0
1603

Спирала

Знаем, че едно от нещата, които се имат предвид тогава, когато се мисли дали си се случил, е дали си популярен. Популярността в наши дни има своите ясни измерения: харесвания, нехаресвания, приемане на приятелство или отказване на такова, дори обичане или разлюбване.

Човекът вече, в наши дни, има удобството да разчита на сигурна ориентация относно самия себе си. Социалните мрежи направиха възможно това човекът, без да се заравя в статистически масиви, да позиционира себе си според признаците на популярността и харесването.

Сега вече човекът може лесно да посочи и изброи своите приятели, без да му се налага да ходи по хората и да ги пита: „Ти приятел ли си ми?“.

Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.

Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господаря му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си.

Някъде във втората половина на втори век след Христа Ириней от Лион записва своите аргументи срещу гностическата линия сред християните. Днес е денят, в който Църквата чества паметта и достойнството на св. Ириней Лионски – един от отците и един от умовете, отстоявали приятелството.

Защото цитатът от Иоан, приведен от мен по-горе, действително има и това продължение… Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

Достатъчно добре се знае, че това е едно от местата в Новия завет, които са дали основание за тълкувания в посока и на гностицизма, и дори на теорията за предетерминацията.

Не бих дръзнал да направя тази си статия екзегетическа, най-малкото защото една нова интерпретация на Ириней Лионски би представлявала наглост, ако се прави на две страници.

И все пак, Ириней е бил ученик на Поликарп, а Поликарп според преданието е слушал самия Иоан Богослов – онзи, който е бил сред приятелите. Не само: той е бил любимият ученик, любимият приятел.

А какво значи това любимият приятел?  

Този, на когото са споделени знанията, несподелени с другите? Или това е човекът, на когото ще кажеш: „Не знам дали ме разбираш, приятелю. Не знам…“

Ириней от Лион е възнегодувал и срещу този гностицизъм: несъзнаващият, че Иисус има и такава природа, и такова естество, което може да не знае. Да не знае всичко, имам предвид.

Банални размисли. Но тази баналност продължава – съгласно предсказаното и от Иоана – да вълнува умовете ни. Същата тази банална истина, че Словото не е за избрани, а още по-малко за избраници, които го нанизват в центрофуга със спираловидна форма, па макар и да си остава центрофуга тя. Най-съвършената възможна в материя спирала видях, сътворена от ръцете на Андрея Дамянов и тайфата му в храма „Успение Богородично“ в щипското Ново село. Като стоях пред нея, и чувах в ушите си Монтеверди и неговото Vespro della Beata Vergine, се възхищавах на невероятното майсторство и в ума ми излезе мисъл, която надявам се, ще определя съзнанието ми да сетния ми миг:

Това ви заповядвам: да любите един другиго.

Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.

Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.     

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПроизход на руската литературна теория на Галин Тиханов
Следваща статияРанният Капоти