана от репортаж на Нова телевизия от Харманли. Възмутих се ужасно от репликата на една жена, която каза: „Сега като дойдат бежанците, ще трябва да си затваряме мазетата, за да не ни откраднат бурканите“. Истината е, че начинът, по който мислиш, предопределя начина, по който живееш и това дали ще имаш някакви възможности за развитие. Познавайки голяма част от сирийците, които са в България, не можех да си представя, че хора, които бягат от военен конфликт и идват тук, за да си спасят живот, ще дойдат в Харманли, за да крадат туршии. Затова направихме тази среща, като събрахме представители на различни неправителствени организации, включително местни, на БЧК, на социалните и здравни служби, на ДАНС и полицията, а също и журналисти. В интерес на истината срещата премина добре и в известна степен тушира напрежението. Тогава областната управа пое някои ангажименти, които, разбира се, след това не изпълни. Като цяло идеята беше да се правят информационни кампании, да се направи един по-сериозен скрининг на областта, защото както стана ясно в Харманли не искат бежанци, но за сметка на това Общинският съвет в Симеоновград, където 75% от населението е ромско, прие решение за приемането на бежанци. Тъй като нямат никакъв поминък, очевидно хората от Симеоновград виждат в това някаква възможност за раздвижване на града. Не знам дали сте ходили в Симеоновград, аз ходих по време на предизборната кампания – призрачен град, в който всеки втори магазин не работи, а кафенетата са пълни с хора, в чиито очи можеш да видиш безпътицата, положението е отчайващо.

Така че може би един по-добър мениджмънт на тези процеси ще намали напрежението. Отварям тука една скоба – понеже от доста време работя с роми – когато възникна тази ситуация със сирийските бежанци, индийци ми дадоха дрехи, които да даря на сирийците в Свиленград. По време на предизборната кампания пък се оказа, че ромите от Свиленград се грижат за сирийци. Сирийците, които живеят в София, пък ми дадоха играчки за ромските деца. Получи се едно верижно добро – индийците дадоха дрехи на сирийците, сирийците дадоха играчки на ромите, а ромите в Свиленград се грижеха за сирийските бежанци. Може на някого всичко това да звучи отвлечено или твърде романтично, но то е съвсем реално. Напоследък много си мисля за липсата на доверие, ние живеем до такава степен в лъжа и недоверие, че животът в България е наистина много скъп, ужасно скъп. Всяка система тук е конструирана върху недоверието, страха, контрола и одита. В крайна сметка недоверието оскъпява живота изключително много. Постоянно трябва някой нещо да проверява, някой трябва от нещо да предпазва, някой трябва нещо да контролира, контролиращият пък трябва да бъде контролиран от някой друг и всъщност ние инвестираме безкрайно много в тази система на контрол и предпазване. Животът ме е удрял неведнъж, но определено смятам, че в над 90% от случаите, в които съм подхождала с доверие, съм получавала обратно същото.

Каква е реално ситуацията сега, какъв е броят на сирийските бежанци към днешна дата?

Трудно е да се каже колко точно са те. През 2011 г., когато започнах да работя със сирийци в София, неофициалните данни бяха за около 3 000  сирийци, живеещи на територията на България, като в София те са около 300-350 души. Това са предимно сирийски студенти, хора, които са женени или омъжени за българи, хора, които са дошли да работят тук. През цялата 2012  в страната влязоха около 1500 души, които поискаха статут на бежанци. Не мога да кажа колко от тях са били сирийци. Не мога да кажа и това колко от тях са останали в страната, защото със сигурност повечето от онези, които получават статут на бежанец, тръгват веднага към Германия, Швеция или Франция. Разбира се, бежанският поток се засили особено много непосредствено преди химическата атака в Сирия, а след това с абсолютна сигурност проблемите ескалираха. Доколкото знам, до момента сирийските граждани, които са потърсили убежище в България, са около 4000. За съжаление липсва добра организация и ми е трудно дори да ви кажа колко точно са те, защото според мен, никой не знае това. Липсва единна информационна система, хората тепърва се регистрират, често се прави двойно и тройно преброяване, а някои хора се пропускат.

Колко са центровете за бежанци, където биват изпращани сирийските граждани?

Първо, това са приемателните центрове в Елхово и в Капитан Андреево. Там бежанците биват приемани, след като са прекосили границата и могат да останат 24 часа, докато не се изясни дали са преминали нелегално и могат ли да поискат статут на бежанци. Освен това има два пункта, които са към МВР и са затворени – това са центровете в Любимец и в Бусманци. А в кв. „Овча купел“в София, в Баня и Пъстрогор са отворените общежития, които са към Агенцията за бежанците. По спешност бяха разкрити и центровете във „Враждебна“ и във „Военна рампа“. Трябва обаче да кажа, че липсва подготовка за справяне с този проблем, няма никаква информационна кампания за населението, липсват фургони, палатки и пр. От друга страна има страхове, свързани с „нарушаване на етническото равновесие“ по тези места. Общо взето се прилагат пожарникарски прийоми – бежанците биват изпращани в София, където се очаква, че няма да бъдат забелязани чак в такава степен.

Какво се случва с бежанците след престоя им в Елхово и Капитан Андреево, как става тяхното разпределение към общежитията от затворен или отворен тип?

Ако обстановката беше нормална, би трябвало в общежития от затворен тип да отиват само онези, които са преминали границата нелегално и срещу които тече съдебен процес. След като приключи съдебният процес, за голяма част от тези хора се взима решение да бъдат върнати обратно в страната, от която са дошли. В отворените общежития се изчаква процедурата за статут на бежанци. Но тъй като в момента ситуацията не е нормална, хората биват настанявани във всякакъв тип общежития, включително в затворени, независимо дали ще получат статут на бежанци.

Тоест тези 24 часа, които те прекарват в приемателните центрове, са необходими, за да се прецени дали емигрантът е преминал границата нелегално, или би могъл да получи статут на бежанец? Разполагат ли тези центрове с достатъчно преводачи?

В момента не, засега всичко е на възрожденски начала. Например, в момента в Елхово работят като доброволци братът на Нидал Алгафари – Мажд Алгафари и неговата съпруга. Постоянно му помагат и представители на сирийската общност у нас. Има голямо желание от страна на студентите, които учат арабски, но за жалост те не са много полезни в тази ситуация, тъй като те учат литературен арабски език и трудно разбират различните диалекти и наречия. Така че в общи линии се разчита основно на хора, които правят всичко това абсолютно доброволно, без никакво заплащане.

Какви са условията в общежитието във „Военна рампа“, вестниците писаха страшни неща?

Знам, че във „Враждебна“ условията са много тежки – не съм ходила там, но съм виждала снимки. Общежитието във „Военна рампа“ е всъщност бившият Техникум по дървообработване. То се намира между кварталите „Надежда“ и „Орландовци“ и е доста изолирано. Условията не са никак добри, няма баня, няма душове, има просто стаи, в които са поставени легла. В момента все още разделят бежанците по семейства – тоест всяко семейство в отделна стая. Скоро обаче това няма да е възможно, защото  стаите се запълват и ще трябва да се настаняват по 20-30 души в по-големите зали и във физкултурния салон. Проблем е и това, че там са отрязани тръбите за парното, защото училището не функционира. И сега ще трябва да започне наново процедурата за пускане на отоплението. Мизерията е голяма. За жалост много български граждани реагират агресивно и казват: „Не сме ги викали, да си ходят откъдето са, ние не можем да им осигурим добри условия“.

Съществува ли единен център, някакъв щаб, който ръководи всички дейности, свързани с бежанската криза? Кои са всъщност институциите, които са ангажирани с този проблем?

На първо място МВР и Гранична полиция, след това Държавната агенция за бежанците, от там нататък би трябвало да са ангажирани Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, ДАНС и др. Разбира се, има национален оперативен щаб, който се ръководи от МВР, но пак казвам – подготовката за тази криза трябваше да започне много по-рано. Още от миналата година се знае, че в Сирия има конфликт, повече от ясно е, че конфликти има и в други арабски страни като Египет и Тунис. Това няма как да не повлияе върху нашата граница. Същевременно се знае, че България полагаше усилия чрез дарения и чрез външната си политика да държи бежанците отвъд границите си – в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Това обаче не може да продължи дълго. В Ливан, страна с 4 милиона население, в момента има близо един милион бежанци. Положението в Йордания е същото. Ясно беше, че от един момент нататък този проблем няма как да ни отмине. Необходима бе по-сериозна предварителна подготовка, да се помисли за настаняването, за възможността да се използват различни фондове, различни жилища, които биха могли да бъдат пригодени, да се помисли дори за някаква схема, при която се предоставят под наем апартаменти или малки хотели и хостели, защото в момента най-големият проблем е свързан с настаняването. После идват медицинската грижа и изхранването. Сега бежанците ядат по веднъж на 24 часа. Освен това за първи път в България има такъв голям брой деца, които са бежанци. Мисля, че към днешна дата те са вече над 1000. В масовия случай семействата, които идват тук, имат най-малко три деца.

Твърди се, че две трети от бежанците са жени и деца.

Да, а за децата няма никаква грижа. Просто не е предвидено, че ще дойдат толкова много деца. А за тях, както се досещате, са необходими адаптирани храни, пюрета, памперси, специализирани грижи. В София вече бе предоставена една сграда за училище. Сирийската общност ще се опита да организира училищните занимания там. В столицата има две-три арабски училища, но доколкото знам те са твърде скъпи – по около 1100 евро на срок. Всичко това трябва да се съчетае с една добра информационна кампания. Не мислете, че това е лобизъм за моята  професия, просто съм искрено възмутена, че една кампания за цифровизацията може да струва 15 млн. лв. и въпреки това днес да се твърди, че има хора, които все още нямат декодери и не са разбрали какво трябва да направят. За  информационната кампания за референдума на ЦИК бяха отпуснати около 100 000, а за бежанците – нула лева. Информацията и комуникацията са кръвоносната система на една държава, особено в кризисни ситуации, защото иначе остават паниката, страха, недоверието и агресията.

Била сте в по-голямата част от центровете за настаняване на бежанци, какви са настроенията сред българските граждани там?

Има всичко, има и най-грубо разделение, но има и хора, които помагат, като голяма част от тях го правят въпреки страховете си. Те не са лишени от страхове, но все пак го правят, защото вярват, че така е правилно. При това го правят тихо, ненатрапчиво и с нежелание да се покажат, вероятно защото се страхуват и от агресията на своите съседи и близки. Мисля обаче, че хората са изплашени не толкова от бежанците, колкото от разнопосочните сигнали на правителството. Те усещат, че държавата не може да се справи и поради това не се чувстват сигурни и защитени. Постоянно се появяват някакви хора, които казват: „Тук влизат терористи, тук влиза „Ал Кайда“. Не отричам това, защото нямам информация, може и да има различни елементи, които са в някаква степен заплаха за националната сигурност, но това определено не са тези над 1000 деца, които са вече в нашата страна.

Тоест държавата не помага много, а пречи ли на онези, които искат да направят дарения?

Мога да ви кажа, че онези, които искат да занесат дарения, нямат пречка да направят това от страна на редовите служители, стига обаче да не научат началниците. Отнасям се с разбиране към това, тъй като в момента хиляди хора даряват най-различни неща и ние не можем да бъдем сигурни какво точно се дарява. Даряването е уникален етичен акт. Това не означава да изпразниш гардероба си и да тръшнеш всички неща, които не ти вършат работа. Естествено, дрехите трябва да бъдат изпрани, трябва да бъдат подредени и сортирани, трябва да са съобразени с религията на тези хора, особено женските дрехи. Храните трябва да имат сертификат за произход или просто касова бележка. И това е разбираемо, защото попадне ли храна, която е развалена или е с изтекъл срок на годност, може да възникне сериозен проблем. Що се отнася до лекарствата, самолечението е опасно, освен това трябва да бъде съобразен техният срок на годност. Официално не могат да се даряват лекарства, защото те трябва да се предоставят на пациента от лекар или фармацевт. Голяма част от фармацевтите и лекарите пък отказват, защото се притесняват, че не говорят езика на бежанците и се страхуват, че ако, не дай боже, се стигне до смъртен случай, след това ще бъдат разпънати от медиите. И така отново се връщам към онази първоначална тема за доверието и страха. Страхът е ужасно скъпо нещо, не знам дали смелостта би струвала по-евтино, но за страха със сигурност знам, че струва много, много скъпо. Необходима е по-добра координация на дарителската помощ. Трябва да има поне един-два официални пункта, за които се знае, че са официалните места, където се дарява, и съответно всеки, който иска да направи дарение, да знае къде да отиде.

Добре, ако имаме детски дрехи, памперси, храна, къде можем да ги занесем?

Мисля, че най-добре е да ги занесем в БЧК, макар че БЧК няма тази свобода, която имат други организации, които също правят дарения. Ние, например, можем да отидем на собствен риск и да занесем дарение, знаейки със сигурност, че то ще стигне бързо до бежанците. Представителите на Асоциация „Свободна Сирия“ имат клуб на бул. „Витоша“ №146 в София и всеки ден от 16 до 18 часа събират там дарения. Доколкото знам, в Центъра за либерални стратегии също се събират дарения. Във Фейсбук има страница „Приятели на бежанците“, там можете да намерите повече информация. Когато аз тръгнах за Елхово, около 20 човека ми предложиха да занеса различни неща. Хора, които дори не познавам – един казал на друг, той пък на трети… Аз занесох даренията там и ги оставих на служител, когото познавам лично. В общи линии даренията стават чрез лични контакти. Така че или си в ситуация, в която даряваш официално, но дарението се бави ужасно дълго и не виждаш къде точно отива, или търсиш лични контакти. Моят опит показва, че когато хората правят дарение, искат да видят къде точно отива то. Има много хора, които не вярват, че дарението им отива по предназначение. Така пак навлизаме в онази спирала на недоверието. На мен, например, много хора ми дадоха своите дарения, за да ги занеса на бежанците, защото съм просто Деница, ако бях обаче от Министерство на здравеопазването, съм убедена, че нямаше да ми дадат нищо или почти нищо.

Защо по-големите организации са толкова тромави?

БЧК е единствената организация, която има договор с Гранична полиция. Те могат да  вкарват детски млека и храни. Това е много важно и мисля, че тези продукти стигат бързо до децата и техните родители. Как се употребяват парите, които се даряват в БЧК, и за какво се използват те, решава Националният оперативен щаб. Към миналата седмица бяха събрани едва около 4 500 лева.

Как стои въпросът със здравната помощ?  

В приемателните пунктове се извършват общи прегледи – обикновено от фелдшери или медицински сестри, а не от специализирани медицински професионалисти. Прави се единствено много общ преглед на общото здравословно състояние и евентуално се отбелязва в картона, ако има някакви хронични заболявания. Измерва се, например, кръвното налягане, но не бих казала, че се оказва някаква кой знае каква медицинска помощ, освен ако човекът не трябва да бъде приет в болница по спешност. Имаше две-три жени, които родиха в свиленградската болница. Сред самите бежанци има лекари и хора с различни професии, но обикновено те имат проблем с документите, а и със самото признаване тук на образованието им. Би било добре да се организират талантите и уменията на самите бежанци, за да могат те също да помагат на своята общност – особено в случаите, когато няма лекари. Така че, когато трябва да бъде решен някакъв проблем, пак стигаме до въпроса за доверието, защото някои неща очевидно ще трябва да стават на базата на доверието, на базата на това, че някой някого е препоръчал. Ако в такава ситуация кажем не, може просто да обречем някого на смърт.

Деница Сачева е родена  в София през 1973 г. Един от първите служители на НЗОК, а впоследствие и началник на кабинета на министъра на здравеопазването в правителството на ОДС д-р Илко Семерджиев. Работила е по международни проекти в областта на социалното и здравно осигуряване и политика. Председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, собственик и изпълнителен директор на пиар и рекламна агенция „ИнтелДей Солушънс“

Адреси за дарения:

София, бул. „Витоша“ №146; всеки ден от 16 до 18 ч.

София, ул. „Любен Каравелов“№ 83, фондация “Неогенезис”; за контакти: Елена Банова – 0889 575 343; от 10 до 17:30 ч.

София, бул. „Христо Ботев“№ 54, за контакти: Симеон Цончев

София, бул. „Христо Ботев“№ 77, АРАБИС, за контакти: 02/ 4179579; от 12 до 18 часа

София, ул. „Солунска“№ 26, Център за либерални стратегии, за контакти: 02/ 9818926, 02/9861433; от 10 до 17:30 ч.

с. Герман, ул. „Росица“ №7, телефон за контакт: 0899 174 588; от 10 до15:30ч. и от 17 до 19 ч.

Пловдив, ул. „Пещерско шосе“№ 30, за контакти: 032 395 777, от 09 до 18 ч.

Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ №2, за контакти: 068 625 619; от 09 дo 18 ч.

Русе – за контакти Исхак Джонев – 0886 937 624 и Десислава Радева – 0889 389 698.

1 коментар

  1. Много подла и лъжлива статийка, но за това пък – професионална. Най-важното, конфликта в Сирия не е това, за което го представя авторката . Това не е земетресение или цунами, а отдавна планирана операция от НАТО срещу законното правителство на Сирия. Асоциация “Свободна Сирия” е свързана със Свободната Сирийска Армия – въоръжената опозиция в Сирия. Госпожата гледа първо да се изкара експерт по въпросите на Сирия и да запуши още в началото устата на читателя за потенциални въпроси и недоверие. Също гледа да се изкара нещо като Майка Тереза, т.е. тя има морално превъзходство върху съмняващите се, които се страхуват за бурканите с трушия. Отлично, госпожо Сачева, владеете ги мръсните прийоми. Кой стои зад Асоциация “Свободна Сирия”? Госпожата няма да ви каже, но аз виждам, че те заемат категорична позиция в подкрепа на най-агресивните западни страни, Саудитска Арабия, Катар и Турция. „Сирийското правителство е отговорно за атаките с химически оръжия извън столицата Дамаск, според Асоциацията на Свободни сирийци в България“

    Syrian authorities are responsible for the chemical weapons attack outside Syrian capital Damascus, according to the Association of Free Syrians in Bulgaria. –
    http://www.novinite.com/view_news.php?id=153060#sthash.Z5uCooan.dpuf
    Атаки с химическо оръжие в Сирия има не само около Дамаск. А защо ли? Според мен причината е т.н. „червена линия“, която Обама предвидливо и усложливо начерта. Опозицията е на ясно, че те имат само еди вариант – либийския, където башибузука вървеше след бомбардировките на НАТОвските самолети за да доубие останалото от либийската армия. Същите тези джихадисти, под черните знамена, сега са в Сирия за за обезглавяват християни, да взривяват църкви, да изгонят или убият всички, които не са суни.
    „Смея да твърдя, че проблемите, свързани със Сирия се коментират в публичното пространство изключително неграмотно. Много общи приказки, много стигми, много предразсъдъци за арабския свят и за това какво се случва там. Много често се твърди, че конфликтът там е едва ли не религиозен. Това не е така, конфликтът там е преди всичко и на първо място свързан с демокрацията.“
    Тук вече се оляхте. Конфликта беше превърнат в религиозен от самото начало. Кажете, колко бойци от опозицията са шиити, алауити или християни? Нула! Според Ню Йорк таймс сред въоръжената опозиция няма бойци, които да са за цивилна държава. Те са за шарият. Най-боеспособната, най-добре въоръжената и най-многобройната организация в опозицията са Ал Нусра бригадите. Известни са с обезглавяване на християни и войници от сирийската армия. Важна „подробност“ – Ал Нусра бригадите се обявиха за чат от Ал Кайда. Пише го в западната официална преса, но не ви се полага да ви го кажат.
    Факт е, че в Сирия действат от 2 -3 години специални части от НАТО: американци, англичани, турци, също башибузук от десетки мюсюлмански страни. Бежанците в България са точно от районите, контролирани от Ал Кайда. На последък стана известо за избухнала епидемия от детски паралич в северните райони на Сирия, контолирани от Ал Кайда.
    По отношение на дъртата лъжа, че „конфликтът там е преди всичко и на първо място свързан с демокрацията“. Сигурно това е нещо като нервен тик на авторката, като се има в предвид партийните и предпочитания. „Демокрацията“ се вкарва ей, така, за благозвучие. Госпожо, защо не идете на място, в Сирия, при любимите си джихадисти, за да им споделите ценен опит с „демократизирането“ на България. Тук е мястото да спомена за една много малка, но много шумна група от сирийци (познавам и даже работя с някои от тях), които си мислят, че като употребяват алкохол, жените им не носят забрадки и гледат американска телевизия, то те са либерали. Няма по-безмисленно и вредно занимание от това, да се продава на страни с хилядолетна култура (като Сирия) западния модел на „демокрация“.
    „Причината той да не се разрешава толкова дълго време е, разбира се, в енергийните интереси.“.
    Права сте. Цитаделата на западната демокрация, страни, като Саудитска Арабия и Катар имат нужда да си прокарат тръбите през Сирия. Това е една от причините НАТО да е намесена с двата крака в Сирия. „Демократичната общност“ не може да допусне с лека ръка тръби от Иран и Ирак през Сирия.
    „Знаете, че Сирия е страна, известна с религиозната си толерантност“. Права сте, но точно вашите приятели от Свободната Сирийска Армия и Ал Кайда гонят християните от Сирия. Щом парите идват от Саудитска Арабия, не чакайте много толерантност. Срамно е да се използват християнските чувства на българите от поддръжници на терористите, които обезглавяват християни и се гаврят с древни църкви в Сирия.
    Какво трябва да направи България по отношение на т.н. „бежанци“. За мен те се са бежанци, а прогонени от НАТОвската агресия и Ал Кайда от родината си.
    1. Да се прилижи принципа „който чупи – той купи“. Страните, отговорни за сирийската трагедия да поемат всички изгонени.
    2. Да не се дава никакъв статут на „бежанците“ и да се подготвят за бързо екстрадиране.
    3. Да се забранят всички опити да се трупа печалба на гърба на „бежанците“.
    4. Всички средства, които постъпват за обслужване на нуждите на „бежанците“ да се декларират.
    5. Да се забрани на „бежанците“ да получават военно обучение на територията на България, включително в базите на НАТО.
    6. Да се забрани достъпа на чужди посолства, като Саудитска Арабия и Турция до „бежанците“. Също на емисари на джихадистки движения.

    Вестник „Култура“, ако ви пукаше за българската култура и информираността на народа, не бихте допуснали този пасквил без алтернативно мнение. Характерно за статията е, че е в изпълнение на договореностите с НАТО – да държи народа тъп, заблуден, но в прегръдката на НАТОвските ценности. Ако за това ви плащат – good job!