„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Паралелно с голямата изложба в СГХГ по книжарниците излиза том 1 от поредицата „100 приказки“, замислена от художничката и нейни приятели преди трийсет години.

В навечерието на тазгодишната Неделя Православна в богоспасяемата ни Софийска епархия се случи нещо, което, макар да остана неизвестно за широката публика, и до този момент е обвито в мистериозен мрак. Защото колкото и да е странно, една част от непосредствените му свидетели и до днес решително отказват да отронят и дума за него.

За своето тринадесетгoдишно съществуване фестивалът Now! в Есен, Германия, успя да утвърди своя облик като форум, даващ път на новите тенденции в съвременната музика.

„Онова, което остава в живота на човека, е любовта. Останалото отминава. Но любовта е трудна и днес много малко се говори за нея. И в изкуството малко се говори за любовта. Много се говори за страстите.“ Разговор с Кшищоф Зануси

Именно Ахматова става оня литературен авторитет, който инициира използването на определенията „първи поет“ и „гений“ по отношение на Бродски.

Финалният концерт на „МузикАртисимо Фест“ хвърли ръкавицата към консервативните нагласи: два полюса, сближени в интерпретацията на „Пилекадоне“, мецосопраното Светлина Стоянова и джаз пианиста Константин Костов.